Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Престъплението ражда празник в Театър „Зад канала“

И на малката сцена Явор Гърдев може постигне впечатление за мащаб като този на Народния

Мак Маринов (вляво) и Иван Бърнев в спектакъла „Празникът“. Снимка: Малък градски театър „Зад канала“ - Престъплението ражда празник в Театър „Зад канала“

Мак Маринов (вляво) и Иван Бърнев в спектакъла „Празникът“. Снимка: Малък градски театър „Зад канала“

Дали е възможно една театрална сцена да излъчва енергия на харесване и покорство към един режисьор? Твърде е мистично, но защо не? Всеки от нас може да разкаже как вещите се привързват или отмъщават, предизвиквайки благодарност или гняв във всекидневната им употреба.

Преди много десетилетия завъртяха един филм, „Отмъщението на копчето“, който в зората на филмовия внос приехме като смешка. Но той всъщност разработваше точно този мотив, „оживяването“ на вещите и агресията или обичта им към техния притежател. Та след като Явор Гърдев изработи с голям успех на сцената на Малък градски театър „Зад канала“ спектаклите „Таня-Таня“, „Валентинов ден“, „Пияните“, сега трябва да очакваме нов успех с последната му постановка там, „Празникът“. И наистина малката сцена се трансформира като по магичен начин, размножавайки се с нови нива, така че действието тече в няколко посоки, независими една от друга и пресичащи се в един момент едно с друго, за да подчертаят случващото се.

Удивително е това решение на спектакъла. Зрителят все едно гледа филм, в кадрите на който се появяват и изчезват персонажите, оставяйки впечатления за характерите си и настроението си. Например в една такава елитна сцена над централната картина с дългата трапезна маса, около която сядат гостите за рождения ден на бащата (Иван Бърнев), се появяват стаите на дома. В тях влизат целуващите се прислужница Пиа (Луиза Григорова-Макариев) и единият син Кристиан (Бойко Кръстанов, в съвършената роля на хрисим провокатор). До тях шумно се разполагат другият син Микаел (Мак Маринов, в сполучлив портрет на негодяй, отблъскващ с избухливостта и тъпотата си на побойник) с бременната си жена (Весела Бабинова), примирена, май влюбена и по-интелигентна от простака съпруг. В трета стая влиза дъщерята Хелене (Каталин Старейшинска), която ще намери скрито послание на сестра си заради чието неотдавнашно самоубийство ще избухнат разправии.

В тези три пространства, като на филмов екран, ще се случват разни неща. По някое време режисьорът ще разшири още тази визия, като пусне зад затворените пред нас врати, по очевидни коридори – впечатляващо е как Явор Гърдев дори на тази малка сцена може да постигне впечатление за мащаб като този на Народния театър. По тези въображаеми коридори ще се ниже невидимо шествие от пияни и пеещи гости. Песните, които се чуват, са инфантилни, като от детската градина на Мечо Пух. И този детайл прибавя усещането за инфантилност на празника.

В действието той ще обясни защо всичко приключва без санкция. А санкция е нужна. Защото темата на спектакъла и текста е насилието. Точно такова, каквото се обсъжда от известно време в световните медии и събития. Когато произнася тост, синът Кристиан равно, без емоции, като регистрация, обявява, че той и сестра му близначка, току-що самоубила се, са били изнасилвани като деца от бащата.

За разлика от славянско-българската рецепция с много чувства и насочващи емоционални реакции, датската на авторите Томас Винтерберг, Могенс Руков и Бо Ерхард Хансен е неутрална, студена и свободна за разнообразен анализ. Очевидно представлението оставя на зрителите да мислят и чувстват. Не е често сценично преживяване в нашите театри показването единствено на негативни емоции, без капчица любов. И публиката мълчи настръхнала, изумена от това майсторско нагнетявано отвращение. То е толкова гъсто, че Иван Петрушинов в ролята на Дядото не може да разведри настроението със старомодното си чувство за хумор.

На стената в този дом виси пушка. Един от гостите (Пенко Господинов) ще я взема и оставя няколко пъти, но тя няма да гръмне. Чехов не е минал из тези места. Ще видим Микаел да насочва пистолет към брат си Кристиан. Няма да има изстрел, очевидно, след нафантазирано, нереално действие. Бащата ще се извини за стореното и толкова. Майката (Анастасия Лютова), която е била свидетел на изстъпленията на мъжа си, сега го приласкава, да не се тормози чак толкова човекът. Престъплението не ражда ново престъпление.

Единствената по-светла диря от целия налудничав и истеричен празник е предложението на Кристиан да живеят заедно с Пиа. И тя ще каже „да“!

Явор Гърдев е необходимият ментор в Театър „Зад канала“ с контрастния си стил на спектаклите на Бина Харалампиева. Тя проследява пътя на чувствата върху лицата и жестовете на персонажите в детайлен психологически екшън. Обратно, Явор Гърдев показва резултата от този път на чувствата в действие, често изненадващо и ярко зрелищно, което дава динамиката на сцената. Забележително е, че двамата режисьори се срещат на работа с трупата на Малък градски театър, която пък има късмета, че е привлякла любопитството им.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС