В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Посраменият български лъв във Велико Търново (снимки)

Красивата Сметна палата в старопрестолния град превърната в бунище

Копието на каменния лъв пред Царевец е с „избодени“ очи. Снимка: Мирян Колев

Площад СЛАВЕЙКОВ

13.04.2021

Велико Търново е напът да загуби една от емблематичните си сгради – Окръжната сметна палата, превърната по-късно в Окръжен съвет, която се намира в близост до Царевец. Фасадата на зданието, построено през 1910-1911 г., все още е здрава, но вътре гледката е страховита, показват фотографиите на Мирян Колев.

Лъвът – символ на българската държавна мощ, поставен на високата част на стълбището, гипсово копие на каменния лъв пред първата порта на Царевец, е с „избодени“ очи и закичен с вулгарна рисунка. Скулптурата е издялана от проф. Ненко Маров и е тържествено положена на постамента през 1998 г. Направена е по запазени снимки на първия лъв, поставен пред Царевец през 1918 г., по случай 10-годишнината от обявяването на Независимостта на България. Автор на оригиналния проект е художникът Димитър Багрилов.

Високият витраж зад посрамения лъв в бившата Сметна палата е разбит. Изтръгнати са кабелите и осветителните тела, изкъртени са всички метални части, които могат да бъдат продадени за вторични суровини. Прозорците са изпочупени. Растителност пробива разбитата подова настилка. Стените са покрити с графити.

Сградата е влязла в частно владение през 2005 г., продадена от общината в Търново за построяване на хотел. По-късно е препродавана няколко пъти. Последният ѝ притежател след няколко години на прехвърляне от собственик на собственик, е пенсионно-осигурителна компания „Съгласие“. След като стопанинът на сградата я е оставил отключена и без поддръжка, в нея очевидно са живели бездомници и днес целият интериор е съсипан.

Построена е преди 110 години на мястото на Сарашката джамия в Търново по проект на търновския архитект Георги Козаров. Била е предвидена за административен център на града, след като бившият турски конак, в който се помещавала общината, изгорял по време на големия пожар през 1906 г. В конкурса, обявен от общинарите на Велико Търново за проект на новата сграда, участват много архитекти. Журито избира проекта на арх. Никола Лазаров от София, наречен „Царевец“. На второ място е предложението на арх. Тодор Петров, също от София. Трети е класиран търновският архитект Георги Козаров. След дълги спорове е решено новата сграда да бъде компилация от всички премирани проекти, като водещ архитект да бъде Георги Козаров в сътрудничество с държавния архитект Джангозов. Строител става Никола Хаджипетков, виден гражданин на Търново. Сградата трябва да бъде вдигната за 12 работни месеца.

Първа копка и основен камък са поставени на 11 април 1910 г. в присъствието на Великотърновския владика Антим І. Сградата е завършена в края на август 1911 г. Тя има 32 стаи, широки коридори и просторна заседателна зала. Това е първата обществена постройка във Велико Търново със собствено парно отопление. На фронтона ѝ е бил монтиран часовникът, свален от старата часовникова кула, намирала се на същия площад преди това. След земетресението от 1913 г. часовникът пада и никога не е бил възстановен.