Прекрасният свят на Аполония, (полу)остров на мира в античния свят

Съкровищата, достигнали до наши дни, след шест века без войни (снимки)

Изложбата „Аполония Понтийска - по стъпките на археолозите“ в Музея за история на София показва античното минало на Созопол с артефакти от Лувъра и четири български музея. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Прекрасният свят на Аполония, (полу)остров на мира в античния свят

Изложбата „Аполония Понтийска - по стъпките на археолозите“ в Музея за история на София показва античното минало на Созопол с артефакти от Лувъра и четири български музея. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Петстотин артефакта от колекциите на Лувъра и няколко големи български музея разказват в Музея за история на София невероятната история отпреди 2500 години за основаването и живота в някогашната Аполония Понтийска, днес Созопол. Това е близо шествековната история на антични богове и магии, на живите и мъртвите, културата и производството… а кое е невероятното, ще разберем след малко. Наш гид в изложбата „Аполония Понтийска. По стъпките на археолозите“ е ръководителката на разкопките в Созопол и на остров Св. Кирик от българска страна, доц. д-р Кръстина Панайотова.

Първите разкопки

Първите данни за открития и разкопки на територията на днешния Созопол, за които не е оставена никаква документация, а днешните археолози дипломатично наричат „колекционерски“, са от 1829 г. Тогава край града стоял на котва руският флот (и днес в някои руски музеи има артефакти от Аполония Понтийска). С разкопки без документация са се занимавали гръцкият консул в Бургас А. Гофас и руският му колега Г. Шаховской.

Истинските научни изследвания в Созопол започват през 1904 г. по инициатива на френския консул, барон и археолог Жюл Александър Дегран. За добро или лошо, година по-късно е приет закон, според който чужденци не могат да правят разкопки на българска територия – и така неговата работа приключва за един сезон. През 1911 г. в подготвителни дейности, прекъснати от войната, участва Богдан Филов. Открития в периода между двете войни са правени от В. Миков.

Америка за България

Фрагмент от кратер, съд за смесване на вода и вино, 600 – 550 г. пр. Хр., Лувър. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

През 1946 г. мащабни разкопки на некропола от класическата и елинистичната епоха в местността Калфата са предприети от учени от Археологическия музей в София. Между 1960-а и 1980-а М. Лазаров и Ц. Драгина започват работа по голям брой археологически обекти в Стария град… От 2002 г. насам българо-френска мисия с помощта на многобройни партньори (от университета в Екс-ан-Прованс, френската агенция за научни изследвания, Лувъра…) продължава съвместната работа, започната почти сто години по-рано от Дегран.

В търсене на Аполон Лечител

През 1904-а първоначалната цел на Александър Дегран е била да открие храма на Аполон, където се е намирала и прочутата статуя на Аполон Лечител, дело на атинския скулптор Каламис. Бронзовата фигура е била висока 13 метра и е считана за едно от чудесата на времето си. След превземането на града от римския пълĸoвoдeц Mapĸ Лyĸyл, творбата е отнесена в Рим и е поставена на Kaпитoлийcĸия xълм. Следите ѝ се губят след нaшecтвиятa нa гoтитe от V вeĸ.

Дегран започва разкопките си на остров Св. Кирик, а първата от витрините с артефакти в днешната изложба показва някои от неговите находки. През 1904 г., когато той е работил, островът е бил съвсем гол. Направил е няколко сондажи и според тогавашния закон, някои от находките му са отпътували за Франция и сега са в Лувъра, а други са останали тук и сега са в български музеи.

Colibri april 2017

Дегран е направил 28 сондажа и е попаднал на ритуална яма, от тези, в които периодично са били заравяни даровете, носени в храма. На един от керамични фрагменти различаваме долния край на гръб, на други – части от глава и торс, различни съдове. Това са останки от типични дарове от първата половина на VI век пр.н.е., отбелязва доц. Панайотова.

На съседната витрина виждаме находки, открити от български археолози. Те са много ценни, защото такива фигурални съдове има само от Аполония – първата гръцка колония, която е най-ранната – уточнява доц. Панайотова. Впрочем, градът е наречен на Аполон, защото освен покравител на изкуствата и лечител, той е известен и като закрилник на преселниците. Доц. Панайотова сочи купа с надпис „Посветено на Аполон Йетрус“ като едно от най-големите доказателства, че храмът на Аполон е бил на остров Св. Кирик. На много други съдове и фграгменти са били открити надписи, посветени на Аполон.

Без следи от войни

Едно от най-интересните и, може би, изненадващи неща, които правят впечатление сред изложените над 500 обекта в изложбата, е колко малко от тях са с военно приложение. Ние живеем с представата, че в античността (пък и през цялата история) войната е била едва ли не ежедневие, но сред находките от Аполония, за период от 5-6 века, не личи да е така. Тракийско селище в Созопол не е открито, но траките са наоколо и колонистите съжителстват мирно с тях, подчертава доц. Панайотова. През VI век пр. Хр. гърците вече обработват желязо в мините, които са на тракийска територия – това без мирни отношения и някакви договорености не може да стане.

В некрополите са открити много малко оръжия – изложбата показава два от общо трите открити меча. Върхове за стрели има, но не много, а още по-малко са копията, които може да са използвани и за лов.

„Аз съм разкопала сигурно над хиляда и петстотин гроба, а имам само един случай със стрела в костите на гръдния кош“, казва доц. Д-р Кръстина Панайотова.

Влиянието на между гръцките колонисти и местните траки е взаимно. Първите пристигат с корабите си и не могат да носят много багаж, веднага започват да си общуват с траките да търгуват с тях. Иначе по принцип има една теория, че траките не живеят край морето и не го ползват, но това дълга научна дискусия. Това е тракийско крайбрежие. В тракийска територия са и колониите по егейското крайбрежие.

И все пак, един от забележителните елементи в изложбата е теракотена плочка (открита от Александър Дегран) с двама воини на нея – единият надува рог. През лятото на 2018 г. българските археолози са открили фрагмент с изображение на щита от плочките от 1904-а. Новооткритите са част от фриз от украсата на храма, с точни паралели в древното светилище Дидима, което е до древногръцкия град Милет. А Аполония е създадена от милетски гърци. Този фриз е много рядък и има малко паралели в света. Историците обаче не знаят с кого се бият гърците от изображението на фриза – може да е илюстриран някакъв мит, а може да са имали стълкновения и с траки.

Фрагмент от керамична плоча с воини, края на VI – началото на V в. пр. Хр.. Принадлежи към група от четири екземпляра, открити от Дегран на о. Св. Кирик през 1904 г., които се съхраняват в Лувъра и в Националния археологически музей в София. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Павирана улица от VI век, няколко жилищни сгради и канали за отточни води сочат, че гръцките колонисти отначало са се засели на Св. Кирик. Остават там около един век и след това взимат решение да се преместят на полуострова, където сега е Созопол. А Св. Кирик се превръща в място за храмовете им, свещена територия, каквато остава до ХХ век. Тук имало древна базилика, манастирът „Св. Кирик и Юлита“, има сведения за малка църквица, която е съшществувала до края на ХIХ век. Всъщност, когато е основана Аполония Св. Кирик е бил полуостров, естествено свързан със сушата. Сега е изкуствено свързан.

Женската вселена

Изложбата е разделена на секции – витрини с експонати, показващи различни аспекти от многообразието на живота в Аполония. Една е посветена на женската вселена. В древногръцките къщи е имало отделени помещения за жените (гинекейон) и за мъжа (андроникон). Женското крило на дома е представено в експозицията с изящни рисувани вносни вази от времето, когато е разцветът на класическата вазопис, с бронзови огледала, гримове, гребени, бижута, благовонни масла и друга козметика в специални съдове, гребени и дори пинсети (на 2500 години). Според учените, тези принадлежности вероятно могат да се използват и днес, на гримовете е правен анализ, който уставовява, че могат да се слагат на лицето.

Златни накити, открити при разкопки на древна Аполония Понтийска. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Обеци, пръстени, пинсети, гривни, съдове за благовония. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Изображенията по съдовете за благовония и гримове разказват за всекидневието на женския бит. Музеят в Созопол притежава най-богата колекция рисувани вази от този период на балканския полуостров, извън Гърция.

Животът на мъжа

Мъжкият свят в Аполония е показан на витрина с оръжия, изрисувани съдове и спортни принадлежности.

До седем години и децата и от двата пола са живеели в гинекиона, при майка си. След това момчетата тръгват на училище, а момичетата остават да се учат на женски умения в дома си. Момчетата посещават гимназион, където учат и спортуват. Можем да видим два от откритите три меча, единият е ритуално огънат на три. До тях са подредени върхове за стрели и оловни тежести за прашка със заострени краища за по-голяма ефективност – възможно е да се били използвани и за лов.

Мечове, желязо, V век пр. Хр. Археологически музей-Созопол. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Червенофигурно ойнохое с изображение на атлет със стригала, 360-340 г. пр. Хр. Археологически музей-Созопол. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Мъжете са се събирали в андроникона, говорели са си за философия, слушали са музилни изпълнения – това се нарича симпозиум. Рисунката на една ваза ги показва полегнали, защото на тези събирания те не са стояли прави или седнали, с чаши в ръце, докато жена – вероятно хетера (свободните жени не са има достъп до тези събирания) свири на флейта.

Червенофигурен кратер, съд за смесване на вода и вино, IV в. пр. Хр. Археологически музей -Созопол. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Акробатки са забавлявали мъжете по симпозиумите. Пред едната се вижда паничка с червена боя, изобразяваща вино. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Маймунка меси хляб

Редки изображения върху детски вазички показват лазещи бебета и момиче, което върти обръч. Показани са и биберони за мляко и сокчета, дребни фигурки на животни, сред които маймунка, която меси хляб. Има и кукли с подвижни крайници, за да могат да се приобличат с различни дрешки, които са им шиели момичетата.

Детски играчки – две маймунки, едната меси хляб, Археологически музей-Созопол. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Предмети, открити в детски гроб – обеца, гугус (биберон), теракоти, пиксида, лекит. Археологически музей-Созопол. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Широко разпространени са и ашиците – една от най-древните игри, която вече не се среща, но дядовците ни още я помнят. В Аполония са правени дори и железни ашици, те са били по-здрави. Според една легенда, тази игра е измислена от Паламед (син на царя на Ефбея), по време на дългата обсада на Троя. Пламед е считан още за изобретател на азбуката, цифрите, монетите, вицовете, заровете и фаровия огън. Някои от тези експонираните играчки са открити в детски гроб – очевидно оставени, за да има с какво да се забавлява детето в мрачния свят на Хадес.

В Аполония няма открити следи от театър, но това не значи, че хората не са се интересували от това изкуство. Във витрините, представящи културата в колонията, са изложени десетки театрални маски и фигурки на актьори, някои от тях с гротескно увеличени кореми и задни части.

Фигурки на актьори с гротескно преувеличени телесни части. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Сред най-ценните експонати е вазата с едно от много редките в цял свят изображение на Аполон с деветте музи, едната от които свири на двоен авлос. До тази ваза е показан и най-добре запазеният двоен авлос в света, по думите на доц. Панайотова. Той е изработен от кост от елен лопатар в третата четвърт на пети век пр. Хр.

Двоен авлост, 3-та четвърт на V в. пр. Хр., Археологически музей-Созопол. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Червенофигурно ойнохое с изображение на Аполон и деветте музи, около 425 г. пр. Хр. Археологически музей-Созопол. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

В изложбата може да се види и научи още много: за домашните олтари и божества, за погребалните практики, за първите заселници, за вярата им в магии и магьосническите им практики и проклятията, за кулинарните им предпочитания и съдовете, за местните занаятчийски производства, медните слитъци и търговията с парите-стрели… И за щастие, няма нищо за вампири.

Но няма да разкриваме всичко. Изложбата „Аполония Понтийска – по стъпките на археолозите“ ще остане в Регионалния исторически музей на София до средата на месец март 2019-а.

Женски керамични фигурки, Археологически музей-Созопол. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Поднос за риба, Археологически музей-Созопол. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Съд за печене на риба, Археологически музей-Созопол. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Изображенията върху вазите в изложбата разказват за божествата, на които са се молели жителите на Аполония Понтийска. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Биконичен червенофигурен съд с изображения на тракийски воини. Атическо производство, тази кана въпроизвежда тракийски форми. V в. пр. Хр. Археологически музей-Созопол. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Вижте още: ЕДИНСТВЕНИЯТ ОЛИМПИЙСКИ ШАМПИОН ОТ АНТИЧНА ТРАКИЯ С ИМЕ, ОЦЕЛЯЛО ДО ДНЕС

Bookshop 728×90