Претендентите за наградите „Балканика“

Претендентите за международната награда за литература на Фондация „Балканика“ обяви създателят й писателят Николай Стоянов в сряда на среща с медиите в столицата. Предстоящото връчване на отличието е знаково в историята му, защото ще се проведе за 20-и път. Официалната церемония ще бъде на 4 октомври в зала 6 на НДК. Председател на международното жури е американският професор и известен славист Андрю Вахтел, президент на Централния Средноазиатски Американски университет.

В присъствието на тримата наши носители на приза през годините – академик Антон Дончев, Здравка Евтимова и Димитър Шумналиев, Стоянов съобщи имената на авторите, които влизат в спор за титлата и статуетката:

Христос Хрисопулос, Гърция – за книгата „Лампа между зъбите“

Филип Давид, Сърбия – за „Къща за спомените и забравата“

Стефан Агопян, Румъния – за „Сара“

Светла Георгиева, България – за „Разкази за вчера и други места“

Димитрие Дурацовски, Македония – за „Бледи сенки, далечни гласове“

Мира Мекши, Албания – за „Проклятието на илирийските жрици“

Йежит Бенер, Турция – за „Възвръщенецът“.

Антон Дончев сподели пред медиите огорчението си от липсата на отношение от държавата към юбилейното издание на „Балканика“:

„Това е огромен труд, с невероятни резултати… След като името на „Балканика“ звучи в ЮНЕСКО, след като звучи в Комитета за Нобеловите награди, би трябвало да има подобаващо отношение към наградите и фондацията. А след като очевидно го няма, се питаме в резултат на какво е тази липса? Това, което става, не е нормално.

Възхитен съм от онова, което върши Николай Стоянов, и че се оценява от балканските народи – но това, което се случва в България, е доказателство, че тук има нещо дълбоко сбъркано.“

Димитър Шумналиев продължи тезата на Антон Дончев:

„Аз също като Учителя Дончев имам съмнения как ще просъществува тази конструкция, тази идея „Балканика“… Най-важният въпрос е как съществува тази фондация. Извинете, но това са средства! Дори да помолиш някого да преведе разказ от български на английски език, трябва да му платиш хонорар. А цялата тази организация, тази апостолски труд? Само два пъти са давани пари за нея – веднъж Стефан Данаилов като министър на културата и сега Йорданка Фандъкова като кмет на София. И се чудя как не се намери една персона от управленската елитност, която да оцени това, което е създадено – как Министерството на културата или друга държавна институция не прояви интерес и не стимулира Николай Стоянов! Ако имахме достатъчно далновидни управленци, те щяха да адмирират една готова постройка, машина, която реално работи. Аз ако бях министър, щях да кажа на Николай Стоянов: „Аз съм с теб, но ти знам мъката“. Къде е този човек?

Жалко е, че държавата се прави на разсеяна, а още по-жалкото е, че не желае да припознае като свой един готов продукт.“