Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Последното интервю на Георги Данаилов

Георги Данаилов (1936-2017). Снимка: Георги Папакочев - Последното интервю на Георги Данаилов

Георги Данаилов (1936-2017). Снимка: Георги Папакочев

Броени дни преди да си отиде на 81 години, писателят Георги Данаилов дава интервю за сайта „Лира.бг“, пред журналистката Людмила Еленкова. Краткият диалог е по повод книгата „Писма от България“ на Евгений Утин (1843-1894), която излиза за първи път у нас повече от век след написването си, под редакцията на Данаилов.

Личните впечатления от страната ни, които описва Утин от бойното поле през коридорите на властта, звучат така, сякаш не сме мръднали и на крачка от XIX в. Гнева и състраданието, възхитата и огорчението спрямо своя и спрямо нашия народ авторът преплита в две гледни точки – на песимист и оптимист. А Данаилов споделя мнението си:

„В самата същност на човека се сблъскват противоречия. Друго не мога да кажа. Руската империя е едно – руският войник, прегърнал малкото българско момченце, който крачи към Шипка – друго. Докато не се научим да ги разграничаваме, ще има омраза и обич, фили и фоби!“

Предлагаме ви интервюто на Георги Данаилов, с позволението на „Лира.бг“.

– Господин Данаилов, как стигнахте до ръкописа „Писма от България”, стоял в архивите повече от век?

– Преди много години, не помня вече колко, книгата „Писма от България“ ми я даде Христо Оббов – столетник, участник в трите войни и сам забележителна личност. Аз я прочетох, тя силно ме впечатли, но беше време, когато подобно четиво трудно би се отпечатало. Но все пак останах с чувството, че това произведение трябва да достигне до българския читател. Защото и след близо сто и четиридесет години то е свидетелство на образован очевидец, широко известен на своето време. Либерал, критик и защитник на руския солдатин!

– Доколко, според Вас, авторът е запечатал истинското състояние на нещата и съгласен ли сте напълно с тезата му, която се налага след прочита на книгата?

– Авторовото гледище никога не съответства на пълната, обективна правда. Но в отзивите за редовете на Утин се твърди, че това е едно от най-сериозните свидетелства за войната 1877-1878 г.

– Взаимна неприязън и недоверие, вяла подготовка, неспособност на гвардейците за гражданско управление на България. Не е ли краен Евгений Утин към своите сънародници, все пак те изграждат институциите на една млада държава?

– Утин обича руския войник и ненавижда много от представителите на гражданската управа! Те са заслужили това!

– Близки ли са възгледите му до тези на Симеон Радев или до други български общественици и писатели, що се отнася до руската дипломация?

– Прочетете какво пише Яворов по тези въпроси! Когато навремето го цитирах, съкратиха неговите, ЯВОРОВИТЕ редове с думите „Яворов не е историк“!

– Всяка империя се опитва да превърне България в своя база на влияние на Балканите. Може ли книгата на Евгений Утин да ни научи как да се възползваме от геополитическата си позиция така, че да не сме губещи?

– В книгата на Утин се сблъскват противоречия. В самата същност на човека се сблъскват противоречия. Друго не мога да кажа. Руската империя е едно – руският войник, прегърнал малкото българско момченце, който крачи към Шипка – друго. Докато не се научим да ги разграничаваме, ще има омраза и обич, фили и фоби!

– Утин е писал очерци и за френско-пруската война, отделното издание на които е било забранено от цензурата. „Писма от България” също не достига сто години до масовия читател. Има ли нещо в начина на писане на Утин, което го прави „забраняем”? И не е ли показател на личността му фактът, че той участва в дуел, за който лежи в затвора пет месеца?

– И Пушкин участва в дуел и гине. Представите за чест в XIX век са били различни от днешните. В Русия не знам някой да е забранявал „Писма от България“, а у нас просто са избягвали да дадат на книгата гласност!

– Какъв е мотивът да ѝ се даде публичност днес?

– Ако не сте го открили, толкова по-зле!

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg