Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Пръв

Желю Желев беше политик, чието разбиране е, че е служител на хората: не водач, не медийна звезда и атракция, не хитрец и играч, за който коридорите на властта са като бащиния

Много са нещата, с които Желев ще остане в съвременната българска история като „пръв“. Пръв лидер на демократичните сили в страната, пръв демократично-избран президент, пръв заклеймил про-съветския пуч в Москва срещу Горбачов, пръв признал Македония... Снимка: Иван Салабашев - Пръв

Много са нещата, с които Желев ще остане в съвременната българска история като „пръв“. Пръв лидер на демократичните сили в страната, пръв демократично-избран президент, пръв заклеймил про-съветския пуч в Москва срещу Горбачов, пръв признал Македония... Снимка: Иван Салабашев

Когато един достоен, заслужил огромно уважение човек си отиде, са необходими и добри думи, и знаци на признателност. Това е още по-вярно, когато става дума за човек, който до голяма степен символизира трансформацията на България от една брънка на разпадащата се Съветска империя до държава – пълноправен член на семейството на най-развитите демокрации в света. Много са нещата, с които Желев ще остане в съвременната българска история като „пръв“. Пръв лидер на демократичните сили в страната, пръв демократично-избран президент, пръв заклеймил про-съветския пуч в Москва срещу Горбачов, пръв признал Македония и т.н. Някои от заслугите му днес трудно ще бъдат дори разбрани от младите поколения – като отмяната на софийското жителство, например. Но самият факт, че сега мнозина дори не могат и да си представят такива крепостно-командни политики, е свидетелство за успеха на усилията на Желев.

Пак от днешна гледна точка невероятното е, че той изпълни своите задачи, без да се превръща в обсесия на медиите, без да става политическо celebrity. Вярно е – България беше друга и свободните медии едва прохождаха. Но истината е, че и Желев беше друг човек, чужд на суетата, показността и желанието да натрапиш огромното си его, да го вкараш във всеки дом още на закуска със сутрешните блокове. Може би това се е дължало на особен темперамент, може би е било осмисляне на порочността на тоталитарното проникване на властта във всяко едно ъгълче на обществото. Осмисляне, което той направи още в книгата си „Фашизмът“. Така или иначе, Желев беше политик, чието разбиране е, че е служител на хората: не водач, не медийна звезда и атракция, не хитрец и играч, за който коридорите на властта са нещо като бащиния. Всъщност, в една демокрация разбирането на Желев би трябвало да е нормалната, традиционната визия за политика, но трябва да си признаем, че не са много тези, които днес се вписват в нея.

През 1989 г. България влезе в своя преход с малцина дисиденти, които имаха визия за предстоящото. Желев беше един от тях и неговата политическа преценка стана важен фактор страната да не се отклони фатално от своя път. И тогава, а и днес ще има хора, които оспорват едно или друго решение на президента: факт е, че не винаги избирахме най-правия път до постигането на дадена цел. Но демокрацията не е гаранция, че винаги най-добрите решения ще бъдат взети: тя е право на свободен избор, а дали изборът ще се окаже добър зависи много и от опита, подготовката, общественото постоянство и кураж, а понякога дори и от доза късмет. Това, което Желев безспорно успя да направи, обаче, е да покаже на хората, че от тях зависи собственото им бъдеще. Че има различни визии в обществото и то може свободно и без страх да избира между тях. Това е здрава основа, на която може да се гради.

За един политик не е важно само как се качва на сцената, но и как слиза от нея. Често се чува оплакването, че у нас никой сам не се оттегля от публична длъжност. Това е така, защото дори и нещо подобно да се случи, то остава незабелязано и неоценено, както беше в случая с Желев. Въпреки че имаше право да участва в избори за втори президентски мандат, той спази думата си да отстъпи, ако загуби предварителни избори в рамките на обединяващата се опозиция. Това джентълменско поведение маркира неговото илизане от „голямата политика“ по един необичаен, но изключително достоен начин. То даде възможност и за консолидиране на демократичните сили, които впоследствие изведоха страната от финансовия крах през 1996-1997 г.

Франциско

„Строител на съвременна България“ днес се е превърнало вече в малко значещо и често иронично използвано клише. Ако ги нямаше тези натрупвания, Желев би бил сред най-заслужилите за подобна почетна титла. Но макар и доктор, Желев не беше човек на титлите. Затова е достатъчно да се каже, че когато правим равносметка за изминатия път на България през последните десетилетия, за страната е било чест да има такъв президент.

Нека почива в мир и светла му памет!


 

Източник: Клуб Z

Заглавията са на „Площад Славейков“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах