Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Преоткриване на Едип, преоткриване на себе си

„Древна светлина“ – Джон Банвил

В „Древна светлина“ на Джон Банвил архетипният мит за Едип е изследван от всички възможни ъгли, преоформен, метаморфозирал в една полумемоарна романова цялост. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Преоткриване на Едип, преоткриване на себе си

В „Древна светлина“ на Джон Банвил архетипният мит за Едип е изследван от всички възможни ъгли, преоформен, метаморфозирал в една полумемоарна романова цялост. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Ако харесвах идеята за читателски секти, щях да положа началото на такава – с култ към Джон Банвил. Незаслужено непопулярен е у нас, макар и на български да са излезли няколко негови книги. На мен ми стигаха две от тях – „Безкрайностите“ и „Древна светлина“, за да осъзная, че иде реч за изключителен майстор. Не просто на езика, а на кодовете, които градят литературата.

Банвил е архетипен, при това в дълбочина, до която в европейската литература са се докосвали малцина. Ирландец като Джойс, той също като него стига до дъното на цивилизационните митове, родени в Елада, за да изгради напълно нова структура върху тяхната основа.

В „Древна светлина“ (изд. „Колибри“) архетипният мит за Едип е изследван от всички възможни ъгли, преоформен, метаморфозирал в една полумемоарна романова цялост. Толкова умело фината структура на повествованието разнищва уж познатия на всички ни мит, че успява да го свърже и с други митологеми, застанали в основата на съвременната психология. Без нито за миг да се измъкне от нишката на фабулата, читателят спокойно разпознава в героите Едип, Електра, Ифигения. И това не е натрапчиво, не е нужно да си припомняш познанията си, просто усещаш как колективната митова памет се връща в теб, за да ти помогне да възприемеш наратива на няколко нива.

Историята за първата и последната любов на застаряващ актьор, загубил дъщеря си, е привидно неатрактивна като сюжетна завръзка. Само че първата му любов е на възрастта на майка му, а последната прилича на сянката на мъртвата му дъщеря. И между тези две невъзможни подобия на любов сякаш не се е случвало нищо, освен един живот, за който не си струва да се говори.

Банвил е изключителен майстор на езика (тук следва да се отбележи задължително майсторството и на преводача Иглика Василева). Речта му е лека и картинна, всяко изречение рисува образи, които са ясни и конкретни, достигат до въображението без усилие и създават мизансцен за ненатрапчивите, но категорични внушения. Същевременно метафоричността му е лишена от каквито и да било клишета – ефектът на прозрачност на картините се постига от богатството на езика, не от сложни фрази и объркани сравнения.

Да си влюбен в майката на най-добрия си приятел, връстница на собствената ти майка, да откриеш света на възрастните чрез нея, като я любиш сякаш си ѝ равен – това е не просто историята на Едип, това е подсъзнателното влечение на всеки човек към образа на абстрактната майка, притежавана и обожествявана.
Метафоричното ослепяване на прегрешилия идва впоследствие и белязва целия му живот – той е осъден да живее и да обича жена, която, както сам признава, не познава. Губи дъщеря си, губи нероденото ѝ дете, наказан сякаш, но изживяващ наказанието си едновременно във всички етапи на живота си.

Трудно е да се пише за Банвил, без да се изпадне в умозрителност. Той разкрива толкова много неща с малко думи, че е лесно да се отдадеш на удоволствието да дълбаеш в пластовете значения и да преоткриваш отново всичко. Най-вече да преоткриваш себе си. Едновременно чрез познатото, заложено в цивилизационната ти памет, и чрез непознатото, което Банвил така елегантно и умело рисува върху тази база.

„Древна светлина“ е роман-събитие. И ако Ромен Гари отдавна е завоювал място в сърцата на читателите, които са изградили свръхестествена почти лоялност към него, то на Банвил му предстои да намери своя кръг от български читатели, които да очакват с трепет всеки следващ преведен роман. Това е неизбежно.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах