Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Преди или след Христа, човешките недостатъци са същите

Ново, преработено издание на прочутия трактат на Теофраст „Характери“, в превод на проф. Богдан Богданов

Беседа между Аристотел, Теофраст и Стратон. Фрагмент от фреска на Карл Рал (1888). - Преди или след Христа, човешките недостатъци са същите

Беседа между Аристотел, Теофраст и Стратон. Фрагмент от фреска на Карл Рал (1888).

Благодарение на технологиите, животът днес би изглеждал непонятен за античния човек. Но наглостта, злобата, завистта, угодничеството, съчинителството на новини…, които вгорчават отношенията помежду ни, не са се променили никак, доказва трактатът „Характери“ на Теофраст, писан преди 2300 години. Сподвижникът на Аристотел описва тридесет типа отрицателни човешки черти – без да морализаторства, с иронично реалистичен тон. Сега на пазара излиза четвърто, преработено издание на „Характери“ (ИК „Изток-Запад“).

Harakteri-Teofrast_CoverТеофраст е роден през IV в. пр. Хр. в Ерезос на остров Лесбос. Рожденото му име е Тиртам, но той остава в историята с прякора Теофраст (божествено говорещ). Това име му е дадено от Аристотел заради умението му да се изразява леко и изкусно.

Философът произхожда от заможно семейство, което искало да му осигури добро образование. След като учи в родния си град, той отива в Атина, където е слушател в т.нар. Академия на преподаванията, основана от Платон. В Академията авторът на „Характери“ среща Аристотел. Теофраст става съратник на великия мислител и участва в основаването на Аристотеловата философска школа, т.нар. Ликейон. Самият Аристотел го определя за свой наследник и Теофраст е начело на Ликейона в продължение на 35 години.

У него наистина съвпадали възгледи, характер и житейска практика, а бил известен и с приветливия си нрав. Съчиненията му следват системата на Аристотел и обхващат всички страни на знанието. Предполага се, че Теофраст е автор на над двеста съчинения. До нас обаче са достигнали само две цели ‒ едното е по ботаника, а другото е „Характери“.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Преводът от старогръцки, бележките и послесловът са дело на проф. Богдан Богданов, който почина по-рано този месец.

Предлагаме ви откъс от „Характери“ на Теофраст.

V.

Угодникът

Сведено до определение, угодничеството е общуване, при което човек доставя удоволствие на хората без оглед на приличие и достойнство. А ето как се държи угодникът. Отдалече те поздравява, казва, че си изключителен човек, засипва те с комплименти, хваща те с две ръце и не те пуска. Повървява малко с тебе, пита кога ще се видите и на тръгване пак те обсипва с похвали. Поканят ли го за арбитър[1] в някое дело, старае се да угоди не само на тази страна, която го е посочила, но и на противната, за да излезе безпристрастен. И може да заяви на чужденец, че е по-прав от съгражданина му.

Поканят ли го на вечеря, кара домакина да повика децата си[2]. И като дойдат, веднага казва, че две капки вода не си приличат така, както те приличат на татко си. После ги прегръща, целува и ги поставя да седнат до него. Играе с тях на разни игри[3], а като се уморят, оставя ги да заспят на корема му и търпи да му тежат[4].

VІ.
Наглият

Наглостта се изразява в упорито вършене на позорни дела и в говорене на безсрамни думи. А ето какъв е наглият човек. Готов е веднага да се закълне. И лошите думи на хората не го трогват. Скандалджия е и уличник по душа, безсрамник и на всичко е годен. Естествено, играе кордакс и без да е пиян[5]. Когато панаирджии дават представление, обикаля зрителите и събира парите и ако някой му покаже билет или се опита да мине гратис, веднага влиза в кавга с него. Способен е да стане ханджия, сводник и митничар. За него няма позорен занаят. Готов е да бъде глашатай, готвач, да играе комар[6]. И майка си не издържа[7]. Затварят го за кражба и повече време живее в затвора, отколкото у дома си.

Той е от тия хора, които събират тълпи около себе си и им говори, сипейки ругатни високо с прегракнало гърло. Междувременно едни идват, други си отиват, преди да го изслушат. Така едни чуват началото, други – края, трети – част от това, което разправя. И за да прояви по-пълно наглостта си, нарочно избира най-празничните дни. В състояние е да води едновременно по няколко дела – в някои е ищец, в други – ответник, от трети се отърва с лъжлива клетва или пък се явява с малка кутия документи в пазвата, стиснал в ръка свитък книжа по делото.

Няма да изпусне случай да застане начело дори на цял отряд уличници от пазара. И веднага им дава пари назаем, но им взема лихва за драхма по обол[8] и половина на ден. И обикаля по кръчмите и дюкяните за прясна и сушена риба и като му връщат монети, си ги пъха в устата.

VІІ.
Бъбривият

Ако речем да определим бъбривостта, ще се окаже, че тя е невъздържаност в говоренето. А ето какъв е бъбривият човек. Когато го срещнеш и му кажеш нещо, веднага отговаря, че не било така, че той знаел всичко и че ако си го изслушал, си щял да научиш. Ако междувременно отговаряш нещо, прекъсва те: „Гледай да не забравиш това, дето се каниш да кажеш“ или: „Добре, че ме подсети“, или: „Виж колко е полезно да поговори човек“, „Това го пропуснах преди малко“, „Все пак бързо схвана работата“, „Отдавна те дебна кога и ти ще дойдеш на моето“. И все намира повод да те прекъсне, така че не можеш и дъх да си поемеш спокойно, когато говориш с него.

А като умори няколко души поотделно, способен е да иде и при някоя група хора, да ги накара да изоставят работата си и да се разбягат. Влезе ли в училищата и палестрите[9], пречи на заниманията на децата – така се разбърборва с учителите и педотрибите[10]! Като му кажеш, че е време да си вървиш, тръгва с теб и те завежда до дома ти. Запиташ ли го какво е станало в народното събрание, разправя ти освен това и за спора на ораторите[11], станал преди години при архонта Аристофонт, и за спартанците, които начело с Лизандър[12] притиснали атиняните, и за своите собствени речи, които били приети с одобрение от народа. И вмъква в разказа си дълги нападки срещу невежеството на тълпата така, че слушателите му забравят за какво става дума, задремват или го оставят и си тръгват.

Ако ти е колега в съда, ти пречи да съдиш. Ако седи до тебе в театъра, ти пречи да гледаш; ако си на вечеря с него, ти пречи да ядеш. Ще го чуеш да казва, че за бъбривеца е мъка да мълчи, че езикът му бил като риба във вода и че не би мълчал дори да излезе, че е по-бъбрив от лястовица. Оставя дори децата си да му се подиграват – вечер на заспиване те го викат и му се молят: „Татенце, поговори ни малко, за да заспим по-лесно.“

VІІІ.
Съчинителят на новини

Съчиняването на новини се изразява в измисляне на вести за небивалици, на които хората да повярват. А ето какъв човек е съчинителят на новини. Ако си му приятел и те срещне на улицата, лицето му веднага грейва, усмихва се и те пита: „Откъде идеш?“, „Нещо ново да кажеш?“, „Не мога да повярвам, че нищо не си чул за събитието“. И продължава да пита: „Не се говори нищо ли? Напротив, говорят, и то какви неща!“ Не те оставя да отговориш и продължава: „Значи така? Нищо не си чул? Тогава ще те нагостя с такива новини.“ И започва. Научил бил от някакъв войник или от един роб на флейтиста Астий, или от предприемача Ликон, който току-що се върнал от самото място на битката и му разказал – позоваванията му са все такива, че за нищо не можеш да се хванеш. Та те били казали, че Полиперхон и царят излезли победители в битката, а Касандър попаднал в плен[13]. И ако някой попита: „Е, добре, ти вярваш ли, че е така?“, ще отговори, че очевидно било така, навсякъде по града се говорело, вестта се разпространявала и всички повтаряли едно и също – битката била цяла касапница. Вадел заключение и по изражението на длъжностните лица – виждало се, че са разстроени. Бил чул, че някъде в някаква къща те криели вече пети ден човек, дошъл от Македония, който знаел всичко в подробности.

А междувременно, докато разказва, се преструва съвсем убедително, охка и въздиша: „Нещастният Касандър! Не му върви! Какво нещо е съдбата! А беше толкова могъщ…“ И добавя: „Toва ти, само ти, да го знаеш!“ А при кого ли не е дотърчал да не му го каже в града?


[1]       Атиняните можели да отнесат своите жалби до частни арбитри, посочени от тях. Всяка страна избирала по един, а двете страни или двамата избрани арбитри посочвали главен арбитър. Задачата им била да помирят страните.

[2]       Това е необичайно, тъй като жените, а и децата не присъствали на вечерните мъжки угощения.

[3]       В оригинала става дума за непозната игра на „мех и брадва“.

[4]       С това изречение текстът прекъсва. Според някои ръкописи след известна лакуна „Угодникът“ продължава с изречението „Подстригва се често“, т.е. с текста, който в този превод е отнесен към XXI. Суетният.

[5]       Кордакс е разпуснат танц, който се играел с повдигане на дрехата. Отначало бил театрален танц в комедията, но по-късно започнали да го играят и на угощения. Неприличното тук е не толкова в танца, колкото че наглият играе, без да е пиян.

[6]       Играта на комар била oбичана в Древна Атина. Имало специални хазартни домове. Не били редки случаите на разоряване при хазарт.

[7]       Да не се грижиш за прехраната на родителите се считало за престъпление.

[8]       Обол – атинска монета на стойност 1/6 от драхмата. Законната лихва била 12–18 % годишно.

[9]       Палестри – места за физически упражнения и състезания в училищата.

[10]      Педотриби – учители по физическо възпитание.

[11]      Става дума за прочут процес през 330 г.пр.Хр. между ораторите Демостен и Есхин. Годината е означена с името на първия архонт, наречен епоним. Колегията на деветимата архонти е висша ежегодно избирана длъжностна институция в Древна Атина.

[12]      Лизандър – спартански пълководец и държавник, заставил атиняните да гласуват през 404 г.пр.Хр. за установяване на олигархически режим. На това място оригиналният текст е повреден.

[13]      Полиперхон е военачалник на Александър Македонски и управител на Македония след смъртта на Антипатър. Той водил десетгодишна война (319–309 г.пр.Хр.) с Касандър, сина на Антипатър. През това време Македония имала номинално трима царе, за един от които и става дума в текста.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах