„Прас-прес“: Замисляме карикатура, която да свали правителството

Когато властта престане да краде, ще спрем да рисуваме... или не, ще се борим с чужди правителства, твърдят невъзпитаните карикатуристи

„Прас-прес“ и неговите карикатуристи: Чавдар Георгиев (от ляво надясно), Алла Георгиева, Чавдар Николов и Христо Комарницки - никой не може да ги опитоми. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - „Прас-прес“: Замисляме карикатура, която да свали правителството

„Прас-прес“ и неговите карикатуристи: Чавдар Георгиев (от ляво надясно), Алла Георгиева, Чавдар Николов и Христо Комарницки - никой не може да ги опитоми. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

– Като едни невъзпитани карикатуристи, как си обяснявате възпитаното мълчание на мнозинството представители на творческата интелигенция по най-важните обществени въпроси?

Ч. Н.: – Това наистина е много тъжно. Постоянно се замислям – има много известни кинаджии, драматурзи, писатели, които обаче въобще не се намесват в това блато, което представлява нашият политически живот. Може би, защото те напоследък правят постоянно проекти. А тези проекти зависят я от Фандъкова, я от правителството, я от Министерството на културата – и няма да е хубаво да се казват неща, които не биха се харесали в съответното министерство или кметство. Жалкото е, че хора, които биха могли да бъдат някакъв коректив, не желаят да използват влиянието си.

А. Г.: – Всъщност са приели условията на съществуване в такава форма, в която се усвояват европейски пари.

Ч. Г.: – Галериите също участват по разни програми за получаване на пари от Столична община, така че и за тях не сме много привлекателни да ни показват, защото това ще попречи да им се отпускат средства.

Америка за България

Ч. Н.: – Имаме, както ни казват, страхотни писатели, които никога не съм ги чул да коментират има ли тука свобода, няма ли…

А. Г.: – … има ли мафия, няма ли…

Ч. Н.: – … по тези въпроси те са пълен пас. Само един Стефан Цанев излиза да каже нещо малко по-пѐрнато на властта.

Ч. Г.: – На две години веднъж.

Ч. Н.: – Да, но другите не го правят и на две.

А. Г.: – Според мен не го правят, защото в йерархията на изкуствата карикатурата минава за по-масов и нисък жанр, а те са големи творци с големи творчески задачи и стоят над конкретните проблеми. Оставят ги на нас, карикатуристите. Ние трябва да вършим мръсната работа.

Шарж: Алла и Чавдар Георгиеви

Х. К.: – От друга страна, като погледнем някои от последните големи изложби, което представят българското изкуство през ХХ век, виждаме Бешков, Добринов… и че карикатурата въобще не е нещо по-нисше.

Ч. Г.: – Живот и здраве, така един ден и нашите карикатури може да ги показват…

Ч. Н.: – … особено, ако ни застрелят. Ама всъщност не е така. Защото цялата история на изкуството през ХIX и XX век е свързана с много сериозна гражданска позиция. Когото и да извадиш от иконите на културата, ще видиш, че е ангажиран с гражданска позиция. А тук Гърдев, Господинов – колко пъти заявиха гражданска позиция по някой важен въпрос?

А. Г.: – Те ще кажат гледайте постановките/четете книгите ми – там казвам всичко. Защото за тях да бъдат оприличени на карикатуристи е негативно. Смята се, че ясните, популярни идеи нямат място в сериозното, голямо творчество – те са за карикатуристите и за сатириците.

Ч. Г.: – Има и друг проблем – понеже сме политическо издание, много хора ни припознават като „свои“, обаче в следващия брой остават безкрайно разочаровани – и подкрепата за нас, както и разочарованието, стават доста плаващи.

Ч. Н.: – Даже от първа до последна страница се сменят настроенията. Първа страница: „О, вие сте гербаджии“, втора страница: „Лелей, тия са комунисти!“.

А. Г.: – Истината е, че никой не може този вестник някак си да го опитоми.

Ч. Г.: – И това е основната причина никой да не ни дава пари, и никой да не ни ги предлага (смях)!

Ч. Н.: – А ние ревем: „Кой ще ни даде париии?“, обаче никой не ни чува (смях). А някой можеше и да ни защити. Даже гнусливо да ни защити. Както навремето казваха „гласувах, но с отвращение“. Дори такава съпричастност няма.

Ч. Г.: – Ние нямаме за цел, както казва Чавдар, да сваляме правителството…

Ч. Н.: – Имаме!

Ч. Г.: – Правителството може да е същото, обаче да стане демокрацията, за която сме се борили. Да се появи конкуренция, да се даде възможност на частния бизнес да се развива, да не се задушава… Когато всичко това се изпълни и престане да се краде…

Ч. Н.: – …няма да рисуваме вече!

– Тогава можете да отидете в други, по-малко демократични страни, и да сваляте техните правителства с карикатури.

Х. К.: – Ще отидем във Венецуела, при Мадуро.

Ч. Н.: – Може да ни изпратят там като хуманитарна помощ.

Ставаме все по-невъзпитани

– Промениха ли се критериите Ви за възпитаност и невъзпитаност – какво е допустимо и какво не в карикатурата?

Ч. Н.: – Да. Всичко тече, всичко се променя.

Ч. Г.: – Обществото става все по-търпимо към нашите карикатури – и ние ставаме все по-невъзпитани и търсим границата на търпението.

Ч. Н.: – Навремето Доньо [Донев] го беше казал – когато не те чуват, ти започваш да крещиш. За да те чуят.

– Значи вече разбираш Доньо Донев и одобряваш онази негова карикатура с голото хоро?

Ч. Н.: – Винаги съм я разбирал и одобрявал. Но, че не бих я нарисувал, е друг въпрос.

– Съобразявате ли се с очакванията на публиката?

А. Г.: – Никак. Съобразяваме се само с нашите си критерии.

Ч. Н.: – Аз да си кажа, се съобразявам понякога с хубаво хрумване. Примерно идва ми идея, която е в яко противоречие с представата ми за обществена справедливост. Обаче ако идеята много ми хареса, правя карикатурата.

– Един вид правиш карикатура на човек с други възгледи?

Ч. Н.: – Да, ща-не ща, трябва да я нарисувам.

– Примерно ти не си антисемит, но ако антисемитският виц е много смешен, ще го разкажеш – както правят много евреи…

Ч. Г.: – Да, изкуство заради самото изкуство. Ние, българите, обаче не се отличаваме със самоирония. Случаите на самоирония са изолирани и лични. Бай Ганьо е случай на самоирония, но само на Алеко. Както и Краткосмешната история на проф. Николай Генчев.

Предишна страница 1 2 3Следваща страница

ДС