„Пресаташето на властта над народа е неприемливо“

Знаете ли какво е „галавечеря“? Не, не бързайте да си мечтаете за коктейли и изискан кетъринг. Защото самопровъзгласилият се за „Речник на българските думи“ сайт „Думите-бг“ има съвсем различно мнение по въпроса. Според сайта, „галавечеря е човек, който се занимава с галавене, т. е. с измамване, измама или лъжа на хората. Може да се отнася и за човек, който е много умел в измамването или лъжата. В по-широк смисъл галавечеря може да бъде човек, който е склонен към лъжа, измама или престъпление“.

Сайтът, който е един от малкото онлайн тълковни речници у нас, се представя като „Виртуален речник на думите българския език!“ (правописът е запазен). В представянето му се казва:

„Ние вярваме, че речникът не трябва просто да бъде списък със статични дефиниции, а пълноценен ресурс, който ви помага да усвоите българския език по интересен и интуитивен начин“.

Със сигурност ще ви е нужна много силна интуиция. Особено когато прочетете в претендиращия за изчерпателност и „ценна информация“ речник, че „човекомразие“ означава:

„Чувството на симпатия, съчувствие и разбиране към хората, особено към тези, които са в нужда или страдат. Това е качество, което се изразява в готовността да се помогне, да се подкрепи или да се утеши някого. В по-широк смисъл, човекомразие означава и готовността да се разбира и да се приема различията между хората, да се уважава индивидуалността и уникалността на всеки човек“.

Сред примерите за използването на тази толкова неразбираема дума откриваме следното изречение:

„Тя е позната с човекомразието си към животните“.

Понякога обясненията на думите внезапно се оказват интуитивно, но не и фактически верни. Например:

„Пресаташе е човек, който пресата нещо или някой, т. е. извършва насилие или настава над него/нея. Може да се отнася и за човек, който притиска или извършва натиск върху нещо или някой“.

Примерите за използване на тази дума могат да накарат всеки езиковед да си глътне езика:

„Пресаташето на властта над народа е неприемливо.
Той е пресаташе на сестра си, която не искаше да се подчини.
Политикът беше обвинен в пресаташе над опонентите си“.

Човек започва да се чуди откъде черпят информацията си създателите на сайта. Най-близкото до ума предположение е, че се е намесил изкуствен интелект, но нали се предполага, че ИИ поне с математиката е добре? Тогава защо според обясненията „ъглополовяща“ е „описваща форма или представа, която е изкривена или несиметрична; нещо, което е изкривено или несиметрично“, а примерите за използване на думата отиват и по-далеч:

„Този уродлив обект е твърде ъглополовяща форма.
Тази сграда има ъглополовяща архитектура.
Това ъглополовящо огледало ми дава странно чувство“.

Правописът пак е запазен.

Речникът има особено отношение към термините, обозначаващи роднински връзки. „Калеко“, южняшката дума за съпруг на лелята, е обяснена в речника така:

„Калеко е дума, която може да има няколко значения в зависимост от контекста, в който се използва. В най-общ смисъл, калеко означава нещо, което е слабо, неустойчиво или нестабилно. В някои случаи може да се отнася до физическа слабост или инвалидност, а в други – до морална или психологическа неустойчивост. Калеко може да се използва и за описване на нещо, което е лошо или дефектно. В разговорния език, калеко често се използва за описване на нещо, което не е в добро състояние или не функционира правилно“.

„Лелинчо“ пък е северняшката версия на същия роднина. И речникът явно проявява предпочитания:

„Лелинчо е благородно, галено или ласкаво обръщение към човек, обикновено близък приятел или член на семейството. Може да се използва и като израз на симпатия или привързаност към даден човек или група хора“.

„Учинайка“, което принципно означава вуйна, е трудна дума. Но авторите на речника не са се предали пред трудността:

„Учинайка е човек, който извършва нещо, осъществява нещо или се занимава с нещо. Това може да е професионален или хоби дейност. В българския език думата се използва във връзка с изкуството, спорта, музиката и други области“.

„Балдъза“ се оказва синоним на „свекърва“, „свекърва“ пък е обозначена като синоним на „тъща“. Кашата е като за голяма фамилия.

В секцията за най-популярни думи се появяват и някои непристойни словесни форми, обичайно трибуквени. Свенливият речник е намерил начин да ги направи прилични. Но пък е доста щедър по темата с джендър проблемите при животните, защото едно от обясненията за „к*р“ е, че това е „мъжко животно от семейството на кокошките, използвано за производство на месо и яйца“.

И другата трибуквена думичка е обяснена интересно:

Сред популярните думи в речника създателите му са включили още една доста непристойна, но са я направили вкусна:

Всъщност, след като попрегледах речника, изпаднах в състояние на зуек. Не знаете какво е това? Речникът го обяснява:

„Зуек е настроение на човек, характеризиращо се с липса на енергия, апатия, безинтересност и липса на мотивация. Може да бъде резултат от умората, депресията или липсата на стимулация“.

Има и примери за употребата на тази така интересна думичка:

„След като се върна от ваканцията, ми хареса зуека и не исках да се занимавам с нищо.
Той беше в зуек от месеци и не можеше да се мотивира да работи.
След като завърших проекта, паднах в зуек и не исках да се занимавам с друго нещо“.

Лесно е да се фатмакат смешните нелепости в самообявилия се „Речник на българските думи“. Снимка: Скрийншот

Любопитното е, че в „Думите-бг“ има и много добре поднесени описания на значенията на някои думи, написани професионално и отговорно, сякаш съдържанието е създавано от изкуствен и естествен интелект едновременно.

Според информацията в сайта, той е дело на пловдивчанина Атанас Баротов, който има фирма, свързана с информационни технологии. Стартиран е през 2024 г. Създателят му твърди, че има 80 хиляди уникални посещения месечно и милиони показвания в Гугъл.

Проблемът е, че ако този онлайн ресурс бъде приет насериозно, това може да нанесе вреди. А със сигурност бързата му поява в Гугъл при търсене на значенията на думите ще го направи популярен сред учениците. И на учителите ще им се наложи да проявят доста „човекомразие“.