Прави ли скръбта творците по-креативни?

Американската икономистка Катрин Грейди, позната с твърде разнообразните си пазарните си анализи – като се започне с търговията с прясна риба, минавайки през проучване на ресторантите за бързо хранене, та до продажбата на произведения на изкуството – публикува статия за креативността на артистите в период след загубата на роднина или близък приятел. Въпросът, който си задава тя, е: „Може ли скръбта да допринесе за креативността?” („Death, Bereavement and Creativity“, Бр. № 10753, Център за изследване на икономическата политика (Centre for Economic Policy Research), пише френският „Льо Монд“.

Читателят закономерно си задава пък въпроса за империализма на икономистите, който вече не познава граници: как креативността на артистите се причислява към сферата на икономическите науки? Всъщност, методологията на това проучване показва до каква степен икономическите науки допринасят за решаването на въпрос, поставен първоначално в съвсем различна дисциплина.

Многобройни анекдотични примери сякаш свидетелстват, че страданието, най-общо казано, и скръбта в частност стимулират креативността. „Синият период” например на Пикасо често се допуска, че е бил повлиян от самоубийството на Карлос Касахемас, близък приятел на художника.

Грейди дава пример как средната цена на произведения, създадени в рамките на две години след смъртта на роднина или близък приятел на твореца, спада с повече от една трета спрямо средната цена на творбите, осъществени преди и след тази граница от две години.