Познайте коя е тази „смотана“ книга

Предлагаме ви няколко читателски отзива за известни класически романи. Познайте за кой от тях се отнасят „критиките“. Верните отговори ще публикуваме след края на юбилейния 50-ти Панаир на книгата.

1. „Преекспонирани чувства, театралничене на персонажите, преяждане с думи, крайности и липса на всичко между тях, което на практика е нищо общо с живота. Добро начало и после…. Това често го има в руската литература. Силни са във въведението в историята и после батак.“

„Престъпление и наказание“, Фьодор Достоевски
„Война и мир“, Лев Толстой
„Майсторът и Маргарита“, Михаил Булгаков

2. „Книгата си е смотана. И хич не ме вълнува, че ще ме охулят. Известна е, защото е цитирана от латино звездите, понеже само нея са чели. Или чували. Като стане дума за литература в интервютата им!“

„Алхимикът“, Паоло Куелю
„100 години самота“, Габриел Гарсия Маркес
„Къщата на духовете“, Исабел Алиенде

3. „Разбирам идеята, разбирам изпълнението – но не ми допадна. Трактат за абсурдността на системата, в която човечеството се е самооплело. Книгата е недовършена. Т.е. краят е написан, но „повествованието“ липсва от средата до края. Може да се спекулира дали прочетеното от мен не е просто част от по-обща идея, която не съм способен да разбера.“

„1984“, Джордж Оруел
„Процесът“, Франц Кафка
„Прекрасният нов свят“, Олдъс Хъксли

4. „Има поука в книгата, като цяло е приключенска драма. Аз преди месец и малко я прочетох. Надвикват се непрекъснато и за едно и също спорят. Една хаотична истина, която е актуална и до днес.“

„Под игото“, Иван Вазов
„Гордост и предразсъдъци“, Джейн Остин
„Повелителят на мухите“, Уилям Голдинг

5. „Не че е тромава, напротив. Липсва ми логика на събития, липсва очакване, липсва емоция. Освен това така е написана, с толкова скован и тривиален език, че по-скоро ме мотивира да я хвърля някъде и да не я погледна повече. Дори да си призная, не харесвам книгата, а и самият автор за мен не е нищо повече от супер посредствен драскач.“

„Война и мир“, Лев Толстой
„Параграф 22“, Джоузеф Хелър
„Големите надежди“, Чарлз Дикенс