Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Постмодернист ли е Светлин Русев?

Заличават с изложба цели движения от новата арт история на България

Връзката на Светлин Русев със съвременното изкуство е единствено фактът, че той твори в съвременността. Снимка: Румен Добрев - Постмодернист ли е Светлин Русев?

Връзката на Светлин Русев със съвременното изкуство е единствено фактът, че той твори в съвременността. Снимка: Румен Добрев

Софийската градска галерия ще нареди във вторник произведения на онези родни творци, които са предизвиквали обрат в мисленето у нас. Експозицията се нарича „Изкуство за промяна 1985 – 2015“ и има амбицията да определи ролята на българските интелектуалци по време на прехода, да интерпретира социално-активната им позиция и да реши дали изкуството просто отразява, или предизвиква социални промени в нашето общество. Бърз поглед през имената разкрива не само присъствието, а и отсъствието на мнозина, оставили ако не планини, то могили в съвременното българско изкуство. Те впрочем отсъстват не само от експозицията, но и физически от България. Няма ги заради препятствията, които поставяха пред тях през годините някои от авторитетите в тази изложба.

Кураторът Мария Василева обяснява, че проектът й проследява „дълбоките изменения в българското общество от средата на 80-те години на 20-ти век до днес, както и събуденото съзнание на художниците като корективи на социума.“ Според нея експозицията разглежда процеса на отваряне на нови възможности и осъзнаване на силата на изкуството за въздействие върху обществените нагласи. Целта на Василева не е само да възстанови и документира тази линия в съвременното българско изкуство, но и да потърси перспективите за още по-сериозно и задълбочаващо се осъзнаване на силата и възможностите за въздействие на изкуството.

„През годините интелигенцията в България и в частност художниците са упреквани, че стоят настрана от обществените процеси, че не реагират достатъчно бързо, остро и адекватно на случващото се, че пасивната им роля в голяма степен пречи на развитието на страната, – казва Мария Василева. – Проектът се опитва да разчупи точно това клише, показвайки работи и документи, които от средата на 80-те години до днес маркират важни моменти от историческия преход и защитават мястото на твореца като активен социален елемент. За първи път в най-новата история на страната се анализират връзките между изкуство и общество; поставя се въпросът за причините за интеграцията или алиенацията; посочват се процесите, които днес съставляват българското общество и българската култура – такива, каквито са.“

Активни борци на съвременното изкуство

Василева твърди, че в изложбата е включила работи на съвременни български художници, които отбелязват важни моменти от прехода и представят художника като активна част от социалната промяна.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Да видим кои са те: Аделина Попнеделева, Александър Вълчев, Алла Георгиева, Атанас Нейков, Борис Мисирков и Георги Богданов, Боряна Росса и УЛТРАФУТУРО, Валентин Стефанов, Васил Симитчиев, Велислава Гечева, Венцислав Занков, Галентин Гатев, Даниела Олег Ляхова, Димитър Солаков, Зоран Георгиев, Иво Бистрички, Калин Серапионов, Кирил Кузманов, Кирил Прашков, Красимир Терзиев, Кристина Иробалиева, Лъчезар Бояджиев, Любен Костов, Надежда Олег Ляхова, Недко Солаков, Нено Белчев, Никола Михов, Нина Ковачева, Петко Дурмана, Правдолюб Иванов, Самуил Стоянов, Сашо Стоицов, Светлин Русев, Станислав Памукчиев, Стела Василева и Стефан Лютаков.

Участниците в тази изложба действително бяха сред най-активните фигури в новото българско изкуство. „Съвременно изкуство“ обаче е термин, с който изкуствоведите по света най-често определят специфичната характеристика на голяма част от произведенията, създадени след Втората световна война. Някои специалисти смятат, че съвременното изкуство започва от 70-те години, когато възниква постмодернизмът. А съвременното изкуство у нас започва в началото на 90-те.

Сред артистите, поканени в изложбата „Изкуство за промяна“, има някои, които никак не са участвали в тези процеси, а още по-малко са постмодернисти. Дори най-беглите познавачи на родното арт общество са наясно, че нито Атанас Нейков, нито Светлин Русев са част от тези движения. Русев безспорно е най-влиятелната фигура в българското изкуство поне от 40 години. Вероятно няма събитие в художествения ни живот по тоталитарно време, а и днес, в което той да няма ако не участие, то поне въздействие. А връзката на Светлин Русев със съвременното изкуство е единствено фактът, че той твори в съвременността.

Къса ли Светлин Русев с изкуството,
изковано през вековете?

Дали обаче неговите произведения принадлежат към постмодернизма и това, което наричаме „съвременно изкуство”? Това е термин, с който, както отбелязахме, се дефинира един специфичен процес в арт историята – отказа от авторския жест, присвояванията, попарта. С него описваме пърформанса, инсталацията или хепънинга, чиято цел е да разклатят нашите механизми за самоидентификация, да ни накарат да се замислим за това как образът е заместил преживяването, или да се усъмним в собствените си сетива. Това е термин за изкуство, което променя живота на хората тъкмо поради факта, че скъсва с понятието за „изкуство”, изковано през вековете преди него.

Автопортрет на Светлин Русев в червено.

Автопортрет на Светлин Русев в червено от 1988 г.

Една от творбите в изложбата в Софийска градска галерия репликира именно странното присъствие на академик Русев сред „поканените“. Петко Дурмана е изложил свой портрет, покрит с червена боя. С невъоръжено око изображението му не се вижда, само през екрана на камера, поставена пред творбата. Двайсет и пет години след началото на прехода ние все още не можем да се освободим от червените, гласи коментарът на автора.

Портретът на Дурмана е контрапункт на прочут автопортрет на Светлин Русев, който също присъства в изложбата. Живописецът е изобразил себе си свит като жертва, обвил голото си тяло с червен плащ. Тази работа е създадена, за да ни каже, че и Русев е имал трудни моменти, и той е бил отхвърлян от системата. Въпросът е дали това е постмодернизъм, или съвременно изкуство, или всъщност Градската галерия не се опитва да адаптира световния термин към някои артисти?

Отсъстващите авторитети

Това са присъстващите авторитети. Да видим кои са отсъстващите. Един от тях е Хубен Черкелов, който навремето бе сред двигателите на едно от най-силните движения в българското съвременно изкуство, най-социално ориентираните – XXL. От много години Черкелов не живее у нас, а в Америка. Заминава, по думите му – за да не гние в България. Според него изкуството няма тази роля по време на прехода, която открива кураторът Мария Василева. „Нека не се заблуждаваме, преходът беше осъществен на съвсем друг принцип, – коментира пред „Площад Славейков“ Черкелов. – Един въпрос – да не би клавиатурата на Софийска градска галерия да има бутон „първа изложба“?“

Черкелов твърди, че съвременното изкуство не е оказало влияние върху българското общество: „Колкото и да се повтаря тази мантра, тя все още не е станала истина. Истинското изкуство е рядко срещано на територията на Република България. Най-често идва под формата на гостуващи изложби, възниква също така и в малки независими и индивидуални пространства. Аз се съмнявам, че и след 50 години ще остане нещо запомнящо се в българското изкуство.

Ако някой е имал реално влияние, то това е Светлин Русев със „забавната“ си роля сред жените изкуствоведки, които представляват 100% от директорите на музеи в град София. Влияние оказва, разбира се, и Вежди Рашидов като министър на културата…“

Липсата на XXL в селекцията на Софийска градска галерия Хубен Черкелов коментира така: „Това е добре, хората харесват отсъствието… Този и всички подобни проекти имат за цел единствено да легитимират кръжоци, които да въздигнат яловия си живот. Всъщност, на абсолютно никой не му пука каква е ролята на „интелектуалците“ в обществото. В пост-интернет ситуацията, в която живеем, всички тези претенции са смехотворни. Реално в България т.нар. интелектуалци нямат позиции, няма и промени, всеки се спасява поединично.“

Други художници от XXL, спасили се от България, са Косьо Минчев и Георги Тушев. Заедно с Хубен те направиха може би най-силната проява в съвременното изкуство у нас през 90-те – нашариха София с надписа „Хубен, Косьо, Тушев“ и вкараха целия град в постмодерна ситуация, накараха десетки столичани да се запитат кои са тези трима. Има и артисти от XXL, които останаха у нас – това са Иван Кюранов, Генади Гатев, Расим, Красимир Добрев. И те не са сред „поканените“ в изложбата.

Група „Ръб“ също ще ни липсва в Софийска градска. Това беше организация на пловдивски артисти, действала в периода 1990-1995 г. Създадена е от изкуствоведа Димитър Грозданов. В „Ръб“ бяха Албена Михайлова, Димитър Митовски (днешният филмов продуцент), Емил Миразчиев, Кольо Карамфилов, Моника Роменска, Надя Генова, Румен Жеков. Те не само не присъстват в изложбата, а някои като Кольо Карамфилов дори не са между живите.

Физическото отсъствие на немалко от героите на съвременното българско изкуство, а и липсата на творбите им в тази изложба, говори много за него. Може би сме свидетели на опит да се пренапише най-новата история на българското изкуство? Това се е случвало и в западната култура. Там са премахнали жените от изкуството. А тук – цели движения.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Избрано

#ИскаПлаче

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах