Прабългарско яйце за гадаене открито край Плиска

Каменно яйце със загадъчни знаци, издълбани по него, е открито при археологически разкопки край Плиска. Яйцето днес бе представено за пръв път публично – на среща с медиите в Националния археологически музей към БАН. От утре то може да бъде видяно от всеки – предметът е част от най-богатата на сензационни находки годишна археологическа изложба на Академията на науките, както я определи директорът на музея доц. д-р Христо Попов.

Яйцето е единственият по рода си артефакт, обясни пред „Площад Славейков“ археологът доц. Андрей Аладжов. Ръководеният от него екип проучва обект на около 5 км източно от първата българска столица Плиска, когато археологът от Шуменския музей Станислав Иванов открива каменния овал. Намира го в едно от жилищата – в издълбана в пода ямка, замаскирана старателно отгоре с глина. Откритието е направено при археологически проучвания миналата пролет, един ден преди Великден, разказа Аладжов.

Яйцето е изработено от мергел – местна, сравнително мека скала. Височината му е 6 см, почти в реален размер. По него са издълбани 8 пана, на които отчетливо се виждат 2 човешки глави с торсове, едната е с коса. По повърхността на яйцето са издълбани стрелки със значението на посоки, както и слънце. Според учените, яйцето има символно значение, най-вероятно е използвано за гадаене. Доц. Аладжов обясни, че подобни на използвани по яйцето графити са намерени на много места в Плиска – по каменните стени на вътрешната крепост, дворците, езическия храм.

Датировката на яйцето е от втората половина на VIII век, смятат учените. Вероятно е било от времето, в което начело на българската държава са били хановете Телериг, Кардам или Крум. Обектът, където е открита находката, представлява селище с военен характер, посочва доц. Аладжов (войската по времето на хан Крум е била повече от 15-хилядна). Вероятно е бил военен лагер, разположен близо до старата българска столица. При геофизични проучвания е установено, че селището се простира на около 900 дка. На територията му са проучени около 160 жилища, яйцето е намерено в едно от тях. Намерено е голямо количество предмети и според естеството им може би са били военна плячка. Сред тях има доста скъпи оръжия – ножове, кинжали, както и бижута. Намерени са златни обици с гранулирана украса, златни женски пръстени…

Това е най-голямото проучено селище от езическия период у нас, по-голямо от Плиска, каза доц. Аладжов. Разполагало е с условия за изхранване на голямо количество хора. На територията му са открити големи резервоари за вода, щерни с 6 метра ширина. Все още не са установили дълбочината им – стигнали са до 8-ия метър дълбочина при един от тях. Открити са и няколко зърнохранилища, събират по около 12 тона зърно всяко. Учените го изследват от около 3 години.

Името на този средновековен лагер не е достигнало до наши дни. Местността, където се намира, днес се нарича Станата. А съвсем наблизо се намира крепостта Стан, вероятно идва от военен стан.

В годишната изложба на Националния археологически музей към БАН може да се разгледат над 500 находки от 32 обекта, открити през последния археологически сезон – от Праисторията до Късното Средновековие – във водите на крайбрежието ни артефакти на 7 хил. години, златни предмети от Античността, кънки от конски кости от Средновековието. Предметите са от продължаващите проучвания на праисторическите селищни могили Провадия, Порой и Козарева могила, Варненския халколитен некропол, гръцките колонии Аполония Понтика (Созопол) и Емпорион Пистирос, римските градове Деултум, Хераклея Синтика, Рациария, средновековните градове Търново, Урвич и Мелник. Представени са и обекти от спасителни археологически разкопки, свързани с развиване на газопреносната мрежа на „Булгартрансгаз“ ЕАД. Изложени са и предмети от праисторическото селище до Дългопол, надгробни могили от бронзовата и римската епоха във Варненско, южният некропол на Филипопол (Пловдив). Впечатляващи са и изящните златни находки от надгробна могила до с. Капитан Петко войвода, община Тополовград, и светилището на Аполон на връх Аламура, с. Ракитница, община Стара Загора.

В проучванията са участвали учени от 19 исторически и археологически музея в страната – Националният исторически музей, регионалният археологически музей в Пловдив, регионалните исторически музеи във Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Русе, Шумен, Археологически музей „Старинен Несебър“, Археологически музей „Мечислав Домарадски“, Септември, археологическите музеи в Сандански и Созопол, историческите музеи в Гоце Делчев, Дългопол, Каварна, Петрич, Провадия, Средец и Тополовград.

Откриването на изложбата „Българска археология“ е на 14 февруари от 18 ч., експозицията може да бъде разгледана до 8 юни.