Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Правят нов филм от „Дамасцена“

Продуцентът инвеститор, за когото е създаден филмът, монтира нова версия без съгласието и участието на режисьора

Част от екипа на филма „Дамасцена“, на преден план са режисьорът Тодор Анастасов и актьорът в главната роля Веселин Плачков. - Правят нов филм от „Дамасцена“

Част от екипа на филма „Дамасцена“, на преден план са режисьорът Тодор Анастасов и актьорът в главната роля Веселин Плачков.

Монтират нова версия на „Дамасцена“, предупреди режисьорът на филма Тодор Анастасов във Фейсбук. Той изля гнева си в статус, провокиран от интервю на актьора в главната роля – Веселин Плачков. Пред БНР Плачков съобщава за предстояща премиера на филма. Не става дума за грешка – премиерата бе в края на 2017-а и на 3 ноември същата година филмът бе пуснат на екран в около 50 киносалона в страната. Прави се, по думите на Анастасов, нов монтаж на „Дамасцена“. Но без неговото участие, както и на екипа на филма.

Да припомним: „Дамасцена“ е произведен с изцяло частни средства. Сниман в розовите градини край Казанлък, пълнометражният филм разказва историята на производителя на розово масло Стоян Христов, създател на „Дамасцена“-Скобелево. Продукцията е финансирана от дестилерия „Дамасцена“ и „Алба Групс“ – собственост на Стоян Христов.

Вижте още: „ДАМАСЦЕНА“ – ФИЛМ ИЛИ КОРПОРАТИВЕН ПИАР? 

„В интервю по БНР тези дни Веселин Плачков съобщава, че „Дамасцена“ бил пуснат по екраните ей така, за малко, да се види как ще реагира публиката. Филмът бил страхотен и зрителите плакали. Сега вече обработен както трябва, филмът щял да бъде пуснат да го видят зрителите – пише Тодор Анастасов. – Каква е истината? Истината е, че се прави тотално нов монтаж и филм без съглавието на авторите на филма. Не става въпрос за съкращения, както практикува Холивуд, но пак със съгласие на авторите – било то и предварително. Махнати са цели линии от филма. (…) Сценарият е дописван без съгласие на Мария Лалева. Сменя се страхотната музика на Румен Бояджиев.“

Анастасов обяснява, че версията, показвана по кината, не била одобрена от инвеститора – а всяка сцена в монтажа на първоначалния вариант била „съгласувана с него“:

„На мен ми беше заявено, че филмът не бил приет от собственика инвеститор. Това, разбира се, щеше да бъде вярно, ако нямахме премиера и кинопоказ в страната, продадени билети и взети пари от тях. Такова е законодателството. Бяха дадени сериозни пари за реклама от инвеститора и, подчертавам, всяка сцена в монтажа на филма е съгласувана с него“.

От коментара на режисьора, публикуван във Фейсбук, се разбира, че ще бъде заведено дело срещу инвеститора – но признава, че филмът всъщност е „ода“ за човека, който ги е финансирал:

„Хората, които се занимават с окепазяването на един изстрадан художествен филм, са от България, колеги някакви. Знаят много добре всичко това и знаят, че ако някой е подсъден, то това не са те, защото са наемници. Съдени ще са други. Но защо да не вземат едни измекярски пари. (…) Всичко това, повтарям, се прави без знание и разрешение на мен, като режисьор на филма, и на сценариста на филма и на екипа на филма. Ако някой си въобразява, че ще бъде допусната до екрана такава гавра с труда на огромен екип от 200 човека, то той си живее още в комунизма, където спираха филми и унищожаваха съдби. Всъщност, след 30 години демокрация, „Дамасцена“ е първият спрян български филм, но и в комунизма на никой не му минаваше мисъл да вземе един филм, излязъл по екраните, и да тръгне да го променя и да прави от него съвсем друг филм – ода за еди кой си“.

Сценаристката на „Дамасцена“ Мария Лалева също използва Фейсбук, за да обясни, че не може да коментира, тъй като „казусът има няколко страни. И първата от тях е юридическата“:

„На този етап запазвам правото си като изпълнителен продуцент на тази продукция и като сценарист на филма да остана без коментар. Засега. Най-вече, защото „Концепт студио“, които преработват „Дамасцена“ вече повече от година, както и продуцентът „Филмова къща Дамасцена“ все още не са поканили никого от екипа и от колегите, които носят авторски права върху филма (с изключение на оператора Христо Генков), поне да види преработената му версия, включително и мен. Не мога да имам мнение за филм, който не съм гледала“.

Лалева също посочва, че случаят ще влезе в съда:

„Възпитана съм да вярвам и уважавам законите. А единствено компетентните органи (съдът, НФЦ, който ще има нелеката задача да легитимира преработка на филм с нарушени авторски права, ако все още не го е, министерство на културата и други) са тези, които могат да вземат отношение и да санкционират подобни случаи на нарушение на авторските права.

Втората страна на случая е моралната. Говоря и за личен морал, и за професионален морал, и за морала на киногилдията, чиято реакция ще бъде показателна за нивото на професионализъм и за принципната позиция на професионалистите по проблемите, свързани с авторското право. Моралът е въпрос на зрялост, себеуважение и отговорност. А у нас, в България, и на смелост.

Третата страна на случая е въпрос на отношение към изкуството. Има огромна разлика между това да създаваш изкуство и да го употребяваш“.

Потърсен от „Площад Славейков“, адвокатът Васил Георгиев заяви, че според Закона за авторското право окончателният вариант на един филм се прави със съгласието на продуцента и режисьора. И цитира Закона:

„Чл. 63. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Авторите по чл. 62 сключват с продуцента писмени договори, с които, ако не е уговорено друго, или този закон не предвижда друго, се смята, че му предоставят както за страната, така и за чужбина изключителното право за размножаване на произведението, публичното му прожектиране, излъчването му по безжичен път или предаването и препредаването му по кабел, възпроизвеждането му върху видеоносители и тяхното разпространение, предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до него или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях, както и правото да разрешава превода, дублирането и субтитрирането на текста.

(2) Продуцентът дължи възнаграждение на авторите по предходния член за отстъпените права. В този случай разпоредбите на чл. 41, ал. 2 и чл. 42, ал. 2 не се прилагат.

(3) Ако някой от авторите по чл. 62 се откаже да завърши своята част при създаването на филм или друго аудио-визуално произведение или не може да я завърши по независещи от него причини, той не може да възпрепятства използването на извършената от него работа за завършване на произведението. Това не го лишава от авторско право върху извършеното с всички произтичащи от това последици.

(4) Аудио-визуалното произведение се счита за завършено, когато по споразумение между режисьора и продуцента бъде установен окончателният му вариант.

(5) Всякакви изменения на окончателния вариант чрез добавяне, премахване или N промяна на някои от елементите му изискват съгласието на лицата по ал. 4.“

Подобен е казусът с филма „Silent Movie“, който е за джазмена Милчо Левиев – в течение на работния процес е изоставен вариантът на режисьора и сценарист Андрей Чертов и продуцентът направи своя версия. Макар филмът да е финансиран с държавни средства, Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ отказва да коментира случая.

Трейлърът на първоначалната версия на „Дамасцена“:

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах