Престъпление срещу добрия вкус ли е да се рекламират книги?

Чета една чудесна, много увлекателна и много важна книга. Казва се „Убийството с чадъра“ и е на датския журналист Улрик Скоте, разследвал и открил физическия убиец на Георги Марков през 1978 г. в Лондон. Книгата е от изключително значение за България, осмисля миналото ни, разкрива важни детайли с поглед отвън и в крайна сметка до известна степен поставя точката на тази загадка, свързваща ни с най-мрачните времена на соца.

Но щях да пропусна тази книга, ако случайно не се бях заровила в купчината нови заглавия в една книжарница. Макар да е издадена преди месец, от издателство „Бард“ не са направили никакво усилие да я рекламират. Няма и дума, че се е появила. Може би трябва да хвърляме боб, за да открием добрите заглавия.

Живеем във времена на информационно цунами. Залива ни неудържим поток от новини за всичко, от реклами и послания – шумен като водопад, помитащ като наводнение. В този хаос извличането на важното е задача с изключително повишена трудност и най-голям шанс има това, което се откроява. Все още не е измислен по-добър начин да се привлече внимание от маркетинга и рекламата, независимо какво твърдим в затворените си балони в социалните мрежи.

Литературата, както и всяка друга човешка дейност, създава продукт. На гърба ú е поставена цена. Да, книгата не е обичайна консуматорска вещ. Тя има друга цел, друга стойност, но все пак се създава, продава и купува. И конкуренцията е огромна. За да има шанс някой да бъде прочетен, той трябва да заяви, че го има. Тоест, трябва да се рекламира. Това няма да промени качествата на книгата, просто ще я закара при читателите ú.

Приципно това е работа на издателствата, които в случая са производители на продукта. Но българските издателства, макар да са много, да са частни и да са на пазара отдавна, все още не са осъзнали колко много са се променили реалностите днес. За да има успех една книга, не е достатъчно да се пуснат постове в социалните мрежи – така или иначе всички го правят, то е все едно да наливаш вода с кофа в реката. Не е достатъчно да се направи промоция – там ходят едни и същи хора плюс роднините на автора. Не е достатъчно и дори е вредно да се изпраща еднакъв пиар текст и еднакъв откъс до всички медии. След първата публикация Гугъл отчита останалото като копиране и го скрива. А в редакциите рядко си позволяват да отделят време за нещо повече от копи пейст на пресрелийза. Не е достатъчно освен това само да споменеш името на автора – той трябва да има идентичност, да се разпознава, да се самоналага и промотира като човек, заслужаващ внимание.

По-старото поколение книголюбители все още робува на идеята, че добрата литература сама ще попадне в ръцете на читателите. Това е мислене от друга епоха, когато подборът на издаваните заглавия бе оставен в ръцете на специални „редакционни колегии“, чиято цел беше повече да пресяват неудобните, отколкото да допускат талантливите. Днес ограничения няма и винаги съществува риск добрата книга да се загуби по рафтовете на книжарниците, както се бе случило с прекрасната „Убийството с чадъра“.

Затова рекламата е изключително важна. Също толкова важно е тя да бъде направена професионално – с добра преценка на таргета на книгата, тоест – за какви читатели е предназначена. След това добрият рекламист ще се насочи към тях и според техните търсения ще оформи начина, по който книгата да бъде презентирана.

Само като пример – „Името на розата“ на Умберто Еко би могла да стигне до много хора, може да има огромна читателска аудитория. Ако се рекламира като криминален роман. В крайна сметка притежава всички нужни характеристики – загадка, убийство, разследване. Но тези, които си я купят като криминален роман, ще я зарежат още на 60-та страница. Ако пък бъде предложена само като „интелектуално предизвикателство“, много хора, които не се чувстват уверени да пристъпят към тежък текст, няма и да я отворят. Те няма да знаят, че става дума за увлекателен сюжет, който ще им помогне да минат през лабиринта от препратки, исторически данни и сладкодумието на Еко. Ако пък изобщо не се рекламира, този изключителен роман може да остане без никакви читатели и тогава издателството, което за пръв път е пуснало книга на големия италиански автор, повече няма да издаде негова творба.

Това, разбира се, е просто хипотетичен пример, само илюстрация на нуждата от професионален и активен подход към рекламирането на книги и автори. Често българските издатели, част от не особено голямото общество на професионални и полупрофесионални литературофили, се заблуждават, че щом техните последователи в социалните мрежи реагират позитивно, това ще продаде тиражите им. За да се усетят месец по-късно, че реакцията във Фейсбук не е равна на продажба.

Но се оказва, че за мнозина – автори, издатели, критици – рекламата е зло. Мръсна дума, непочтено действие, срам и позор. Ако някой посмее да се рекламира активно, той задължително е слаб автор. Обичайно използваната дума е „комерсиален“, произнася се с едва прикрито отвращение. С подтекст – ако пишеш така, че да те четат много хора, значи си на територията на „ниската литература“. Недоизказаното презрение е насочено едновременно към автора и към читателите.

Така се говореше през 90-те, в първите години след социализма – рекламират се само „некачествените стоки“. Младите хора, родени след промените, обаче не се плашат от рекламата, просто не я възприемат във формата, в която е идвала при родителите им. Те очакват нещата да им бъдат показвани, не да ги търсят в купчините. Да им бъде предложено, при това умно и проактивно, като им се остави право на избор.

Да прочетеш книга, на която си попаднал благодарение на активно рекламиране, не означава, че нямаш литературен вкус. Той се проявява после – когато прочетеш и поставиш в собствения си интелектуален контекст книгата. Позата на „читател жертва“, подведен от рекламата, е е просто оправдание. Защото няма как да харесаш всичко, дори обявеното за „висока литература“, ако не видиш общата картина, ако нямаш пълен контекст за времето, тенденциите и най-вече за пътя, по който тръгва литературата на утрешния ден.