Този текст е публикуван преди повече от 6 месеца

Преди 100 години: Левски не е почитан като Апостола, а като един от апостолите

В онова време Ботев бил обвинен в плагиатство, а Добри Чинтулов е наречен „първият български поет революционер”

Васил Левски. Снимка: Георги Данчов - Зографина - Преди 100 години: Левски не е почитан като Апостола, а като един от апостолите

Васил Левски. Снимка: Георги Данчов - Зографина

В началото на миналия век, преди точно 100 години, отношението към националните герои на Освобождението изобщо не прилича на почти култовото преклонение, което се демонстрира днес към тях. По онова време историята все още не е превърнала пътеките в коловози, все още има живи свидетели на борбите за национална свобода, минали са по-малко от 50 години от събитията. Преосмислянето на ролята, изиграна от неколцина борци за свободата на родината, още не е завършило.

В пресата по онези години се отделя много повече внимание на образователните и верските постижения при изграждането на нацията, отколкото на революционните битки. Вестниците и списанията през първото и второто десетилетие на миналия век отбелязват с по-голяма охота годишнини от раждането и смъртта на културни дейци, поети, писатели и композитори. Броеве се посвещават на делото на братя Миладинови, на Неофит Рилски… Не и на Левски обаче. В тези години той не е идеализирания Апостол на свободата, а един от организаторите на национално-освободителното движение, който върши по-скоро трудната работа „на терен“, при това по указания от БРЦК в Румъния. Народът мисли за него като за „юнак“, а в тези години това е по-скоро синоним на „атлет“, не метафора за душевна твърдост. Точно по тази причина първото нещо, назовано с името на Левски в България, е спортен клуб.

В годините след Освобождението, а и няколко десетилетия по-късно, институциите, организациите и фирмите не са наричани с имена на герои. На мода са друг тип имена: „Балкан”, „Средец”, „Вулкан”, „Съединение”, „Светлина”…

В пресата повече се говори за поети, отколкото за революционери. По случай стогодишнината от рождението на Добри Чинтулов статия в списание „Светлина“ го нарича „първия български поет революционер”, който оказва влияние върху „поети революционери като Славейков, Ботев, Левски, Хаджи Димитър…”.

От гледна точка на днешните българи преди 100 години са писани кощунствени за националните герои неща. Пенчо Славейков публично е обвинил Ботев в плагиатство, при това точно на „Хаджи Димитър“, съобщава го през 1921 г. в уводната си статия сп. „Наши дни“, издавано от Антон Страшимиров. Пак там четем, че Стоян Михайловски и Иван Вазов са били негативно настроени към „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов, когато за пръв път е излязла книгата на Щастливеца. Но пък е било лесно да се показват пристрастията. В уводната статия Антон Страшимиров пише под линия:

„Ботев знае всички български народни песни, без дори да ги е чувал. Носи ги подсъзнателно в душата си“.

Пак по това време в същото списание се отбелязва една тенденция, която не ни е съвсем непозната и днес:

„До вчера великият образ принадлежеше на българския духовен живот и никому другиму. А сега… изгубили го бяха, види се, та всеки потърси да го намери за себе си!“.

В списание „Светлина“ през 1921 г. се появяват бележки по честването на Априлското въстание. Под портрета на Бенковски, публикуван на първа страница, стои името му, а под-него пише „45-годишнината от Панагюрското въстание“.

Илюстрация: сп. „Светлина“

Очерк пък разказва как е минало честването – в София са се събрали всички живи участници, разходили са се покрай Двореца и са се умилили как конакът, в който са били осъдени първо на смърт, а после на заточение, вече е символ на българската държавност. Празнуването е било толкова недобре организирано, че е пропусната дори възможността да бъдат заснети вкупом. Направена е само снимка на тези, които не са отпътували навреме обратно за Панагюрище.

Единствената снимка от честването на Априлското въстание

На 50-ата годишнина от обесването на Левски през 1923 г. вестник „Препорец“ излиза със статия на първа страница, в която разглежда делото на Левски в контекста на националноосвободителните борби. За идеолог на революцията е обявен Каравелов, а Левски е този, който въплъщава идеите в реалността. Най-голямото му достижение според „Препорец“ е създаването на „правителство в сянка“, което поставя началото на българската държавност.

Преди столетие повече внимание пресата обръща на подвизите на Георги Сава Раковски. За живота му се пишат статии, проучват се детайли, допълват се нови и нови факти. Левски е щрихиран – говори се за това, че всъщност не е бил истински дякон, за лъвския му скок и за комитетските работи. Във всяка статия се подчертава, че е ходел редовно за указания при Каравелов в Румъния.

В една фантастична новела с продължение в сп. „Светлина“ се разказва за „ново изобретение на Едисон“ – телефон, посредством който се говори с отвъдното. Двамата народни герои, които се включват в разговора, са Раковски и Ботев. Именно в устата на големия поет от Калофер в тази иронична новела са сложени думите:

„Вий там долу съвсем сте я оплескали, като сте докарали работите на България на това дередже“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах