Предсмъртното завещание на Фреди Меркюри

Днес се навършват 27 години от смъртта му

Тъгата след смъртта на Фреди Меркюри е сравнима само с тази след убийството на Джон Ленън 11 години по-рано. - Предсмъртното завещание на Фреди Меркюри

Тъгата след смъртта на Фреди Меркюри е сравнима само с тази след убийството на Джон Ленън 11 години по-рано.

На 24 ноември 1991 г., по-малко от 24 часа, след като е признал публично, че е болен от СПИН, вокалистът на „Куийн“ Фреди Меркюри издъхва в леглото си. За колегите му в групата и музикалните среди в Лондон това не е изненада. За останалия свят новината е шокираща, а тъгата – сравнима само с тази след убийството на Джон Ленън 11 години по-рано.

Светът е шокиран, защото междувременно албумите на групата са излизали с обичайната регулярност за 80-те — на всеки две години. Записите на новия „Innuendo“ са приключили през ноември 1990-а, той е излязъл през февруари 1991-а. Всички виждат, че в последните клипове Фреди изглежда значително отслабнал, но близките до певеца разпръсват съмненията и категорично отричат той да е болен. По силата на правилото за положителното мислене феновете вярват на това, което чуват, а не на очите си.

И след тази дата Фреди отново е в студиото и записва (доколкото е в състояние) вокали с инструкции песните да бъдат довършени по-късно от останалите трима в групата. В деня на смъртта му за милионите почитатели „The Show Must Go On“ все още е само един от новите хитове на „Куийн“, а не предсмъртното завещание на Меркюри.

Днешната годишнина е подходящ повод да уточним някои факти, представени в много популярния и леко манипулативен филм „Бохемска рапсодия“ (може би по чисто художествени причини) по алтернативен начин. Проблемът не е, че когато създава заедно с Брайън Мей „We Will Rock You“ Фреди още не си е пуснал мустак. Нито пък, че версията на „Seven Seas Of Rhye“ всъщност е от втория, а не от първия албум. Макар и да са доста дразнещи за феновете, за добре запознатите с творчеството на групата, това са дреболии. Има и по-сериозни различия с действителността.

Америка за България

В една от най-драматичните сцени във филма Фреди Меркюри казва на останалите трима, че има СПИН – преди концерта „Live Aid“ (1985). В този момент групата на практика е прекратила съществуването си, защото капризният Фреди е решил да ги напусне, за да прави самостоятелен албум. Но сега, осъзнал заблудите си и смъртоносно болен, блудният син се завръща при истинското си семейство и моли за прошка. Брайън, Роджър и Джон проявявят великодушие и го приемат обратно – с условието от този момент нататък всички песни да бъдат подписвани и от четиримата (и приходите да бъдат делени по равно). Въпреки че отдавна не са репетирали, момчетата се стягат и успяват да влязат във форма, за да направят един от най-добрите си концерти. Според филма.

Епизодът наистина е драматичен, но още по-драматично е разминаването му с действителността. Първо Фреди научава, че има СПИН през 1987-а, две години след „Live Aid“. Второ — групата не се е разпаднала заради самостоятелния албум на Фреди. Преди него соло албуми издават Роджър Тейлър и Брайън Мей. Трето – групата изобщо не се е разпадала. Месеците преди „Live Aid“ „Куийн“ са работили усилено по записите на поредния си „The Works“. Така че (четвърто) не им се налага тепърва да влизат във форма, защото и без това са като отлично смазана машина. Пето – „Куийн“ започнат да делят приходите си от авторски отчисления по равно четири години по-късно, през 1989-а, с излизането на предпоследния им албум (докато Фреди е жив) „The Miracle“.

Въпреки тези и някои други неточности, филмът показа едно нещо съвсем точно: 27 години след края на „Куийн“ популярността на тяхната музика не намалява, с нея вече расте трето поколение почитатели. Казвам края на „Куийн“, защото (каквото и си мислят Брайън Мей и Роджър Тейлър) истината е, че без Фреди няма „Куийн“. И не може да има.

Bookshop 300×250 2
Bookshop 728×90