Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Право на отговор: Упражнения върху научния труд на едни от най-авторитетните български историци

„За „Моята България“ и опитите да бъде компрометирано учебното помагало“

 - Право на отговор: Упражнения върху научния труд на едни от най-авторитетните български историци

Започвайки работа над учебното помагало „Моята България“, всички автори бяхме уверени, че ще има неразбиране, възражения, нетактични коментари, лични нападки. Ясно е, че старите клишета винаги са устойчиви и трудно се тушират, особено когато цели поколения са образовани в тях. Надявахме се, обаче, критиката да е градивна – единствено тя би била полезна в случая. За съжаление, това, което четем в статията на Силвия Недкова (прави чест на госпожата, че застава с името си зад текста) в иначе уважавания сайт ploshtadslaveikov.com, е не само деструктивна, но и трудно може изобщо да се нарече критика. Затова и текстът, озаглавен със сензационното заглавие „Българите са преки потомци на Ной…“ оставя усещането, че дори не си заслужава коментара. Но с екипа си зададохме въпроса редно ли е да пропускаме през ушите и очите си всички некомпетентни коментари на хора, които решават да се упражняват върху научния труд на едни от най-авторитетните български историци. Самият факт, че четете, дава отговор на нашия въпрос.

Информирахме се за биографията на уважаемата г-жа Недкова, за да установим в качеството си на специалист по какво поставя под съмнение историческите анализи, тези и доказателства на трима професори и двама доценти в областта на науката – авторите на учебното помагало „Моята България“. С уважение към биографията на госпожата, но освен в качеството си на човек, който е прелистил набързо „Моята България“, професионалните ѝ квалификации не предполагат самочувствие за влизане в спор с доказали се историци, които между другото още в началото на статията са представени с грешни титли (вероятно и те са поставени под съмнението на Силвия Недкова). Всъщност, обаче, несъгласието не е с авторите на „Моята България“ – то е насочено към куп научни извори, на които сме базирали тезите си. Г-жо Недкова, нали не допускате, че авторитетни учени, в която и да е област, биха обявили каквото и да е, ако нямаше достоверни източници, на които да се опират твърденията им? Защото твърденията в „Моята България“, на които толкова силно се възмущавате, се градят именно на такива извори и научни изследвания и нека не ви изненадваме, но фактът, че не сте запозната с тях, не отменя тяхното съществуване.

На редица места в текста си авторката е загрижена за „академичните факти“, които не трябвало да бъдат променяни „в зависимост от политическата конюнктура“. Всъщност именно това смущава недоволните от изданието – целта на авторите на помагалото да активират мисловността на младото поколение, да изградят самостоятелно мислене, въпреки наложените до този момент виждания, да отворят хоризонта на историята към нейния обективен прочит. Много по-изгодно е за някои да имаш неосведомен електорат, който да зубри дати, имена и цитати, защото започне ли се с търсене на взаимовръзките в световната история, може да се стигне до преосмисляне и на съвременността. Затова с такова усърдие инакомислещите са обругани от С. Недкова, която е добре да знае поне как се изписва „дванайсти клас“ (цитат от увода на статията).

Но нека не ставаме дребнави, а да се върнем на възмущението на г-жа Недкова от липсата на основни моменти в българската история в учебното помагало. Авторката твърди, че в него „Не е споменато Съединението на България“. Тук си проличава отчетливо, че г-жа Недкова изобщо не е прочела „Моята България“ и не се е задълбочила в темата, предизвикала публичното ѝ възмущение. Нека изясним – „Моята България“ е учебно помагало, състоящо се от две части – първата, предназначена за по-младите читатели, и най-новата, която е допълнена, обогатена и доразвита – насочена към по-големите – част от темите в новото издание се припокриват с тези от първата част, други от тях са напълно нови, базирани на допълнителни изследвания, които нашият екип направи междувременно. В този ред на мисли е абсолютна лъжа твърдението на г-жа Недкова, че в „Моята България“ не присъства толкова важна тема като Съединението, при все, че на него е отделен цял урок в първата част на изданието (урок № 36, стр. 76 и 77). Абсолютно невярно е и твърдението, че „атентатът в църквата „Света Неделя явно е счетен за незначителна случка и изобщо не присъства в помагалото“. Дори за слабо четящите е очевидно, че такъв текст има (отново в първата част на помагалото), при това илюстриран с две снимки на стр. 87, които показват катастрофалните размери на разрушенията. И още една измислица има в цитата „събитията на 1923 г. са подминати“, докато всъщност те са описани на стр. 86.

Целият текст на г-жа Недкова е обобщение на всички онези, нежелаещи никаква промяна в мисленето на младото поколение, което на свой ред искат да манипулират. Въпросната статия не прави изключение от това лицемерие, защото още в увода четем:

„Видяхме последиците от историческите манипулации, извършени от социалистическата историография“.

В целия текст обаче има нескрито раздразнение към трактовки, които не се вписват в ограничения хоризонт на коментарите. Истинската нагласа на авторката личи от твърдението, че новаторството в учебното помагало формирало „паралелна история, която учениците трябвало да попиват покрай утвърдената в учебната програма“. Повече от очевидно е, че нарушаването на статуквото не допада на авторката, на която вероятно ѝ липсва „османското присъствие“ и бригадирското движение.

Ще отнемем излишно от времето на читателите ви, ако продължим да оборваме всяко едно от жарките възмущения на Силвия Недкова в „авторитетния ѝ анализ“, но при подобно желание от нейна страна, каним госпожата на градивен дебат с авторския екип, създал „Моята България“.

От авторите на учебното помагало „Моята България“:

Проф. дин Лизбет Любенова
Доц. д-р Веселина Вачкова
Проф. д-р Пламен Митев
Проф. д-р Пламен Павлов
Доц. д-р Даниел Вачков

Вижте още: БЪЛГАРИТЕ СА ПРЕКИ ПОТОМЦИ НА НОЙ СПОРЕД УЧЕБНО ПОМАГАЛО НА „ПРОСВЕТА“


Бел. ред. – Заглавието е на „Площад Славейков“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах