Претвореното сътворено на българските носии

Богатството от багри и шевици на България показва в изложба Националният исторически музей. Експозицията „Претвореното сътворено“ демонстрира автентични елементи от носии – престилки, сукмани, ризи, колани и др., в умален размер на кукли макети.

Костюмите са изработени от Антония Велева през 80-те години на миналия век и са резултат от проучвания на етнографската литература, теренни наблюдения по събори и фестивали, картините на Феликс Каниц и Иван Мърквичка. Научен консултант при претворяването на женските носии от различни етнографски области е професор Мария Велева.

Показани са елементи от двупрестилченото, сукманеното и саяното женско облекло от Плевенско, Софийско, Старозагорско, Североизточна България, Родопите, Банско, Гоце Делчев и др.

Показани са елементи от двупрестилченото, сукманеното и саяното женско облекло.

За пръв път посетителите на НИМ ще могат да видят възстановка на т. нар. сокаено забраждане. Сокаят е накит за глава, характерен за омъжените жени в Габровско, Трявна, Велико Търново, Севлиево и Килифарево. Той се състои от дървена подложка (танура), бяла кърпа, обикновено украсена с богата шевица, накит кръжило и метални украси.

Корените на сокаеното забраждане, според някои изследователи, се крият в царските и болярските костюми на Второто българско царство, откъдето са пренесени сред народа и се предават през вековете. Металните накити (кръжило, пелешки, обеци) се дават от свекъра на невестата. Колкото е по-заможно семейството на младоженеца, толкова стойността на кръжилото иметалните декорации е по-висока. Показани са оригинални писани и тъкани краища от сокаени кърпи.

Изложбата „Претвореното сътворено“ ще остане в музея до месец март догодина.