Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Повече пари за повече филми и за чужди продукции, които рекламират България

Тече срокът за обществено обсъждане на промените в Закона за филмовата индустрия

Иван Бърнев и Иван Савов в новия български филм „Бащата“, чийто международен успех е цитиран в аргументите на новия проектозакон за филмовата инсудстиря - Повече пари за повече филми и за чужди продукции, които рекламират България

Иван Бърнев и Иван Савов в новия български филм „Бащата“, чийто международен успех е цитиран в аргументите на новия проектозакон за филмовата инсудстиря

Повече филми – най-малко 12 пълнометражни игрални продукции – ще се произвеждат годишно в България, ако бъде приет проектът за промяна в Закона за филмовата индустрия. Проектът е публикуван в сайта на Министерство на културата и в рамките на 30 дни до началото на септември тече срокът за общественото му обсъждане.

В края на 2019 г. беше подготвен изцяло нов закон за филмовата индустрия, който предвиждаше много промени, но те срещнаха сериозен отпор от страна на професионалните гилдии на кинаджиите.

Вижте още: „АВТОРИТЕТЪТ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ“ ЗАЩИТЕН В ПРОЕКТОЗАКОН ЗА КИНОТО

В новия проект голяма част от кардиналните промени са смекчени. Съставът на комисиите е редуциран – от 112 на 87 души. Съставът на художествените комисии, които преценяват кои проекти да получат държавна помощ, ще бъде сменян на всеки 6 месеца, вместо да работи една година, както досега. Така едни и същи хора ще оценяват проектите за филми само в една от двете годишни сесии на НФЦ. Това се прави с цел да бъдат намалени възможностите за корупционно въздействие върху членовете на комисиите.

Бюджетът за производство, разпространение, културни събития и фестивали в областта на киното ще бъде повишен и ще позволи да бъдат произвеждани най-малко 12 пълнометражни филма годишно. Общата сума ще бъде обвързана с бюджета за предходната година.

НФЦ вече ще има възможност да стимулира копродукции на продуцентски къщи не само с БНТ, но и с другите национално представени частни телевизии.

Все пак за отпускане на средства или за възстановяване на разходи са предвидени условия, които са сравнително неясни. В предложения член 35ж например се казва, че финансиране ще бъде отказвано на филми, които:

„1. може да доведат до уронване авторитета на Република България или българската нация, насочени са срещу правовия ред или конституционните принципи, приканват към война, расизъм, прояви на национализъм, религиозна омраза и национален сепаратизъм, включват или насърчават прояви на дискриминация;

2. съдържат елементи с порнографски характер или език, уронват достойнството, честта на гражданите и са насочени срещу личната им неприкосновеност, пряко или непряко подстрекават към агресия и пропаганда от политически или религиозен характер“.

Сред най-важните промени е улесненото възстановяване на разходи за чуждестранни продуценти, които снимат на територията на България. В мотивите към проектозакона това е обяснено така:

„Въпреки че България е известна като една от най-атрактивните държави за производство на филми със своята инфраструктура, природа, локации и компетентни екипи, към настоящия момент големите проекти тревожно се отклоняват към съседните държави, които предлагат финансови стимули – Румъния, Гърция, Сърбия, Хърватия, Македония (по данни на компании от сектора). За 2019 година са привлечени от други и съседни на нас държави Румъния, Хърватска, Сърбия, Чехия и Унгария девет продукции с общ бюджет от 85 милиона евро, които биха ангажирали близо 4000 души в производство. Въвеждането на финансови стимули в България ще позволи бързото догонване на конкурентните държави по тези показатели“.

С предимство при възстановяването на средства за филмопроизводство на чуждестранни филми ще се ползват продукции, които са свързани с историята и културата на България.

Мотивите към проектозакона в детайли разглеждат необходимостта от спешна промяна на нормите при кинопроизводството. В документа е уточнено, че „определеният преди 12 години размер на финансиране към настоящия момент предопредели да се произвеждат предимно камерни филми с ниска постановъчна сложност, със скромен декор и костюми, почти без специални ефекти, което ограничава визуалните им качества и ги поставя в неконкурентно положение спрямо съвременните изисквания в сектора. Това прави невъзможно създаването на исторически филми с висока постановъчна сложност, филми в условна реалност и пълнометражни анимационни филми на съвременно технологично ниво – продукт, който отговаря на очакванията на българската и европейска публика“.

В документа се посочва интересна статистика:

„Същевременно тенденциите в Европа през този период задават други параметри на филмопроизводство. Броят на произведените пълнометражни игрални филми в Европейския съюз за 10 години се е увеличил с 50%, по данни на Европейската аудивизуална обсерватория. Съотвeтно през 2007 година са произведени 1422 филма, а през 2016 година филмите са 2123.

В същия период в България са произведени през 2007 година – 10 броя, а през 2016 година – само 6 броя по данни на ИА НФЦ. Съответно делът на българските филми спрямо европейските е спаднал за разглеждания период от 0.7% на 0.28% т.е. 2.5 пъти. Това показва, че България губи значителни позиции и потенциал за присъствие на европейските екрани.

Въпреки това по данни на ИА НФЦ за последните години (2015 – 2019) отчетеният брой посещения в кината на български филми е нараснал над 4 пъти, което показва нуждата на българската публика от тях и държавната политика в областта следва да отговори на тази обществена потребност. „Възвишение“ 139 731 зрители, „Бензин“ 98 862 зрители, „Воевода“ 87 604 зрители, „Вездесъщият“ 47 005 зрители, „Дъвка за балончета“ 44 773 зрители, „Лили рибката“ 35 095 зрители – филми подкрепени от ИА НФЦ и „Привличане“ 112 934 зрители, „12 А“ 57 593 зрители, „Революция Х“ 54 575 зрители, „Нокаут или всичко, което тя написа“ 41 836 зрители.

Наблюдава се положителна тенденция и в международното представяне на българските филми на европейските фестивали – „Баща“ – голямата награда „Кристален глобус“ за най-добър филм от фестивала в Карлови Вари, „Не ме докосвай“ – голямата награда „Златна мечка“ от фестивала Берлинале, „Безбог“ – голямата награда „Златен леопард“ на филмовият фестивал в Локарно, „Ага“– голямата награда „Сърцето на Сараево“ от фестивала в Сараево, „Посоки“ – официална селекция „Особен поглед“ на фестивала в Кан. Това поставя името на България на сериозно място в европейската културна палитра.“

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg