Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Пресъздават 7 изгубени картини на големи майстори

Телевизионно предаване прави възстановка на изчезнали творби на Ван Гог, Моне, Вермеер...

Възстановяването на „Концертът“ на Йоханес Вермеер. Снимка: Sky Arts - Пресъздават 7 изгубени картини на големи майстори

Възстановяването на „Концертът“ на Йоханес Вермеер. Снимка: Sky Arts

„Най-голямата кражба на изкуство в историята“, унищожена картина на Моне в пожар в един от най-големите музеи и нехаресан портрет на Чърчил, използван за подпалки, са три от седемте истории, които разказва телевизионното предаване „Историите на изгубените картини“. Всеки от епизодите ще покаже процеса на възстановяване на седемте картини, изгубени през XX век, вследствие на пожари, войни или кражби – и създаването на техни дигитални копия. Проектът е съвместна работа между Sky Arts, независимата италианска продуцентска къща Ballandi Arts и дигиталната компания Factum Arte, базирана в Мадрид, съобщава The Art Newspaper.

„Отвеждаме зрителите в креативния процес и разкриваме как най-вероятно са работили великите творци – коментира директорът на Sky Arts за Великобритания. – Философският въпрос край тези факсимилета остава труден за отговор: можем ли – и трябва ли – да възпроизвеждаме произведения на изкуството? Надявам се, че нашето предаване ще бъде важно допълнение към този дебат.“

Адам Лоу, основател на компанията Factum Arte, уточнява, че това не е упражнение в създаването на фалшификати, а опит да се вникне по-детайлно в творбите.

„Не мисля, че нещо лошо може да произлезе от дълбокото разбиране. Смятам, че лошото идва от повърхностното мислене“, коментира Лоу.

Предаването ще се излъчи в седем поредни седмици в Обединеното кралство, първото бе на 2 май.

Винсент Ван Гог, „Шест слънчогледа“, 1888

Снимка: Sky Arts

Оригиналът на „Шест слънчогледа“ е унищожен при американско въздушно нападение над Осака през 1945 година, което нанася щети на къщата на японския колекционер Коята Ямамото. За възстановяването на произведението реставраторите са използвали техниката на Ван Гог, приложена при други негови картини със слънчогледи. Групата, която работи по възобновяването, използва за модел снимка от 1920 г. Има четири картини със слънчогледи на Гог, всичките нарисувани за една седмица през 1888-а.

Тамара де Лемпицка, „Мирто“, 1929

Снимка: Sky Arts

Чувствената картина изобразява художничката с полски корени Тамара де Лемпицка и любовницата ѝ Ира Перо, рисувани през „бурните двадесетте години“. Последно е красяла стената на френския фармацевтичен магнат Пиер Букар през 40-те, когато нацистите конфискуват имуществото му. Единствената останала фотография на творбата е черно-бяла, затова реставраторите се консултират с експерти, за да изберат подходящи цветове.

Йоханес Вермеер, „Концертът“, 1663-1666

Снимка: Sky Arts

Това е може би една от най-предизвикателните картини, тъй като за възстановяването ѝ художниците разполагат само с една „не много добра“ цветна репродукция. Оригиналът е откраднат от музея „Изабела Стюарт Гарднър“ в Бостън през 90-те в грабеж, по-късно неречен „най-голямата кражба на изкуство в историята“. Наложило се двама художници „да рисуват като Вермеер“ и да съзададат две отделни визии на открадната творба. След това двете платна били снимани и дигитално наложени едно върху друго, а под тях била „вкарана“ репродукцията на „Концертът“, за да се получи крайният резултат.

Густав Климт, „Медицина“, 1901

Снимка: Sky Arts

През 1894 г. Климт бил поканен да създаде поредица от алегорични картини за Виенския университет. Когато видели монументалното произведение с образа на Хигия, гръцката богиня на здравето, заобиколена от скелети и море от голи тела, служителите в университета го нарекли „порнографско“ и „грешна интерпретация“ на медицинските науки. След като е отхвърлена от институцията, „Медицина“ става притежание на колекционер. По време на Втората световна война картината е преместена от столицата в замъка Имендорф. Смята се, че „Медицина“ е една от многото унищожени картини, когато нацистите превземат замъка и го бомбардират през 1945 г. За да наравят възстановката, екипът от художници използва черно-бяла снимка на картината, цветна фотография на детайл от творбата и две скици.

Клод Моне, „Водни лилии“, 1914-1926

Снимка: Sky Arts

„Водни лилии“ изгаря по време на пожар в нюйоркския Музей на модерното изкуство (МоМА) през 1958 г. Групата експерти обаче намира оригинала и го използва, въпреки че щетите от огъня са непоправими. За да добият представа за текстурата на картината, художниците посещават „Тейт“ и се учат от изложените там картини на майстора. Тогава забелязват, че част от техниката на художника е умишлено натрупване на боята – преди това реставраторите смятали, че балончетата и резките са причинени от пожара.

Греъм Съдърланд, „Портрет на сър Уинстън Чърчил“, 1945

Снимка: Sky Arts

Когато Чърчил държи реч на официалното представяне на портрета си, рисуван от британския художник Греъм Съдърланд, той дава критична оценка на творбата. С тънка усмивка той заявява, че „това е забележителен пример за модерно изкуство“. Очевидно недоволен от състареното лице, което го гледа от портрета, това остава първият и последен път, в който картината бива публично показана. След няколко дни тя изчезва, а десетилетия по-късно историците откриват, че съпругата му – Клементин – я е изгорила посред нощ. За да нарисуват отново нехаресаната картина, художниците откриват една от редките снимки на портрета, направена от военния фотограф Лари Бъроус. Помагат си също и със скици на Съдърланд, изложени в Националната галерия в Лондон.

Франц Марк, „Кулата на сините коне“, 1913

Снимка: Sky Arts

Повратен момент в реконструкцията на прозведението на немския експресионист се оказва посещение на художниците в музей в Мюнхен с цел да разгледат и други работи на Марк. Екипът установява, че цветовете, използвани за тяхната картина, са твърде ярки. Ученици на експресиониста смятат, че конете всъщност са библейските Четири конника на Апокалипсиса, като предупреждение за предстоящото избухване на Първата световна война. Художникът е мобилизиран в армията и убит в сражение през 1916 г. След смъртта му картината става част от сбирката на Националната галерия в Берлин, изложена е за последно през 1937 г. и в края на Втората световна война изчезва безследно.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах