Празен плаж и пълна чанта с книги, благодаря за тишината!

Моята купчина за лятото – за плаж, за двор и за пътуване

Липсата на туристи тази година ще превърне родните плажове в съвършеното място за четене на книги. Снимка: Площад Славейков - Празен плаж и пълна чанта с книги, благодаря за тишината!

Липсата на туристи тази година ще превърне родните плажове в съвършеното място за четене на книги. Снимка: Площад Славейков

Цяла година си спестявал за море. Цяла година си правил диети, избирал си бански и слънчеви очила, подготвял си перфектно тялото си за дефиле по плажа. Но – какъв парадокс! – книгите за този сюблимен момент в годината обикновено избираш в последния момент. Липсата на туристи тази година ще превърне родните плажове в съвършеното място за четене на книги – в тази тишина, подправена с нежния плисък на морската вода, потапянето в нечия литературна фантазия ще бъде далеч по-дълбоко от обичайното…

Ходя на море всяка година, не в хотел, а в собствено местенце, което ми позволява да запълня половината багажник на колата с книги за поне 3 седмици. Времето, освободено от домашни задължения и срещи, ми позволява да чета средно по над 500 страници на ден. Затова събирането на „морска библиотека“ ми отнема няколко месеца, два пнаира на книгата и трескаво допълване на пропуските в последния момент.

Критериите ми са различни, дори противоречиви. Тишината в Шабла, където прекарвам лятото, стимулира към задълбочаване в сериозна литература. Но пък освобождаването от професионални ангажименти (пак свързани с четенето) буквално прави революция в съзнанието ми и ме подтиква да се отдам на разгул с лековати романчета. И понеже съм справедлива към себе си, позволявам и на двете ми същности да се развихрят.

Затова купчината за лятото – за плаж, за двор и за пътуване – е еклектична като верига книжарници.

Америка за България

Започвам обичайно с тежките томове. Вече втора година нося упорито и чета спорадично тухлата „Гьодел, Ешер, Бах“ („Изток-Запад“) – есеистично-научно изследване, покриващо почти всички посоки на мислене в сферата на интелекта и изкуството. Това не е книга, която се „чете на един дъх“, а лабиринт, който можеш да преброждаш с години.

Тази година към „тухлите“ ще добавя увлекателния многотомник на Кенет Фолет, започващ с „Устоите на земята“ (всички 6 дебели томчета, „Артлайн студиос“), „Кладата на суетата“ на Том Улф („Лист“) и „Кулата“ на Уве Текелман („Атлантис“), както и „Световните религии“ на Хюстън Смит („Изток-Запад“). Общо страници дотук – над 8 хиляди.

Плажната ми чанта обаче няма да удържи на нито една от тези книги. За пясъка и вълните се налага да подбера нещо по-леко – само в буквалния смисъл. Тази година в плажния списък влизат двата тома на Бърнард Корнуел от поредицата за Шарп („Унискорп“), „Прекрасният живот на Артър Лес“ на Андрю Шон Гриър („Колибри“), „Бегуни“ на Олга Токарчук (ICU), „180 секунди“ на Джесика Парк (ICU), „Топи се“ на Лизе Спит („Жанет 45“), „Палми в снега“ на Лус Габас („Унискорп“), „Особнякът“ на Юсуф Атълган („Жар“), „Александър Велики“ на Никос Казандзакис („Сиела“), „Тайната библиотека на Леонардо“ на Франческо Фиорети („Колибри“) и още десетина, които ще избера в последния момент на случаен принцип.

Обичайно в отпускарското време правя „маратон“ – препрочитам книги на любим писател една след друга. Едно лято затънах в поредното препрочитане на всичко, излязло на български от Умберто Еко и това беше най-смислената ми ваканция досега. Тази година планирам да потъна в Казандзакис. В багажа ще влязат всички томове на великия грък, издадени от „Ентусиаст“ и „Сиела“. Това ще запълни тихите следобеди в зеленината на верандата. Естествено, няма да е достатъчно, затова ще прибавя и наличното у дома от Пол Остър (без „4321“), за да продължа маратона с друг гигант на словото.

Пътят от София до Шабла е почти 600 километра, а аз винаги съм пътник, а не шофьор. Осем часа по родните пътища се равняват – проверено е! – на 2 малки или една голяма книга. Зареждам няколко, защото не знам какво настроение ще ме обхване по пътя. Именно заради това тежко решение обикновено нося две пътни дамски чанти – една огромна от брезент, която побира цялата купчина нужни неща: хартиени салфетки, кутия цигари, телефон, репелент против комари, подсветка за четене на тъмно и няколко книги; и по-малка, прилична за пред обществото чанта, в която има същото, но побира само една книга. За пътя, когато е трудно да се съсредоточиш, подбирам леки четива – само в метафоричния смисъл. Тази година в чантата ще влязат последният том на поредицата за инспектор Гамаш на Луиз Пени („Софтпрес“), „Смъртоносно бяло“ на Робърт Галбрейт („Колибри“), „Върху тънък лед“ на Камила Гребе („Ера“), „Всичко започна в книжарничката на Хюго“ на Шели Кинг („Кръгозор“) и „Твоя“ на Клаудия Пинейро („Колибри“). Сигурно междувременно ще изникне още някое заглавие.

Към изброеното има и „пълнеж“ – хубави книги, отлагани именно заради неустоимата им привлекателност за спокойствието на лятото. Сред тях са „Леонардо да Винчи“ на Уолтър Айзъксън („Софтпрес“), „В памет на паметта“ на Мария Степанова („Жанет 45“), „Славата на империята“ на Жан д`Ормесон („Парадокс“) и още 20-ина, които ще подбера в последния момент.

Докато пишех този списък, самата аз се изплаших от количеството книги, което планирам да прочета през ваканцията. За пръв път го правя предварително и май се усеща синдромът на стоножката, която оплита крака, ако започне да планира предварително движенията си. Замислих се дали обичайната торба от „Джъмбо“, от най-големите, в която събирам лятната си библиотека, ще бъде достатъчна.

Но пък е толкова сладко предвкусването на онези тихи часове в ранната утрин, когато са се събудили само птиците и единственият звук, който нарушава чистото мълчание на природата, е шумоленето на прелитащите под пръстите ми страници.

OPERA OPEN