Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Последно изкушение, телесна топлина, изкупление и екстаз

Някои от най-великите секссцени в киното от 30-те години до днес 

„Синият е най-топлият цвят“ спечели Златна палма в Кан през 2013 г. - Последно изкушение, телесна топлина, изкупление и екстаз

„Синият е най-топлият цвят“ спечели Златна палма в Кан през 2013 г.

Сексът – занимание, в което има нещо божествено (това и атеистите не биха го отрекли), се е появил преди милиони години. Киното е от много по-скоро, но още от първите си дни – та до днес, се вдъхновява и опитва пресъздаде тази божествена искра – според благоразположението на почти неизбежната през последните 120 години цензура. Напоследък тя е поохлабила каишката, с която възпира творците от крайности. Но това едва ли ще направи секса в киното по-добър – може би само по-натуралистичен.

Преди няколко дни разбрахме, че Ким Бейсингър – голям секс-символ от 80-те, по-малък от 90-те и т.н., ще се появи в продължението на един от най-безсмислените филми на миналата година – „50 нюанса сиво“. По този повод сайтът на британския „Телеграф“ реши да припомни някои от най-великите секссцени в историята на киното. Която пък ни подсети за още няколко, оставили незабравими спомени в не едно поколение (спомената по-горе садо-мазо боза, разбира се, не е включена).

Екстаз (1933)


Повечето от сцените в този списък са от втората половина на ХХ век – по очевидни причини. През 1930 г. Филмовата асоциация на Америка (която обединява продуцентите и разпространителите) приема Кодекса на Хейс – по името на тогавашния й председател Уил Хейс. Този набор от правила, предназначен да опазва морала на зрителите, влиза в сила през 1934-та и се прилага за огромното мнозинство от кино произведенията в Америка до 1968 г. Филмите, които не се съобразяват с него, имат много малък шанс да бъдат заснети и показани в САЩ. „Екстаз“ обаче е заснет в Чехия малко преди съответните власти по цял свят де се сетят да кажат твърдо „не“ на голотата и секса в киното.

В тази еротичен романс от 1933-а още неизвестната Хеди Ламар играе омъжена, но незадоволена млада жена, която търси утеха в мускулестите ръце на механик. Това вероятно е първата документирана секс сцена в киното. Интересно е, че макар и филмът да показва обилна голота (включително и прочутия дълъг епизод в езерото), самата секс сцена (в края на филма) е доста скромна. Не в смисъл, че е лишена от еротичност. С фокуса предимно върху лицата на героите (героинята на Ламар стига до оргазъм – вероятно отново за първи път в киното), режисьорът Густав Махати улавя тръпката на интимността. Към края на филма героинята вече е задоволена – орално, както се разбира, но режисьорът Махати съсредоточава вниманието ни към лицето на Ламар, пръстите й, които стискат ръба на леглото и потрепващия пламък на една газена лампа.

При пристигането им в САЩ преди 80 години ролките с „Екстаз“ били конфискувани – не толкова заради голотата, колкото заради оргазма: сексуалните наслаждения на жените са били – и до голяма степен все още са – едно от най-трайните и странни табута в киното.

Аз съм любопитна (Жълто) (1967)


Политически ангажиран, граничен експериментален шведски филм, който в края на 60-те стана най-големият вносен кинохит в САЩ, благодарение на някои бурни сцени с участието на главната героиня Лена, сексуално разкрепостена студентка. Филмът е хибрид между документално и игрално кино и рядко се разбира дали ставащото на екрана е истинско или поставено. Но това, което наистина заинтригува американската публика (и вбеси цензорите) бе сцената, в която Лена целува приятеля си на място, което те въобще на са виждали на кино дотогава.

Портокал с часовников механизъм (1971)


Забързаната като в старите неми комедии секс тройка, озвучена с увертюрата към „Вилхелм Тел“ на Росини, е сред най-добрите визуални гегове в творчеството на Стенли Кубрик, а сцени като тази подхранват полемиките около филма. Доста странно, но точно тази секс сцена е един от малкото не-тревожни елементи в този дистопичен шедьовър – пропит с жестокости и насилие. Може би най-мрачният филм на Кубрик, но и един от най-ефервесцентните. Тази сцена например е като сексмюзикъл.

Последното танго в Париж (1972)


Както още няколко филма в този списък, прочутото танго на Бертолучи от 1972 г. включва не една значима секс сцена. Но докато говорим за културни стойности, едва ли има по-шокираща от тази, в която Марлон Брандо и Мария Шрайвър изследват лубрикиращите качества на готварското олио. Това е доста повърхностно обяснение на една от най-смущаващите сцени в киното. Във филма на Бертолучи, сексът никога не е просто секс, и съвсем сигурно не е любов. По-скоро двамата анонимни герои се движат конвулсивно и насилствено, подтиквани от първичното си желание за саморазрушение. Интересното е, че колкото по-близки стават те, толкова по-отчужден е филмът.

Империя на чувствата (1976)


Това е първият от трите филма в този списък, които съдържат несимулиран секс. За да заобиколи законите на цензурата, тази мрачна еротична драма е снимана в Япония, монтирана във Франция, а в британските кина е прожектирана под специалните условия на „частен клуб“.

Сексът във филма отхвърля общественият ред по няколко начина. През 1936 г. една камериерка и бивша проститутка има страстна връзка със своя женен господар: докато светът около тях се готви за война, двамата напълно се изгубват в страстите си.

Епизодът, който подсказва накъде отиват нещата, е скоро след началото, когато Сада (Ейко Мацуда) прави на своя любовник Кичизо (Тацуя Фуджи) орален секс, докато той, легнал по гръб, равнодушно пуши цигара. Нататък следват още много, да ги наречем незабравими сцени – включително и една, в която черешката на тортата е… твърдо сварено яйце.

Ошима иска филмът му да обезврежда, а не да разпалва табутата.

„Когато почувстваме, че всичко е разкрито, „мръсотията“ изчезва и има известно освобождение“, пише режисьорът.

Той почина през 2013 г. Филмът му е все още е забранен родната му страна.

Фатален партньор (1980)


Криминалният трилър на Уилям Фридкин от 1980 г., в който като ченге под прикритие Ал Пачино се инфилтрира в садо-мазо ъндърграунд средите в Ню Йорк, за да разкрие сериен убиец и (понеже е Ал Пачино) отива прекалено далеч, предизвика доста противоречия. Мнозина от гей общността счетоха „Фатален партньор“ за хомофобски и се притесниха от изобразяването на хомосексуалните в него. Въпреки че филмът е базиран на действителен случай и е жанров по характер, самият Фридкин прие тяхната загриженост. В интервю миналата година той каза:

„Предвид това, което се случваше с гей хората тогава, филмът не се появи в най-подходящото време. Те се бореха много усилено да бъдат приети, а освен това и се появи и СПИН, за което отново бяха нарочени… Много критици, пишещи за гей пресата, отбелязаха, че „Фатален партньор“ няма да помогне на каузата за либерализация – и бяха прави.“

Пощальонът звъни винаги два пъти (1981)


Ноар романсът на Джеймс М. Кейн е екранизиран цели четири пъти – засега. Още първата английска версия от 1946 г. трудно може да бъде описана като непорочна: да споменем само появата на Лана Търнър по къси панталонки…, но филмът от 1981-ва с Джак Никълсън и Джесика Ланг усилва страстите до изпепеляващи нива.

Централната среща във филма е на маса. Преди това скитникът (Никълсън) посяга към отчаяната съпруга (Джесика Ланг), а докато се бори с него, тя отговаря на целувките му. После тя сяда на масата, помита с ръка неизпечените хлябове и брашното и го подканя да даде най-доброто от себе си. Диво нарастващата динамика на желанието преди тоталното отдаване на удоволствието носят на сцената легендарен статут.

Телесна топлина (1981)


В класическите ноар филми („Големият сън“, „Да имаш и да нямаш“, „Двойна застраховка) сексът се свежда предимно до коварни намеци и диалози, пълни с двусмислици. Причината е в консервативния код на времето – но това придава на тези филми латентно сексуално напрежение: никога не виждаме героите да правят секс, но мислим за това през целия филм. През 70-те и 80-те вече трябваше да видим и секса. И „Телесна топлина“ предлага доста за гледане от мъчителната, фатална извънбрачна връзка между героите на Уилям Хърт и Катлийн Търнър. И тук е трудно да изберем една от многото такива сцени, но най ни харесва онази, в която двамата са с най-много дрехи. След 1981 г. всеки път, щом някой каже „горещ юридически трилър“, всички се сещат за някои сцени от „Телесна топлина“.

Терминаторът (1984)

terminatorat

Когато войникът от бъдещето на Майкъл Бин и виктимизираната купонджийка на Линда Хамилтън спират за едно горещо изпълнение по средата на бягството си от неразрушимия робот-убиец Арнорд Шварценегер, на пръв поглед това изглежда като малко безвъзмезден секс по средата на типичен екшън от 80-те. Може и да е, но само донякъде. Оказа се, че нито „Терминаторът“ е типичен екшън от 80-те, нито пък Джеймс Камерън – типичен екшън режисьор. Филмът стана голям хит, който породи франчайз, продължаващ десетилетия (петата част излезе миналота лято) и доста усложнена, прескачаща във времето митология. Основна част от нея е Джон Конър, лидер на Съпротивата срещу машините в бъдещето. А тази сцена показва зачеването на Джон Конър — което означава, че цялата терминаторска вселена се върти около нея.

Топ гън (1986)


Сексът между силуети на синя светлина беше почти неизменна част от екшън и трилър киното през 80-те и 90-те години. В тези времена баналният секс беше почти гарантиран на екшън героите. И в подобни сцени нямаше много нюанси: те бяха просто извинение, за да погледаме няколко минути как красиви хора и/или техните дубльори, си лягат. Кели Макгилис и Том Круз в „Топ гън“ играят почти пародии на самите себе си – сред тихо полюшващи се завеси, в спалня с фоново осветление като във ВИП салон на публичен дом – под сладникавите звуци на Take My Breath Away на „Берлин“.

Девет седмици и половина (1986)


Нека си признаем, това беше ужасен филм. Но прочутата „хранителна сцена“ — в която Мики Рурк казва на Ким Бейсингър да си затвори очите и я кара да разпознае само по вкус различни неща – ягода, мед и т.н., е някак си незабравима. И съвсем далеч от голотата или каквато и да е разкрепостеност. Е, това секс сцена ли е? Добре, задайте си въпроса: Би ли могла да е нещо друго?

Малката Вера (1988)


Заснет през 1988 г. в разгара на перестройката, „Малката Вера“ предизвика вълнения едновременно в СССР и на Запад като първия (не е сигурно) съветски филм, включващ гола секс сцена. Това е малка бозава мелодрама за двама злочести млади любовници, чиито семейства не одобряват връзката им. Но сцените на интимност между звездата Наталия Негода и Андрей Соколов са естествени и живи – без нищо общо с лъскавите, грижливо хореографи рана секс сцени на Холивуд. (Това, разбира се, не попречи на Наталия Негода да се снима в „Плейбой“.)

Последното изкушение на Христос (1988)

img_5368-2.jpeg
Още преди да бъде заснет, беше ясно, че проектът-мечта на Мартин Скорсезе за епична адаптация по романа на Никос Казандзакис за Христос, ще бъде много полемичен. Голяма част от историята се върти около Исус (Уилям Дефо), който на кръста осъзнава, че не е Месия и слиза, за да води нормален живот и да остарее — преди да стане ясно, че този „нормален живот“ е бил уловка на самия Сатана. И макар този дълъг сън да се оказва наистина само сън, той включва и една къса сцена: Исус и Мария Магдалена, за която се е оженил, правят секс. Това вбеси доста вярващи и на много места по света започнаха протести срещу филма – както често се случва – с участието на много хора, които дори не са го гледали.

1 2Следваща страница

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах