Пожизнена пенсия за философа д-р Тимен Тимев искат хора от културата

Писмо и петиция за отпускане на пожизнена пенсия на лекаря, философ и писател д-р Тимев бе подписана от внушителен списък български творци и интелектуалци. Подписи се събират тук.

В петицията се настоява Министерството на културата да присъди пожизнената пенсия на родения през 1949 г. български семиолог „за неговите изключителни заслуги към българската и световната култура“.

„Тимен Тимев е гениален български мислител, учен, духовен учител, писател и драматург, който днес живее в тежко здравословно и материално положение и има нужда от институционална подкрепа, за да оцелее“, се казва в писмото, адресирано до Министерския съвет и Министерството на културата.

Тимен Тимев, работил дълги години като психиатър в София, Севлиево и Карлуково, е издал 21 стихосбирки, 12 пиеси и теоретични трактати с общо около 20 000 страници по естетика, етика, логика, онтология, семиотика, социология, трансцедентална психология и херменевтика. Използва псевдонимите Материус Розенкройцер (в България) и Йохан Ге Мол (Johann Ge Moll) (в САЩ).

„В средата на 90-те той взриви умовете с книгите си – „Бунтът на Бездарниците“ и „Анти-фауст“, които се превърнаха в „библия“ за младото поколение. За него се заговори като за дългоочаквания български гений, а тогавашният министър на културата Елка Константинова предрече, че Тимев ще бъде първият български нобелист. Предложен е за номинация за Нобелова награда за литература през 2007 г. Написалият най-невероятните книги на български език (известен още като Розенкройцер и Johann Ge Moll) е не само гениален писател – единственият след Гьоте и Томас Ман, написал нова версия на Фауст, но и учен енциклопедист – с изпреварващи времето си хипотези: за Третата мозъчна хемисфера; Хиперлуцидна физика; Квантова теория на съзнанието“, гласи текстът на петицията.

Според писмото, д-р Тимен Тимев е бил репресиран както по времето на комунизма, така и днес. Тогава се е явил на 14 конкурса за хабилитация, а днес живее в пълна изолация на границата на оцеляването, твърдят интелектуалците.

„Всяка негова книга може да замести стотици други, а по енциклопедичност и духовна стойност трудно може да се намери аналог в световната култура“, категоричен е текстът на писмото.

Авторите му напомнят, че отпускането на пожизнена държавна пенсия за творци с изключителен принос към българската култура не е прецедент, и през 2024 и 2025 г. такива пенсии бяха отпуснати на доказани, но социално уязвими културни дейци.

Сред хората, подкрепили призива, са Ицхак Финци, Георги Тошев, Йордан Камджалов, Касиел Ноа Ашер, Мила Искренова, Игор Марковски, Възкресия Вихърова, Лилия Абаджиева, Весела Казакова, Снежина Петрова, Нона Йотова, Мая Бежанска и още над 100 имена в българската култура.