Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Прелестни картини от провинциалния живот

Ново, луксозно издание на „Мидълмарч“, определян като „най-великия роман на всички времена“

Новото издание на „Мидълмарч“ е с дизайн на Милена Вълнарова. Снимка: „Площад Славейков“ - Прелестни картини от провинциалния живот

Новото издание на „Мидълмарч“ е с дизайн на Милена Вълнарова. Снимка: „Площад Славейков“

В една от множеството класации във Великобритания романът „Мидълмарч“ на Джордж Елиът (Мери Ан Евънс) е посочен като най-великия роман за всички времена, следван от „Моби Дик“ и „Анна Каренина“. Дори да спорим с критериите на тази класация, няма как да отречем, че творчеството на писателката, приела мъжки псевдоним в един мъжки викториански свят, е от особена значимост не само за английската, но и за световната литература.

Джордж Елиът се сдобива със слава и признателност още приживе, съвременниците ù я наричат „уникално естетическо явление“. Личната и творческата ù биографии концентрират в себе си най-характерните белези на социалната и културната история на Англия между 1850 и 1870 г.

Свързана неразривно със своите велики предшественици Уолтър Скот, Чарлз Дикенс, Уилям Тъкъри, Елиът е призната от повечето критици за първия английски писател, който въвежда психологизма и интелектуалността на съвременната проза, като засяга проблемите, с които ще бъде натоварен идващият ХХ век.

Романът „Мидълмарч“, написан през 1872 г., е част от зрелия творчески период на Джордж Елиът и е нейното най-мащабно реалистично произведение. В него се разкрива широка картина на английския провинциален живот от първата половина на XIX век. Не случайно подзаглавието му е „Картини от провинциалния живот“. Но осмислянето на битието, богатството на изобразените типажи надскачат рамките на сюжета и рисуват картината на цялото английско общество от този период.

Мери Ан Евънс е била образована, талантлива и нестандартна завремето си жена. Понякога я наричат „английската Жорж Санд“. Родена е през 1819 г. в едно от централните графства на Англия. Баща ù е бил управител на имота на голям земевладелец. При обиколките в имението той често е бил придружаван от малката си дъщеря, отличаваща се с впечатлителност и наблюдателност. Познанията си за човешката психология и типажите в английската провинция Мери натрупва още в детството си.

Започва училище едва петгодишна и впечатлява всички с изключителните си способности. Продължава образованието си в Ковънтри, където става яростен привърженик на протестантската евангелистка църква. Когато става на 16, майка ù умира и Мери Ан поема всички нейни задължения, но продължава да учи езици и литература. Попада в компания на млади интелектуалци, открива новите тенденции в английската и европейската култура и се отдалечава от дълбоката си отдаденост на вярата, като я заменя с прагматичен реализъм, който по-късно се отразява в творчеството ù.

През 1849 г. умира баща ù и Мери Ан заминава за Лондон, където бързо печели репутация в литературните кръгове. Само 2 години по-късно тя е редактор на едно от най-големите списания във Великобритания. Влиза в контакт не просто с големите британски писатели, радикали и социални реформатори, но и с бежанците от европейските революции.

Мери Ан заживява без брак с Джордж Хенри Луис, който не може да се разведе със съпругата си. През 1855 г., в строгата и непрощаваща викторианска Англия, те живеят заедно като семейство, а Мери Ан открито заявява, че „човешкото съвършенство се проявява най-силно в свободните любовни отношения“.

За да избягат от злите езици, заминават за 8 месеца в континентална Европа, което също се отразява силно върху световъззрението на писателката. Именно тогава тя започва да пише първата си творба – „Сцени от клерикалния живот“, публикувано през 1857 г.

Следват „Адам Бид“ (1859), „Мелницата Флос“ (1860) и „Сайлъс Марнър“ (1861). И четирите произведения бележат огромен успех сред читателите, а рецензентите в литературните списания веднага признават, че в английската литература се е появила значима фигура. Разбира се, първоначално са я приемали за мъж, защото Мери Ан започва да публикува с мъжки псевдоним – Джордж Елиът. Критиците били поразени от авторитетността на авторския глас и не се усъмнили в пола ù нито за миг.

През 1863 г. Джордж Елиът публикува роман, чието действие се развива във Флоренция през XV век, по времето на Савонарола, и изследва ролята на отделните личности във времена на фанатизъм и политическа криза.

До излизането на „Мидълмарч“ творбите на Джордж Елиът имат читателски успех, но все още не отразяват истинските ù възможости на голям световен романист. След публикуването на „най-великия роман“ обаче става ясно – английската литература се е сдобила с ново световно име.

Сюжетът изпраща читателя в градчето Мидълмарч, родено във въображението на авторката с мъжко име. Доротея Брук има благородно сърце и то постоянно я подтиква към саможертви. Така тя попада в брак, който се оказва капан. Д-р Лидгейт пристига в Мидълмарч с мечти за открития в медицината, а намира… съпруга. Какви тайни крие Уил Ладисло и ще се впише ли в града? Колко струва дадената дума?

Удоволствието от четенето на романите на Джордж Елиът се съдържа най-вече в чувството за пряко общуване с човек, изпълнен със състрадание и хумор, знаещ много, но избягващ сантименталности и лицемерие.

„Мидълмарч“ излиза в ново, луксозно издание на „Лист“ в два тома. Преводът е на Весела Кацарова.

„Вероятно никой друг викториански писател не е бил толкова високоерудиран, за да предприеме подобна грандиозна задача и да представи такава бурна епоха в цялата ù многопластовост. Известно е, че Джордж Елиът е била добре информирана в областта на историята, теологията, антропологията, философията, социологията, психологията, музиката, изкуството, а също и относно всякакви точни науки като физиката, геологията, химията, астрономията, биологията и т.н. Най-голямата ù любов обаче е била литературата и тя е четяла книги в оригинал на осем езика. И всичко това е постигнала чрез неспирно самообразование през целия си живот“, отбелязва Весела Кацарова.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС