Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Посрещат с петолъчки и фанфари на Централна гара (снимки)

Металното пано на Иван Кирков от старото фоайе - на склад, а стенописът на Светлин Русев - прибран от автора

Възстановителите на мозайката са останали верни на стария проект или на бившата БКП? Снимки: Емил Георгиев - Посрещат с петолъчки и фанфари на Централна гара (снимки)

Възстановителите на мозайката са останали верни на стария проект или на бившата БКП? Снимки: Емил Георгиев

Червена петолъчка и фанфари ще посрещат и изпращат пътниците на Централна жп гара в София. Огромен музикален инструмент, подобен на онези от ученическите оркестри, доминира в интериора на ремонтираната сграда.

Първата гледка на слизащите от влака пътници при влизането в голямата зала ще бъде гербът на София пред тях, гордо увенчан с червена петолъчка. Сякаш не са пътували с влак, а с машината на времето и са се върнали в 1989 година. Защото въпросният комунистически символ, добавен към столичния герб по времето на Тодор Живков, бе официално премахнат от него (както и от Партийния дом) още през 1990 г. Сега обаче – случайно или не – се е завърнал, като зловещ спомен от едно уж отминало, отречено и осъдено време.

На въпрос на „Площад Славейков“ за творбите в чакалнята, от Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) заявиха, че не знаят кои са авторите им – в края на работната седмица било невъзможно да направят справка. Едно от новите произведения – ефектно пано на втория етаж, знаем, е дело на проф. Боян Добрев. Отдалеч изображението пресъздава ритъма от могъщи метални колела, а погледнати отблизо формите се „разпадат“ в хилядите съставящи ги детайли – образи от стари снимки… За него предварително бе анонсирано, че е светещо – за щастие се оказа, че не свети. Достойнствата му са чисто естетически.

От „Железопътна структура“ все пак направиха справка за демонтираните творби, които ни гледаха десетки години в старото фоайе на Централна гара. Стенописът на Светлин Русев бил предаден на съхранение при самия него, а металното пано на Иван Кирков от чакалнята на гарата днес стояло в склад на НКЖИ. Дигитално копие (снимка?) на творбата било предадено на Музея за история на София.

pana-a

Колаж с двете премахнати творби от Централна гара – горе – металното пано на Иван Кирков, долу – стенописът на Светлин Русев.

В склад на „Железопътна структура“ били и частите от „мозайките на гърба на гаровия часовник“. Явно се е наложило да я направят отново, но са изпълнили проекта дословно – заедно с петолъчката.

Ето какво ни отговориха писмено:

„В началото на ремонтните дейности, предвид обществената значимост на сградата е свикана комисия към Министерство на културата. Като редовни членове са привлечени външни експерти по архитектура и дизайн. След обстойно обсъждане на идейния проект, предвиждащ изцяло ново интериорно решение на приемното здание, комисията взе решение да бъдат запазени три от творбите – мозайките на гърба на часовника и паната на Иван Кирков и проф. Светлин Русев. Творбите са демонтирани по елементи и съхранени в склад на НКЖИ.“

Твърдението, че в началото на ремонта са присъствали представители на Министерство на културата, е в противоречие със съобщение от висшето арт ведомство отпреди 2 години, когато от там признаха, че демонтажът на паното на Иван Кирков е незаконосъобразен и не са присъствали на демонтажа:

„Бяхме уведомени, че двете произведения на изкуството действително са демонтирани, но се съхраняват без да са увредени, като творбата на акад. Светлин Русев е възможно да бъде върната отново в същата зала след края на ремонта, но по отношение на металната композиция (пластично пано) на Иван Кирков – връщането й е невъзможно, тъй като стената, върху която е била първоначално монтирана, се премахва при реконструкцията, а предвид големите размери на творбата (110 на 5 м.), в сградата няма друго подходящо място, в което би могло тя да бъде разположена и експонирана.

В Министерството на културата не е постъпвало за съгласуване искане, свързано с демонтаж или преместване на двете произведения на изкуството. Ще бъдат търсени и обмисляни възможности за намиране на подходящо място за експониране на металната композиция на проф. Иван Кирков – творец с блестящ талант, оставил ярка следа в съвременното ни изкуство с творчеството си. В тази връзка от Национална компания „Железопътна инфраструктура“ ни увериха, че ще предоставят пластичното пано на Иван Кирков за друга обществена сграда или пространство, като разчитат на идеи и предложения в тази посока.“

Ясно е, че днес няма място за творбата на Иван Кирков, ако въобще е запазена. „Площад Славейков“ ще поиска достъп до складовете на НКЖИ, за да провери в какво състояние е в момента творбата.

Възникват обаче следните въпроси: кой е виновен произведенията на Кирков и Русев, които според Министерството на културата по първоначалния проект е трябвало да бъдат запазени, все пак да бъдат премахнати? И понесъл ли е той отговорността си за това, че ги е махнал?

Неясно е друго – кога се планира откриването на новата Централна гара и дали този тържествен момент ще бъде под петолъчката на герба на София.

На въпроса на „Площад Славейков“ от НКЖИ отвърнаха, че не е решено кога и как. Ще бъде след получаването на Акт 16. Строително-монтажните работи по зданието са приключили и на 23 март е подписан Акт 15. Видимо предстои още много работа и очевидно нов ремонт – жълтите плочки в района пред гарата са в окаяно състояние. Но районът извън територията на сградата е във владение на общината.

Вижте кадри от разходката ни из ремонтираната Централна гара:

2

3

13

Реновираната фасада на Централна гара може и да не бъде забелязана, налага се пътниците да си гледат в краката.

Реновираната фасада на Централна гара може и да не бъде забелязана, налага се пътниците да си гледат в краката.

6

7

8

11

9

10

Непрофесионалният превод на тази табела ще озадачи англоезичните пътници.

14

16

Реновирането на фоайето на Централна гара е на стойност 73,8 млн. лв.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах