Престъпна история на рока от Джагър, Скорсезе и Джагър

Вероятно се питате защо два пъти Джагър? Единият – Мик Джагър, го знае цял свят. Другият е Джеймс Джагър – него скоро също ще го научите, стига да гледате новия сериал на НВО „Винил“. А кой познава по-добре Ню Йорк и бандите на 70-те от режисьора на „Бандите на Ню Йорк“, „Шофьор на такси“, „Вълка от Уолстрийт“, „Ню Йорк, Ню Йорк“ и куп документални филма за блуса, Джордж Харисън, „Ролинг Стоунс“… от великия Мартин Скорсезе? Той е идеалният режисьор на пилотния епизод и изпълнителен продуцент на новия сериал. 

Защото „Винил“ всъщност е история за „лоши момчета“ и вълци в музикалния Уолстрийт, които ловуват истински таланти, за да ги накарат да пеят това, което ще им донесе най-много пари. Парите (каквото и да ви разправя Асен Блатечки, когато го сварите да ви бърка в хладилника) не отиват при пеещите, свирещите и композиращите артисти, а при обирджиите, които ги менажират, записват, издават и осчетоводяват.

Цитат от филма:

„Ако артистът изпие една кòла по време на записите, тя е за сметка на студиото. Но накрая ще си я плати, без дори да разбере, от продажбите на албума със 700% надценка.“ 

Ръководството на звукозаписния лейбъл „Америкън сенчъри“ през 1973 г. – шефът Ричи Финестра (Боби Канавали, в центъра)

„Винил“ е драма – с гангстери и гении, а понякога и с гениални гангстери за епохата, в която рокът се роди, проходи, завладя света… и се подготви да отстъпи място на пънка и диското. „Винил“ е и сериал със страхотни песни. Главният герой е Ричи Финестра – в ролята е Боби Канавали („Престъпна империя“). Самият той се представя така:

„Аз имам златно ухо, меден език и стоманени топки.“

Оливия Уайлд като съпругата на Ричи

Това го прави снабден с почти всичко необходимо за кариера на преуспяващ музикален мениджър. Не му достига само едно – каменно сърце. Затова и в началото на историята – през 1973-та, „Американ сенчъри“, звукозаписният лейбъл на Ричи, е на ръба на фалита. Наредил е на подчинените си да открият нови таланти, докато самият той се опитва да привлече в компанията си „Лед Цепелин“ и да сключи сделка с германския гигант „Полиграм“. Почти сигурното привличане на „Цепелин“ е главният му коз пред германците.

– Какво става с „Лед Цепелин“? – питат германците.

– По-добре са от „Хиндербург“ – отговоря Финестра (на фона на бързи кадри от разбиващия се в пламъци дирижабъл „Хиндербург“, гордостта на нацисткото цепелиностроене).

Ричи Финестра като мениджър с първия си артист през 1963 г.

Междувременно служителите на „Американ сенчъри“ изпускат шанс след шанс да открият талант, който да им донесе много пари. Отказват преговори и с някаква „шведска женска група“ на име АББА, защото „никой няма да ги слуша“. Историята на музикалния бизнес е пълна с подобни комично-трагични недоразумения. Бог дава Златно ухо, което чува бъдещото, на много малко хора. В цялата компания на Ричи, освен неговото, има само още едно такова – и негов собственик се оказва Джейми Уайн (Джуно Темпъл), момичето, чиято работа е да носи сандвичи…

Тук в сюжета влиза вторият Джагър, който очевидно и без никакви ДНК-тестове е син на знаменития си баща. Джеймс е в ролята на Кип – неопитният фронтмен на нова прото-пънк банда. Джейми го харесва, защото на първия му концерт публиката е толкова отвратена, че се опитва да го убие…

Джеймс Джагър и Джуно Темпъл

Джеймс Джагър е на 30, миналата година се ожени за дългогодишната си приятелка и смята фамилното си име по-скоро за проклятие, отколкото за благословия. За него най-добрата банда на света е „Кинкс“, после идват „Ролинг Стоунс“, а на трето място поставя „Бийтълс“. Героят му Кип се представя знаменателно в първия епизод.

– Кажи ми за какво ти пука – пита Джейми.

– За чукането… – отговаря Кип. И след дълга пауза се сеща за още две неща: – За побоищата… И за нищо друго.

Сред известните имена в актьорският състав на „Винил“ са още Оливия Уайлд – известна като чаровната 13 от „Д-р Хаус“ и Рей Романо от „Всички обичат Реймънд“. Сюжетът смесва измислени герои с актьори, които играят реални личности – като Питър Грант (опасният продуцент на „Лед Цепелин“), Робърт Плант, Дейвид Боуи, Елвис Пресли и Лу Рийд.

Сериалът е амбициозен, скъп, а от онова, което видяхме в първия епизод, изглежда обречен на успех. Целта и амбицията на „Винил“, според Скорсезе, е „музиката да бъде част от сюжета, но и целият сюжет да бъде като едно музикално парче“, да се усети как песните са дефинирали живота на хората преди 40-50 години. За Мик Джагър „Винил“ е образът на един вълнуващ и несигурен период в музиката, когато западащият метрополис се превръща в сцена за пънка, диското и хип-хопа.

Първоначалният план на Скорсезе и Джагър от 2000-та година е за филм, наречен The Long Play. Идеята била да се проследи живота на хора от музикалния бизнес в продължение на няколко десетилетия и културни ери.

Така изглежда търсачът на таланти, надушил големите пари.

Терънс Уинтър, носител на „Еми“, продуцент на „Семейство Сопрано“, шоурънър на „Престъпна империя“ и сценарист на „Вълкът от Уолстрийт“, също е в екипа. Но през 2008-ма, както казва той, „световната икономика се срина и изведнъж телефоните спряха да звънят“. Тогава Уинтър пренаписва рок-проекта като пилотен епизод за телевизионен сериал. Снимките започват през лятото на 2014-а и продължават 35 дни.

Мартин Скорсезе с Боби Канавали на снимачната площадка.

В сериала има и много нови песни, която ще излизат и под формата на саундтрак албум след всеки епизод (в България издатели са Atlantic Records и Warner Bros.).

Излъчването на „Винил“ в България започва едновременно с американската премиера, в 4:00 часа на 15 февруари.

https://youtu.be/6s143bdWmjI