Последното (неизречено) слово на Светлин Русев

В последния си ден Светлин Русев е подготвял обичайната изложба за рождения си ден на 14 юни – с нови произведения и житейска равносметка. Изложбата му най-вероятно ще бъде открита и в негово отсъствие, но днес автобиографичното му есе послужи за друго. Неизреченото от Светлин Русев слово посрещаше опечалените на поклонението му. Текстът стоеше на екран над ковчега на художника във фоайето на Националната галерия „Квадрат 500“. Датата сочи, че словото е написано ден преди смъртта на Русев. 

Предлагаме ви пълния му текст.

Автобиография на един 85-годишен художник

Родих се в Царство България. Живях в България на светлото бъдеще. Сега живея в България на светлите разочарования.

Живях в нощи на разстреляна надежда – на поети и художници, на духовни аристократи и горди сиромаси, на деца и безпомощни старци. Идеите бяха убити – мъртвите идеи убиваха живите.

Каин уби брат си Авел. Синовете на Авел убиваха децата на Каин.

Каменните подземия на царската милост, на свободата, братството и равенството се огъваха от болка и ужас.

Разделихме мъртвите на наши и ваши, а невинните им души очакват милост, покаяние и помирение от живите.

Живите!!!

Вярващи безверници, паднали ангели, пътници без път и неродени спасители.

Лутах се в търсене на магическия философски камък на мъдростта, с вечните отговори отсам и живота отвъд; стигнах до каменна кариера, с кървавите следи на време, труд и мъка.

Повярвах, че съм намерил пътя – илюзия!!!

„Защо е път, ако не води към храма?!“- недоумяваше старицата от онзи филм…

25 май 2018 г.

Светлин Русев

Вижте още: ИЗПРАЩАНЕТО НА СВЕТЛИН РУСЕВ (СНИМКИ)