Херодот, наричан „бащата на историята“, не без основание твърди, че историята би следвало да бъде „учителка на народите“. Работата на нас, историците, е не просто да помним какво се е случило и да търсим истината за миналото, но и да припомняме, когато всички други го забравят по една или друга причина.
А днес ще ви припомня неща, които дори не се случиха толкова отдавна…
Когато славянската писменост била „дошла от македонските земи“
Преди точно една година на 24-и май руският президент Владимир Путин заяви на македонския президент Георги Иванов следното:
„Сегодня и в России торжественный день – День славянской письменности, а письменность пришла к нам как раз с македонской земли“. (Днес в Русия е тържествен ден – Ден на славянската писменост, а писмеността е дошла при нас точнно от македонските земи“.)
Това е възможно най-красноречивият пример за отношението на Русия към България, към народа ни и към историята ни.
Разбира се, тогава т.нар. президент Радев не обели и дума по това, а тази година дори е на посещение в Русия в навечерието на истинския национален празник. Министър-председателят Борисов също не каза нищо по същество, а продължи да играе ролята на „посредник“ между Европейския съюз и Русия, сякаш нашата Република България не е член на този Съюз.
Когато патриарх Гундяев си замина обиден
Руският патриарх дойде за официалния Национален празник на 3 март 2018 г. и бе посрещнат от почти коленичещия и целуващ ръката му вицепрезидент Илияна Йотова. Да, от същия вицепрезидент, който в деня на клетвата си отказа да целуне ръка на българския патриарх Неофит.
Когато лицето Гундяев се срещна с българския президент, му се скара. Скара му се, че, видите ли, не можело така да се отбелязват други народи, които са оставили костите на своите синове в освободителната война от 1877-78 г.
От срещата официална стенограма нямаше, та добре, че един от присъстващите български свещеници я беше записал, за да разберем, че българският президент само е мълчал засрамено. А пък от краткия видеозапис, разпространен от Руската патриаршия, стана ясно, че и е гледал гузно.
На всичкото отгоре руският патриарх Гундяев обяви публично, че си заминава „обиден“ от България.
Когато член на управляващата коалиция отрече делото на Паисий и борбата за новобългарска просвета
По-малко от седмица след това Волен Сидеров заяви:
„В средата на XIX век няма български народ, няма българска нация, никой не знае, че има българи изобщо – ние сме заличени. И това, че се възраждаме като народ, като нация, се дължи на Русия, на руския император, който казва „отиваме да освобождаваме християнските поробени народи“.“
За сведение на г-н Сидеров, български народ има далеч преди средата на XIX век и възраждането на народа ни започва с „История славяноболгарская“ на св. Паисий Хилендарски (да, обявен е за светец и се чества на 19-и юни от православната църква), завършена през 1762 г.
Следващата поредица от исторически факти показва, че Волен Сидеров проявява пълно неразбиране на българската история и отхвърля безусловна фактология.
В средата на XIX век борбата за новобългарска просвета е довела до наличието на множество млади високо образовани българи, които не само осъзнават себе си като част от българския народ, ами и го демонстрират. В средата на XIX век борбата за независима българска църква вече е в напреднала фаза и още преди средата на XIX век, през 1844 г., цялата българска общественост – първо в Цариград, а скоро след това и в цялата страна – признава за свои безусловни водачи българите Неофит Бозвели и Иларион Макариополски. В тяхно лице народът ни намира първите си общонационални политически лидери. Важна роля за това имат и меморандумите, които двамата подават до Високата порта 1844/45 г. В тях са изложени шест основни искания:
1. Български епископи в българските епархии;
2. Изборност и заплащане на епископите;
3. Формиране на четиричленно българско представителство пред Високата порта, което да е независимо от Патриаршията;
4. Разрешение за построяване на българска църква в Цариград;
5. Разрешение за издаване на български вестник и български книги;
6. Пълна свобода за откриване на български училища.
На 3 април 1860 г. по време на великденската служба епископ Иларион Макариополски не произнася името на патриарха. Според канона, това означава отхвърлянето на неговата духовна власт. Многобройните вярващи, присъстващи на литургията, бурно одобряват този акт. А вестта за него бързо се разнася из цялата страна.
Според Петербург, отхвърлянето на Османската империя в Мала Азия, за да може Русия да получи излаз на Егейско, а оттам и на Средиземно море, трябва да стане чрез възстановяването на Византийската империя. В този смисъл се полагат систематични и целенасочени усилия за запазването на православното единство сред балканските християни. Изразител и носител на това единство е Патриаршията и по тази причина Русия всячески пречи на създаването на нови независими църкви, какъвто е случаят с Българската православна църква.
И това е малък набор от фактите, които коалиционният партньор в настоящото управление пропуска. Истинският родолюбец никога не би си позволил подобно нещо.
Кой се обижда от фактите?
Русия и ченгетата на КГБ (в нашите условия – ДС) са вечно обидени от историческата фактология. Като например това, че през XIX век водят няколко други войни с Османската империя, но не рачат хич да освобождават българския народ, защото са имали съвсем други цели на Балканите.
Или това, че до последно са против българската независима църква, воглаве с граф Игнатиев.
Или това, че Сан Стефанският мирен договор е предварителен, а всъщност реалният е Берлинският, подписан от Русия с охота.
Или това, че се намесват безцеремонно във вътрешните дела на Княжество България, като предизвикват без капка свян поредица от политически кризи.
Или това, че са против Съединението и подкрепят Сърбия във войната от 1885 г.
Или това, че са против България и подкрепят безапелационно враговете на родината ни в Междусъюзническата война.
Или това, че в Първата световна война газят с миризливите си ботуши свещената българска Добруджа, докато генерал Колев не ги изхвърля от там с пъти по-малка войска.
За гордостта от празника
На официалните ни празници би следвало да се гордеем с миналото и то да ни дава сила да работим за това да се гордеем с настоящето. А понеже в нашите условия сблъсъкът от славното ни минало с настоящата реалност е тежък заради обусловената от корупцията бедност, може поне на тези празници същата тази корумпирана политическа прослойка да не ни кара да се срамуваме.
И понеже 24 май е моят национален празник, смятам, че няма нищо по-срамно за гражданите на Република България президентът и министър-председателят да са привикани от руския цар непосредствено преди и след тази дата.
Ако на 24 май празнуваме националния си празник, ще бъде ясен знак за всички останали народи по света, че тъкмо в българския Охрид и в българския Преслав учениците на светите равноапостолни братя Кирил и Методий развиват дейността си и св. Климент работи с подкрепата на българската държава.
И с благословията на светите Седмочисленици да търсим вдъхновение да работим за по-добри дни за нас и за нашите деца!
Честит национален празник, българи!
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение