Прародина и Родина

По покана от госпожа Антония Бандармалиева, председател на Асоциацията на учителите по български език и литература (АУБЕЛ), участвах в пътуване на сдружението до Украйна. Програмата предвиждаше посещение на паметниците на Христо Ботев в Одеса и Измаил, а на 6 септември – среща с колегите от Болградската гимназия. Като преподавател по история прецених, че не мога да изпусна възможността да участвам в това своеобразно поклонническо пътуване и по още една причина: то свързваше Родината с Онгъла, с първото голямо поселение на Аспаруховите българи на Балканите.

Преминахме спокойно румънската и не много трудно молдовската граница. Но украинската се оказа сериозно изпитание, трябваше да я преживяваме цели три часа – нищо, че не носехме цигари, вино и други подобни забранености, а само книги – дар от учители за деца и учители…

Болград

Най-сетне, с голямо закъснение и притеснени от това, стигнахме Болград. За да преживеем най-смисления и затрогващ (за мен) празник на Съединението на Родина и Прародина… Пред сградата на гимназията, с българско и украинско знаме, в национални костюми и празнично усмихнати, ни очакваха деца и възрастни, за да ни поздравят с „Добре дошли!“. Директорката, госпожа Снежана Скорич, покани представители на нашата група да участват в поставянето на цветя пред паметника на патрона на гимназията Георги Раковски. А сетне…

Отвориха се вратите на училището и пред изумените ни очи блесна, а в ушите ни прогърмя, великолепна песен, в изпълнение на ученическия хор, подреден амфитеатрално на главното стълбище… Оттук започна и разказът на г-жа Скорич за днешната Болградска гимназия, съпътстван от посещения на класни стаи и кабинети, на кътове за отдих и салони с разнообразно предназначение. Срещахме светли детски погледи, слушахме родна реч – омайна и сладка, радвахме се на решени с впечатляващ естетичен вкус интериорни пространства. И се преизпълвахме, и с неподправена гордост, и с искрено възхищение – тук, заедно с нашите, мощно туптяха сърцата на Българи!

За учителите в Болградската гимназия работата там е отговорност, но и привилегия, както е огромна чест за децата на бесарабската българска диаспора да успеят да се запишат в училището. Всички те добре познават историята на това духовно огнище и почитат паметта на заслужилите за основаването му – Юрий Венелин, Георги Раковски, Никола Богориди. Изследват и тачат усилията на някогашните директори – Сава Радулов, Димитър Мутев, Георги Миркович, Теодосий Икономов, Васил Берон, Павел Теодорович. Гордеят се, че Димитър Мутев е сред първите българи, защитили докторска дисертация в европейски университет. В училищния музей пазят спомен за прославените учени, политици, офицери, общественици, завършили в предишни столетия училището и станали част от образования елит на свободна България. В прекрасна наследствена стая показват предмети от бита на своите предци…

Но равна и даже по-голяма енергия влагат в развитието на гимназията като модерна образователна институция, подготвяща съвременни млади хора за реализация в днешния глобален свят. Активно се търси съдействието на украинската държава в осъществяването на това начинание. Важен акцент в работата е разработването на проекти, свързани с живота в мултикултурна среда. Залага се също на интеграцията на родителите в инициативите на общността. Насърчават се всички извънкласни форми за ранно откриване и развитие на младите таланти. И плодовете са налице: възпитаници на училището се представят отлично в национални и международни конкурси и състезания; утвърждава се нова ритуалност, ангажираща волята и амбициите на ученици и родители; все повече се разширява общуването със сродни институции в Украйна и в чужбина…

Лично се убедихме, че училищната униформа може да бъде желана, ако е изработена по собствен проект, че класическият танц не е досадна отживелица, когато танцуват и учители, и родители, че копнежът по Прародината България не е хленч, а стимул да живееш достойно в Родината Украйна.

Оказа се, че ние сме първата голяма група учители от България, дошла да посети Болград и Болградската гимназия. И въпреки късния вече час, бяхме любезно посрещнати в двата местни храма, както и в Българския културен център. Колеги от училището ни показаха и останалите паметници в града. Най-величествен сред тях е Опълченският, в памет на сражавалите се за свободата на Прародината бесарабски българи, но не по-малко тачен е скромният бюст на руския генерал Иван Инзов, основателя заедно с преселниците, на Болград.

Преданието разказва, че когато разбират за смъртта му в Одеса през 1845 г., колонистите упорстват да получат правото да пренесат тялото му в града. И успяват: повече от 200 км ковчегът с тленните останки на ген. Инзов е носен пеша, на раменете на мъже… Защото, когато има за какво, българите могат да показват благодарност. А смиреното достолепие на събора „Свето Преображение Господне“ и черквата „Свети Николай“ свидетелстват за верността им и към Христовата вяра.

Земята на Онгъла поразява с безкрайната си равност и преобилна заводненост, предизвикваща сериозни заблатявания. Много упоритост и всеотдайност се искат, за да бъде накарана да ражда. Заселниците успяват. И в пътя към Болград, и сетне към Одеса и Измаил, срещахме постоянно доказателства за това – огромни блокове царевица, слънчоглед, лозя покрай неголеми спретнати села. Единствените планини в тези пространства са куполите на храмовете.

Одеса

Одеса ни посрещна с космополитната си пъстрота, с бохемската си атмосфера и ваканционната шумотевица. Но сладкодумният разказ на тамошната ни водачка, Антонина Василиевна, съживи спомена за далечните ни предци, добавили своите сили, умения и талант за просперирането на града – Васил Априлов, фамилиите Палаузови, Тошкови и Мутеви.

Минахме покрай сградата на прочутия Ришельовски лицей, където учат Спиридон Палаузов, Николай Палаузов, Владимир Палаузов, Димитър Мутев, Найден Геров, Киро Тулешков, Андрей Петкович. Видяхме къщата, където Вазов, патриархът на българската литература, пише „Под игото“. Припомнихме си, че тук получава военно образование генерал Данаил Николаев, патриархът на българската армия, както и много други славни български офицери.

Кулминация в обиколката ни бе поставянето на цветя на паметника на Христо Ботев в градинката на площад „Прохоровски“. Монументът е създаден със средствата на „Конгрес на българите в Украйна“ във връзка с отбелязването на 160 години от рождението на поета-революционер. Дело е на скулптора Таисия Судбина и архитекта Владимир Глазирин. И за първи път, по мнението на госпожа Василиевна, посрещаше толкова голяма група поклонници от България.

Другото паметно място, където спряхме в знак на почит, бе сградата на някогашната Втора мъжка гимназия – тук по настойчивото желание на баща си Ботьо Петков, Христо Ботев започва да учи в края на 1863 г.… Дори случайно преминаващите хора уважиха поклона ни, като също се смълчаваха за кратко.

В обиколката на Одеса госпожа Василиевна не пропусна да ни напомни за още едно място, което вероятно тепърва ще се превръща средоточие за срещи на българи от цял свят – паметникът на кан Кубрат в Полтавска област. Там, при село Малая Перешчепина, в началото на миналия век е открито съкровище, принадлежало вероятно на кана и съхранявано днес в Ермитажа в Санкт Петербург. А в зората на новото хилядолетие започва изграждането на мемориален комплекс „Кан Кубрат“.

Измаил

В Измаил паметникът на Христо Ботев, дело на скулптора М. Недопак и на архитект Н. Бедерко, е поставен пред централната сграда на Измаилския държавен хуманитарен университет по повод 100 години от Освобождението на България (1978). В неделния ден там услужливо цареше тишина, подканяща и към размисъл: какво ли би постигнал Геният, ако имаше време да продължи обучението, започнато в Императорския новорусийски университет в Одеса… какво губи читателят със саможертвата на „Тоз, който падне в бой за свобода“…?

В битка за Измаилската крепост в края на ХVІІІ век се сблъскват две велики империи – Руската и Османската. Постигната е велика християнска победа, чийто впечатляващ символ днес е дворцовата джамия – с разрушено минаре и превърната в експозиционна зала на „Iсторичний музей О. В. Суворова“ , където се представя диорамата „Штурм фортецi Iзмаiл“.

Българските посетители са уважени с възможността да слушат подробната беседа на роден език. Впрочем, целият град бе любезно гостоприемен за нас – хотелите, ресторантите, денонощните магазини. Гостите са добре дошли да вземат участие и в неделната празнична служба на съборния храм „Покров Богородичен“, или поне да се насладят на хора от църковните му камбани. От едната му страна е поставен паметникът на победоносния руски генерал Суворов, а от другата – на войниците от всички националности, загинали в Афганистан (1979 – 1989).

Гостоприемство предлага и Великата река, от брега си при Измаил Дунав (Истъра) тръгва към своята делта, възприемана в прастари времена като свещена…

По обратния път към Родината, Прародината ни изпрати с танц на щъркелово ято, чиято финална фигура бе с формата на буква „V“…