Посредствен сериал за Древния Рим, ако не беше участието на Антъни Хопкинс

Антъни Хопкинс е магнитът в „Обречените да умрат“ – сериал, който като се изключи участието на легендарния актьор, би бил класиран като посредствен. Участието на Хопкинс обаче гарантира полярност в мненията за продукцията, исторически разказ за древен Рим, тайните борби за власт и явните борби на гладиаторите за свободата им.

Действието в сериала се развива през 79 г., когато начело на Римската империя – за последни дни от властта си –  е Веспасиан (Хопкинс). Предусещайки края на дните си, той трябва да вземе решение на кого да повери властта – на сина си Тит с уклон към военното дело или на брат му Домициан и неговия усет към дипломацията и политиката. Междувременно патрициите готвят заговор против империята, юдеите готвят заговори помежду си, а букмейкърът Тенакс (Айуън Реон) готви големия си удар, с който от владетел на подземния свят да се затвърди като част от римския елит. В сюжета се проследяват съдбите и на по-обикновени хора – млади андалусийци искат да изградят име в Рим като коневъди, а жена от Нумидия търси убежище в столицата, за да спаси трите си деца от робство.

Водещ режисьор на сериала е Роланд Емерих, създал „Денят на независимостта“ и „След утрешния ден“. Първият сезон се състои от 10 епизода, всички вече са достъпни у нас чрез платформата на „Амазон“.

Премиерата бе на 18 юли и първите отзиви са колебливи – някои оценяват опита на „Обречените да умрат“ да повтори успеха на сериали като „Рим“ и „Игра на тронове“, други отбелязват слабия сценарий и разкъсването на зрителското внимание между твърде много сюжетни линии. Крайният резултат – „Обречените да умрат“ има незадоволителните 58% одобрение в „Ротън Томатоус“ от критика и от публика.

„Един от най-големите проблеми на сериала е наличието на твърде много персонажи – пише критик на „Скрий Рант“, представил се като „Федроса“. – „Обречените да умрат“ е грандиозен спектакъл, окъпан в кръв, пот и слаб сценарий. Антъни Хопкинс със сигурност ме привлече и дори сюжетът да е изключително объркан и да не успя да задържи цялото ми внимание, пак се забавлявах да го гледам.“

Сериалът разчита на големите безчинства, защото не успява да създаде малки, човешки конфликти. Сред толкова много сюжетни разклонения единствено историята на майката от Нумидия успява да трогне зрителя, отбелязва Джак Сийл в „Гардиън“.

„Всички други препускат небрежно през обикновени заплахи и прости схеми. В този опит за „Игра на тронове“ остават ни евтините тръпки. Сцените с опасните надпревари с колесници са зрелищни, а някои от битките на арената са отвратителни, но все пак интересни.“

Лицето на Антъни Хопкинс може и да е на всеки постер на „Обречените да умрат“, но както обичайно се случва с големите актьори в подобни продукции, неговият персонаж е по-скоро акцент, вместо централен образ, отбелязва Алисън Хърман във „Варайъти“. Ако трябва да се открои един водещ актьор обаче, то това би бил Айуън Реон като Тенакс, добре познат на публиката като копелето Рамзи Болтън от „Игра на тронове“. Тук той е беден сирак и съдържател на най-печелившия клуб за залози за арената в Рим – позиция, която му позволява изкъсо да ръководи криминалния свят на столицата.

В сериала все пак има позитиви – противно на повечето съвременни тв сериали, тук действието се развива с голяма бързина.

„Липсата на сюжетна история помага да се отбележат някои очевидни недостатъци – казва още Хърман във „Варайъти“. – Хонорарът на Емерих вероятно е изял целия бюджет за визуални ефекти, тъй като широките кадри на архитектурата на града и претъпканата арена са детайлни, колкото комплект конструктор. Лъвовете, насъскани срещу затворници в името на забавлението на зрителите, трябва да са заплашителни, но са толкова очевидно дигитализирани, че приличат на извадени от компютърна игра. Други опити да се вкара интрига са преекспонирани до смях. Не съм пуритан, но виждаме толкова много персонажи по време на полов акт, че към средата на сериала разголените зърна вече не предизвикват нищо друго, освен досада.“

„Обречените да умрат“ не се вписва в калъпа на обичайната лятна телевизия, но премиерата му е подбрана да е в един сезон с блокбъстъри на малкия екран. Дори и по-слабите му елементи да са изпитание за публиката, има достатъчно детайли, за да продължим да гледаме, заключава критичката.