Посмъртно Кольо К. стъпи в Националната галерия

Приживе Кольо Карамфилов беше мечтател. Приятелите, с които пееше нощем на своя много специален английски, танцуваше и говореше за изящното, знаят, че фантазията му се простираше в посоки, непонятни за практичния разум. Картините му бяха прозорци към тези неистови светове – а дали Кольо К. е мечтал да ги окачи някой ден в най-престижния салон за изкуство у нас – Националната галерия, вече няма как да узнаем. Днес, близо 2 години след смъртта му, неговите платна ще изпълнят залите на Двореца. Изложбата „Кольо Карамфилов. Път. Знаци. Откровения“ се открива на 5 ноември.

„Всичко е любов в картините на Кольо – разкри неотдавна пред „Площад Славейков“ неговата спътница, режисьорката Лиза Шопова. – Мистика няма. Мистиката е за нас как да си я намерим към всяко нещо, което правим.“

Националната галерия представя картини на Карамфилов, рисувани в продължение на 10 години – от 2003-а до 2013-а. Наредени са близо 70 творби и пластики, притежание на пловдивската галерия „Люнион” и на колекционера Георги Иванов.

Кольо Карамфилов, „Прегърнал морето“

Кольо К. би приел с ирония анализите на изкуствоведите за изкуството му. Ето един от тях:

„Експозицията разкрива художествената вселена на една неуморно търсеща артистична личност, която с лекота обединява в своя творчески арсенал класическия изказ и концептуалните стратегии. Нещо повече – „многологът между изкуствата” отеква в творческото наследство на Кольо Карамфилов с впечатляващото взаимопроникване между визуално-пластичните, екранните и сценичните изкуства.

През годините авторът създава своя автентична иконография, в която вгражда лапидарните ударения на образа-знак. Сгъстените послания на неговото изкуство се разгръщат в широкия интервал между „притчата” и „артистичния бунт”. В многопосочните превъплъщения на неговата артистична самоличност сложно се сплитат „проповедникът”, „непокорният”, „отшелникът”, „пророкът”, „философът”…

Със своята виталност и семантична мощ изкуството на Кольо Карамфилов преодолява установените граници, преминава отвъд пределите между минало и настояще, преходно и непреходно, веществено и духовно, за да се разтвори в безконечността.“

Картините на Кольо явно са като обградени като с ров пред опита на специалистите да ги „прошнуроват“…

Ето още един опит ровът около Кольовия замък да бъде прескочен – авторите в ретроспективния каталог за изложбата са: акад. Светлин Русев, проф. д. изк. Свилен Стефанов, доц. Ружа Маринска и доц. Румен Жеков.