Предизвикателно послание или просташко плющене?

Вежди Рашидов и Георги Лозанов в задочен спор за съвременното изкуство и одажончетата

Картина от изложбата „Сърцевината“ на Ода Жон в Националната галерия. Репродукция: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Предизвикателно послание или просташко плющене?

Картина от изложбата „Сърцевината“ на Ода Жон в Националната галерия. Репродукция: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Банкет с „плюскане“ в Балната зала на Националната галерия, филиал Двореца – това светилище на българската култура… Ето такъв клип завладя социалните мрежи през уикенда! Или поне така го разчетоха повечето потребители. И като заваляха едни обвинения и контраобвинения – та цяла неделя. Включиха се и сутрешните телевизионни блокове (точно, докато в Черно море ставаше все по-горещо). Но всяка история си има и предистория.

През януари 2009 г., по повод началото на чешкото председателство на Съвета на ЕС, скулпторът Давид Черни изложи в сградата на Съвета на Европа в Брюксел своята инсталация „Ентропа“. Други страни бяха представени и по по-неприятни начини. Но българските медии подскочиха най-високо от възмущение, че сме били така „изложени“ – и то пред чужденци в сърцето на Европа. Малко по-късно, по политическо настояване, българската секция от инсталацията е покрита с черен плат. Какъв културен скандал!

През лятото на 2016 г., докато цял свят се възхищаваше на инсталацията „Плаващите кейове“ на Кристо, у нас група „специалисти“ (основно от средите на така наречените „леви интелектуалци“) започнаха да недоумяват „как изобщо подобно нещо може да мине за изкуство“, като е само „опаковка без съдържание“. Друг заяви, че щом Кристо отказва да говори български, значи не е българин. Едва ли има по-голям грях от този… освен да твърдиш, че си художник, но вместо да рисуваш картини като Светлин Русев или да ваеш скулптури като Вежди Рашидов, само да опаковаш разни неща и да ходиш да плюскаш по галериите. И да живееш в чужбина.

Така инсталацията и пърформансът се превърнаха в мръсни думи в българското изкуство.

Америка за България

За ориентация на любознателния читател, който още не си е съставил мнение (а и за баланс), публикуваме две противоположни изказвания в медиите от вчера и днес. Първото е на медийния експерт и водещ на „Необичайните заподозрени“ доц. Георги Лозанов, заявено пред Антон Хекимян в „Тази сутрин“ по Би Ти Ви.

Второто изказване е пред ПИК и е на доскорошния и най-дълго заемал поста министър на културата, понастоящем – председател на парламентарната Комисия по културата и медиите, сам популярен творец, а също така и пионер в областта на скандалните банкети още от 1996 г.

На въпрос как е приел голите тела от шунка и пир по време на коледен пост ли е това, Георги Лозанов отговаря:

„Това няма нищо общо с някаква битова ситуация, защото действително се търси послание. Разбира се, може да се коментира доколко то ги постига като естетика в границите на артистичните си цели, доколко е съвременно и така нататък. Но това е разговор за едно послание, а не за това, че едни хора са отишли да плюскат колбаси в Двореца. Защото това буквализиране на ситуацията е абсолютно тенденциозно ограничено нежелание да се разбере за какво става дума. Не може да бъде обвинявана авторката, създала тази вечеря, в това, че извършва точно обратното. Всъщност, най-общо, посланието на този пърформанс, е, че жената е лишена от нейната самоличност, превърната е в тяло и в обект на консумация. Тъкмо за това е пърформансът и не може да се каже, че хората, които участват в пърформанса, извършват това, срещу което е пърформансът“.

Островът на съкровищата – премиера

„Тази буквализация на едно събитие, което има артистично послание, е абсолютно тенденциозна и аз не мисля, че има чак толкова глупави хора, които не разбират това. Има хора, които искат да постигнат цели. Искат да заемат мястото, да кажем, на Яра Бубнова в галерията“.

„Но нали изкуството и картините са едно, а това [пърформансът] е нещо съвсем различно?“, съмнява се Антон Хекимян.

„Това е още една посока на атаката – отговори Лозанов. – Това е атаката, която върви срещу Истанбулската конвенция и срещу всеки, който е против превръщането на жената в обект на агресия и на предмет“.

Хекимян попита дали не е трябвало да бъде избрано друго място за пърформанса.

„Това нали е художествено послание – отвърна Лозанов. — Къде, освен в художествена галерия, да бъде отправено това послание? Може би в реакциите има един национализъм, една ксенофобия, че тази българска художничка работи в чужбина и т. н. Всичко това се наслагва, аз разбирам. Ако видите откъде тръгна атаката, от кои жълти сайтове и от кои доказани участници в хибридната война, ще се разбере.

Но има неразбиране въобще за изкуството. В моето предаване, „Необичайните заподозрени“, напоследък чувствам много голяма нужда почти всяко издание да говоря за изкуство. Защото съвременното изобразителното изкуство е трудно изкуство – то няма масови варианти, не е като киното и литературата, където има създадена масова култура на тяхна база. То се разбира сложно и трябва малко да се замислиш, а не като видиш нещо и то да е като гледка през прозореца – „Аха, това са хора, които ядат салами в Националната галерия. Как може там, по-хубаво е в някоя регионална“.

„Този пърформанс не е форма на консумация, а критика на консумативното общество, и то доста радикална критика“, завърши медийният експерт.

Изказването на Вежди Рашидов пред ПИК е по-кратко, но за сметка на това далеч по-колоритно.

„Аз, ако бях министър, не бих го допуснал – отсича Рашидов. — Трудно приемаме тази гледка. Националната галерия е място, в което се съхранява българското и чуждестранното изкуство. Тя е съкровищница, а не ресторант за плющене“, категоричен е скулпторът.

И аз мога да направя пърформанс с едно прасе около него. Какво е това? Обаче си има места за такива неща. И това не е в никакъв случай Националната галерия. А и времето на пърформансите отмина. Да не говорим пък за банкет“, поясни творецът-администратор.

И пита защо „целият български народ не е бил поканен на трапезата в галерията да си хапне“.

Ако се чудите коя е художничката, Рашидов знае всичко за нея, включително и какъв е произходът ѝ:

„Световно неизвестна художничка, известна само в някои среди. Сигурно кръгът „Капитал“ си има много одажончета“.

Сто години след Дюшан, у нас все още не е ясно дали в изкуството писоарът е просто писоар, пурата е само пура, Кристо – опаковчик, пърформансът на Ода Жон – просташко плющене или предизвикателно послание, а жената – месо.


Вижте още: „ГОЛЯМОТО ПЛЮСКАНЕ“ – ПЪРФОРМАНС ИЛИ ПИР ПО ВРЕМЕ НА ЧУМА?

ЯРА БУБНОВА ЗА ВЕЧЕРЯТА В ДВОРЕЦА: НЕ БЕШЕ ОРГИАСТИЧНА

Bookshop 728×90