Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Предлагат да бъде поставен паметен знак на Св. Иван Рилски

Инициативен комитет от историци, тв водещи и общественици предлага да бъде почетен отшелникът, наричан „средецко светило“

От Инициативния комитет предлагат почетният знак да бъде поставен в района на Ротондата „Св. Георги“ - мястото, където някога се е намирала манастирска обител, съхранявала мощите на св. Иван Рилски. Снимка: Гергана Костадинова/БГНЕС - Предлагат да бъде поставен паметен знак на Св. Иван Рилски

От Инициативния комитет предлагат почетният знак да бъде поставен в района на Ротондата „Св. Георги“ - мястото, където някога се е намирала манастирска обител, съхранявала мощите на св. Иван Рилски. Снимка: Гергана Костадинова/БГНЕС

Паметен знак, посветен на Свети Иван Рилски, да бъде поставен в близост до Ротондата „Свети Георги” в София  – района на някогашната манастирска обител, съхранявала мощите на светеца, предлага инициативен комитет от историци и обществени личности.

В изпратено до медиите обръщение към Столичния общински съвет, се казва:

„Повече от парадоксално е, че днес в столицата отсъства дори най-скромен знак за светата обител, пазела векове паметта за св. Иван Рилски. В района на някогашната манастирска обител е крайно време бъде поставен паметен знак, посветен на нашия национален светец“.

Предложението е идеята да бъде реализирана до летния празник на св. Иван Рилски, деня на неговото успение 18 август 2021 г.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

„Връзката на св. Иван и неговия култ със София е категорична и основополагаща. Тя е карала книжовниците да величаят скромния отшелник като „средецка слава“ и „средецко светило“!“, подчертават авторите на обръщението, сред които са проф. Пламен Павлов, историк от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, проф. Милияна Каймакамова от СУ „Св. Климент Охридски“, проф. Александър Николов от СУ, архитектът проф. Николай Тулешков, деканът на Историческия факултет от ВТУ доц. Николай Кънев, археологът Николай Овчаров, доц. Георги Николов от СУ, историкът д-р Румен Манов, писателят Деян Енев, тв водещите Ани Салич и Георги Ангелов.

Ето пълният текст на предложението, в който има и интересна историческа справка за личността и преклонението пред Св. Иван Рилски:

„От векове прочутият духовен отец, проповедник и лечител св. Иван (Йоан) Рилски е почитан като небесен застъпник на нашия народ и държава. Цели професионални общности, например българските медици и миньорите, са приели св. Иван Рилски за свой патрон и покровител. Името на нашия национален светец е носено от десетки църкви, училища, болници и т.н. в цялата страна, както и от български дружества и храмове в чужбина.

Св. Иван е роден около 876 г. в. Скрино, Дупнишко (Кюстендилска обл.). Приема монашеството в манастира „Св. Димитър“ при Бобошево, а по-късно търси уединение на различни места – при Земен, Перник, в планината Витоша, най-накрая във „Великата Рилска пустиня“. Славата му на мъдрец и лечител привлича търсещи утеха отблизо и далеч. Събират се негови последователи, с което възниква Рилският манастир – крепост на Христовата вяра и българската народност.

„Като посял добре (…) и извършил големи и преславни чудеса, и като достигнал до дълбока старост…“

Св. Иван се оттегля в уединение до смъртта си на 18 август 946 г.

В своя „Завет“ св. Иван ни е оставил послания, израз на морална сила, мъдрост и човеколюбие:

„Най-много се пазете от сребролюбивата змия, защото сребролюбието е корен на всички злини…”.

И още нещо, което звучи актуално и днес:

„Избирайте си наставници и си поставяйте началници, които Бог ви покаже, /…/ превъзхождащи всички по разум и духовно разсъждение…”.

Св. Иван Рилски е канонизиран скоро след смъртта си, а мощите му са пренесени в Средец/София – според едни учени още при цар Петър, според други – около 989–992 г. от цар Самуил и патриарх Герман-Гаврил. След превземането на Велики Преслав от Византия през 971 г. Средец е временна столица на царството и резиденция на българските патриарси. Търсената закрила от св. Иван Рилски е акт на утвърждаване на държавността в тежките години на борбата с византийската агресия, а т.нар. Средецка служба е най-ранният паметник в прослава на „всесветото светило на света“ и „средецка слава”… Отначало светите мощи са в древната базилика „Св. София“, по-късно в храма „Св. Апостол и евангелист Лука“, около която възниква манастир. Светата обител получава подкрепа от императорите Алексий I Комнин (1081 – 1118) и Мануил І Комнин (1143 – 1180). В средата на ХІІ в. при градски пожар църквата понася сериозни щети, а „… известният Груд…“, български болярин от Македония, дарява средства за нейния ремонт.

Пред мощите на светеца е доведен тежко болният Георги Скилица, византийският управител на Средец, който оздравява и в знак на благодарност създава гръцко житие на светеца, запазено в старобългарски превод.

През 1183 г. нахлулите в пределите на Византия унгарци отнасят светите мощи в Естергом (Гран), но две години по-късно са върнати в Средец. И ако през ХІІ в. Унгарският католически архиепископ е бил резервиран към православния отец, в началото на ХХІ в. за папа Йоан Павел ІІ св. Иван Рилски е „… пример за подражание вече повече от 1000 години за всички монаси в Европа и по целия свят…”. Знае се, че манастирът е бил изграден близо до лековитите минерални извори. През 1567 г. в района е изградена джамията „Баня баши“. Факт е, че през 1578 г. близо до джамията е имало църква „Св. Йоан“, както отбелязва немският пътешественик Стефан Герлах. Според археолозите храмът се е намирал западно от бул. „Мария Луиза“ и близо до ул. „Пиротска“.

През 1195 г. мощите на рилския чудотворец са пренесени в новата столица Търново от цар Асен, а шествието се превръща в тържествен акт на възобновената българска държавност. Раклата на св. Иван е положена в новоизградена църква на негово име на хълма Трапезица, където пребивава близо три столетия. От Търново славата на светеца отеква в Сърбия, Влашко, Молдова, руските княжества, на Атон и на други места.

След завладяването на Търново от османските турци (17 юли 1393 г.), мощите на св. Иван са преместени от Трапезица в храм, посветен на неговата памет, в ареала на църквата „Св. Апостоли Петър и Павел“. През 1469 г. рилското монашеско братство получава султанско разрешение да пренесе светите мощи в Рилския манастир. Шествието преминава през дунавския Никопол, Плевен, Луковит, Карлуковския манастир, Враца… Навсякъде се стичат хиляди българи в израз на волята на поробените ни прадеди да опазят праотеческата вяра и народност. В София, последната „спирка“ преди Рилската обител, светата ракла шест дни е обект на всенародна почит в тогавашната митрополитска църква – ротондата „Св. Георги“, днес в двора на хотел „Шератон“ и Президентството.

Връзката на св. Иван и неговия култ със София е категорична и основополагаща. Тя е карала книжовниците да величаят скромния отшелник като „средецка слава“ и „средецко светило“. От днешна София цар Петър (927 – 969) потегля към Рила, за да търси съвет от мъдрия отшелник. Повече от два века мощите на светеца привличат в града поклонници, сред които двама византийски императори и един унгарски крал.

Повече от парадоксално е обаче, че днес в столицата отсъства дори най-скромен знак за светата обител, пазела векове паметта за св. Иван Рилски. В района на някогашната манастирска обител е крайно време бъде поставен паметен знак, посветен на нашия национален светец“.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах