Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Прегръщам те, Иване, и ти прощавам за Мария!

Режисьорът Иван Добчев. Снимка: Площад Славейков - Прегръщам те, Иване, и ти прощавам за Мария!

Режисьорът Иван Добчев. Снимка: Площад Славейков

Скъпи Иване! Съзнавам, че все още си ми скъп, защото помня взривовете, които предизвикваше в работата си с мен върху нашата „Албена“, „Спомен за една революция“, „Куцулан или Вълча Богородица“, „Суматоха“… Тогава ти все още откриваше таланти! Таланти!!! Това си е направо революционно занимание. Концентрация, пречистване, смирение на Аз-а.

И да! Ти беше мой учител, режисьор, водач в идеята за смислен, вълнуващ, съдбовен Театър. Колкото и да ми крещеше от салона – аз знаех, че всичко, всичко беше в името на това да заиграя добре, да повярвам в моженето си. Виждах те като някакъв шибан божи сталкер на таланти, който се готвеше за репетиция:

Като за правене на любов…

Като просветен свещеник за литургия…

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Като велик матадор за арената…

Иване, ще ми се да си спомниш какъв беше тогава. И колко безкрайно много ни даде на нас, твоите артисти: и сила, и хъс, и надежда.

Вчера ми стана много мъчно за теб. Питам се: остаря ли, умори ли се, че с такава лековата жестокост нагази в посредственото храчене – претендирайки за Високо Изкуство. Че като Учител подходи към таланта нехайно, повърхностно, с резерви и без топлина. Душата ти ли заболя от скорбут, зъбите на сърцето ти ли изгниха? И как вместо прегръдка, твоята прекрасна, талантлива Ученичка получи от Учителя си само назидателното размахване на опит, его, криворазбран морал, сексистка гавра. Не разбра ли, че твоята Мария е нещо истински живо, автентично и вдъхновяващо. Храбро момиче, освободило се от клетката на мъртвата ни територия… Прелетяло със смях над превъзходството на Избрания да раздава правосъдие… на тоя, който сече глави, ако не се явиш на физзарядка.

Къде изчезна провокаторът Иван? Къде е страстта, извънзаконието, забавата и нещата, които викат „Бум!“. Метафизичният Иван, човекът срещу течението.

Къде изчезна мисията на Учителя към Ученика: отдаване, колкото и кратко да е то. Чистота, колкото и да е уязвима. Нежност, колкото и да ни вменяват, че е невъзможна в наше време. Щедрост на духа. Откровена грижа. За да бъдат Уроците здравословни, а не отровно омерзение.

Прегръщам те, Иване! И ти прощавам от името на всички твои ученици. И от името на Мария.

Лети, лети, Мария! И не се обръщай назад.

С уважение: Касиел Ноа Ашер


Вижте още: ИВАН ДОБЧЕВ: НЕ СЪМ ПОДГОТВЯЛ МАРИЯ БАКАЛОВА ЗА „БОРАТ“

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах