Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Последствията от рекламата на Никола Танев с името на Мусолини

Януарският брой на сп. „Завети“ от 1935 г. е почти изцяло посветен на художника

Илюстрация в сп. „Завети“, януари 1935 г. - Последствията от рекламата на Никола Танев с името на Мусолини

Илюстрация в сп. „Завети“, януари 1935 г.

Никола Танев е един от най-продуктивните и най-тачени зад граница български художници през първата половина на ХХ век. Пребродил Европа с таланта си, у нас той е на гребена на вълната, но прави изложби и продава успешно и в чужбина, включително в Париж и Берлин. В пресата от онова време твърдят, че негови картини притежават Хитлер и Гьоринг. Днес това звучи доста дискредитиращо, но по онова време е било голяма реклама за Танев. И наистина работите му са били много купувани от състоятелни хора – търговци, индустриалци, лекари, адвокати… За популярността на художника са допринесли и похвалните публикации във вестник „Утро“, чийто несменяем главен редактор е братът на живописеца, Стефан Танев. Тази реклама след преврата през 1944-а вероятно е изиграла роля за задържането на художника.

През 1935 г. българското илюстровано списание „Завети“ посвещава почти целия си януарски брой на Танев. В уводната статия, написана от Никола Балабанов, между другото се казва:

„От 1912 г. досега неговата продуктивност предложи на българското и иностранното общество тридесет и две изложби, от които осемнадесет в чужбина. (…) Чрез своите изложби в чужбина Танев се очертава между ратниците на българската културна кауза. Нека не се вижда странно, че неговите картини са също така и една пропаганда на туризъма в България“.

Илюстрациите в този брой на списанието – и цветни, и черно-бели – са почти само картини от Никола Танев. Някои от тях са неизвестни за българската публика днес, защото – както се уточнява в „Завети“ – още от началото на ХХ век са собственост на колекции в други държави – холандски, италиански, музейни и лични.
Първата от тях – „Из Тетевен. Синята къща“ – е с посочен собственик. В списанието се казва, че е притежание на „г-н Мусолини“, който по това време е „дуче на фашизма“, министър-председател и военен министър на Италия – твърдение поместено вероятно на гола вяра в думите на художника, който е предоставил и репродукциите на картините си, и информацията за тях, а има и текст от самия Танев.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Също с изглед от Тетевен е черно-бялата репродукция, текстът под която твърди: „Картината е собственост на Н. В. италианския крал”. По това време крал на Италия и първи маршал заедно с Мусолини е Виктор Емануил ІІІ. При черно-бяла илюстрация на картината „Под асмите“ е уточнено, че е собственост на „музея в Милано“. „Пазар в Карлово“ е публикувана в монохроматична репродукция като част от „холандска колекция“. За „Мотив от Копривщица“ се твърди, че е от „чехска колекция“.

Списанието е публикувало и есе от самия Никола Танев под заглавие „За нашите старинни богатства“. В него художникът, обиколил със статива си някои от най-красивите кътчета на България, говори с носталгия за загубата на автентичното в тях. Поразително е колко актуално звучат думите му дори днес:

„…Едно бясно надпреварване за рушение обзе цялата страна. Градове като Пловдив, Търново, Месемврия загубиха дори външния си вид. Разрушиха се стари чешми, събориха се камбанарии, измазаха се старинни фрески в черквите… (…) Така започна „модернизирането“ на старите ни градчета, така безнаказано, безконтролно и до днес се руши историята на нашия народ“.

Танев говори за промените в Копривщица, където „един благодетел пожела да се обезсмърти“, за разрушаването на Месемврия и „грамадната порта, която затваряше откъм провлака целия град и го отделяше. Днес няма помен от това“, пише Танев и добавя: „Същото може да се каже и за Созопол“.

Живописецът се възмущава, че след голямото земетресение в Пловдив е разрушен целият квартал покрай Хисаркапия, макар да не е пострадал.

„Горе по скалите нови къщи изникнаха като гъби“.

Финалът на есето е валиден и за нашето съвремие:

„Пречат преди всичко старите постройки – рушат се може би и от немай къде, за да се заменят с по-годни за живеене. Но ако населението няма средства само да поддържа и запази поне най-ценните от тях – то държавата би трябвало да се погрижи за това, защото те са едно старинно богатство, което колкото повече старее върху скутите на времето, става толкова по-ценно и незаменимо“.

Дни след преврата през септември 1944 г. Танев е арестуван като „буржоазен художник“. Никога не получава обяснение каква е причината за ареста. Може би е подразнил някого с разточителния и показен начин на живот, може би е предизвикал завист. След като го освобождават 6 месеца по-късно, признатият от цял свят творец става част от бригадирското движение и строи железопътната линия Перник – Волуяк.

За пътя на художника от родния Свищов, през цяла Европа и из китните бъларски села и градове, разказва изложбата „Никола Танев. На път“ в Националната галерия – Двореца. Експозицията, посветена на 130-годишнината на живописеца, може да бъде разгледана до 28 март.

Вижте още: НИКОЛА ТАНЕВ, ЕДИН ЕВРОПЕЕЦ В БЪЛГАРСКИЯ ПЕЙЗАЖ

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах