Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Повелителите на солта преди 8 хил. години по нашите земи

Разказ в Националния археологически музей за солта, нейните скромни производители и властелините от Варненския некропол

Праисторическият комплекс Провадия – Солницата възниква около единственото находище на каменна сол на Източните Балкани, т. нар. Мировско солно находище. Снимка: „Площад Славейков“ - Повелителите на солта преди 8 хил. години по нашите земи

Праисторическият комплекс Провадия – Солницата възниква около единственото находище на каменна сол на Източните Балкани, т. нар. Мировско солно находище. Снимка: „Площад Славейков“

Днес диетолозите са убедили мнозина във вредата от готварската сол, но преди 8 хил. години натриевият хлорид е издигал и свалял цивилизации. Изложба в Националния археологически институт и музей на БАН ни връща във времето на Култура „Варна“, в което солта е била по-ценна от злато. Нейните производители, населявали праисторическия комплекс Провадия – Солницата, са живели скромно за разлика от своите господари, чиито останки са открити във Варненския некропол. Експозицията „Повелителите на солта“ ще бъде открита днес, 11 юни, от 18 ч.

Ценността на древния солодобивен център в Провадия е видна от разточителните погребения на неговите властелини. Солта се е произвеждала в праисторическото селище и е достигала до заможни търговци на територията на днешна Варна, които са я продавали у нас и в чужбина. Тезата е на акад. Васил Николов, който ръководи проучванията на обекта от 20 години и днес се срещна с медиите, за да разкаже за повелителите на солта. Тя вероятно е била транспортирана по вода край бреговете на Черно море или през Айтоския проход, допуска археологът.

В зала „Трезор“ в Археологическия музей са представени над 530 находки, датирани от късната праистория (VI – V хил. пр. Хр.), златния век на солодобива в региона, търговията със сол и развитието на местната общност. Представени са керамични съдове, костени инструменти, множество антропоморфни фигури, някои от тях със зловещи изражения без уста. Голяма е колекцията с костени и кремъчни върхове на стрели, има дори части от човешки череп и гръбначни прешлени, може би останки от несретник, атакувал града, тъй като костите са били открити в подножието на отбранителните каменни стени.

Гръбначни прешлени и части от череп, изложени редом до върхове на стрели. Снимка: „Площад Славейков“

Праисторическият комплекс „Провадия-Солницата“ се намира около единственото находище на каменна сол на Източните Балкани, т.нар. Мировско солно находище. В този регион възниква и за първи път в Европа се развива комплексното праисторическо общество, а „Провадия-Солницата“ се очертава като първия праисторически градски център на стария континент, разказва акад. Васил Николов, който ръководи проучванията още от началото им преди 20 години. Археологическият комплекс се простира на площ около 300 дка. От продължителния живот на хората на това място през периода между 5600 и 4350 г. пр. Хр. се натрупва селищна могила с диаметър около 105 метра и височина около 9 м. На север и североизток от селището на площ от 5 – 6 дка лежат останките от дълго използван производствен комплекс за добив на сол чрез изваряване на солена изворна вода (разсол).

Запазени са останки от различни по вид по-малки и по-големи вкопани производствени съоръжения, както и обредни ями на производителите на сол. На югозапад е разположен некропол, от който са проучени около 50 гроба.

Керамичен зооморфен съд (долу вдясно) е сред акцентите в експозицията. Снимка: „Площад Славейков“

Керамичните съдове и гривните от миди, подредени във витрините на музея, рисуват един смирен живот без особена суета – в града са живели предимно работници от първата европейска цивилизация, когато по други места хората тепърва се посвещават на земеделие и животновъдство. Златото е в оскъдица, намерени са само проста апликация и халковидна обеца. Едва на 40 км от Провадия Варненският некропол, датиран сравнително в същия период от 4550 г. до около 4320 г., представя една съвсем различна картина с ювелирни произведения и пищност, достойна за царе.

Керамични съдове, намерени в района на „Провадия-Солницата“. Снимка: „Площад Славейков“

Множеството антропоморфни фигурки са доказателство за новата обредност, от която се нуждае провадийската общност – докато ранните земеделци и скотовъдци на сушата се надяват на цикличността на природата, производителите на сол се опасяват предимно от пресъхването на солните извори.

Заради специфичната дейност на хората в солницата, обредността им се различава от тази на земеделците и животновъдите. Снимка: „Площад Славейков“

В началото и в продължение на дълги години солта се добивала чрез изгарянето на разсола в тънкостенни керамични паници, нареждани в големи куполни пещи. С времето обаче дървеният материал, необходим за поддържането на огъня, се отдалечавал все повече от селището. Процесът отнемал време и много труд, но през средния и късния халколит добивът достига промишлени за времето си количества с появата на ями с широчина от 15 метра и дълбочина до 2 метра. На дъното се поддържал огън, който ускорявал процеса на изсушаването на солта, и само едно зареждане можело да произведе до 5 тона сол.

В хода на историята селището претърпява две тежки земетресения, опожаряване и вътрешни противоречия между отделните производители на сол, за което свидетелстват масови гробове. Добивът на сол спира около 4350 г. пр. Хр. и населението се разселва след климатични промени, които причиняват засушаване на солния извор. По време на Бронзовата епоха се наблюдава опит за възстановяване на селището, но по-трайно това се случва чак около I-II в. пр. Хр, когато тракийски владетел се нанася зад отбранителните стени. Предполага се, че той също е произвеждал сол – дори и да няма преки доказателства за дейността му, възможността му да си позволи скъпа гръцка керамика свидетелства за добро финансово състояние. След неговата смърт започва поетапното затрупване на останките от солницата до превръщането ú в гигантска могила.

Акад. Васил Николов води проучванията в Провадия-Солницата от 20 години. Снимка: „Площад Славейков“

Днес праисторическият комплекс е отворен за посетители в избрани дни, най-често около празници. Входът е свободен. Дните, в които е отворен за посещение, може да се проследят в страницата на Солницата във Фейсбук.

Експозицията е с куратор гл. ас. Д-р Галина Самичкова. Надеждите на акад. Николов и екипа му е да убеди местната власт в Провадия в необходимостта от създаването на специализиран Музей на солта.

„Повелителите на солта“ може да се разгледа в Археологическия музей до 18 септември.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg