Преувеличена ли е новината за възкресението на вълчищата?

Новината, че учени от частна компания са успели да върнат към живот вид вълци, изчезнал преди 12 500 години предизвика еуфория – най-вече сред тв феновете и далеч по-умерено в академичната общност. Седмицата започна със сензацията, че „Colossal Biosciences“ тайно са работили за раждането на три здрави кутрета вълчища – страховитите домашни любимци на рода Старк от „Игра на тронове“.

Откритието бе посрещнато с възторг от писателя Дж. Р. Р. Мартин, автор на сагата, който дори се е срещнал на живо с палетата. Но за други раждането на кученцата не означава възкресение на вида Aenocyon dirus, а представлява по-скоро хитър рекламен трик.

Вижте още: МАЛКИТЕ ВЪЛЧИЩА В ПРЕГРЪДКИТЕ НА ДЖ. Р. Р. МАРТИН

До раждането на трите вълчища, назовани Ромул, Рем и Халееси, се стига след извличането на ДНК материал на Aenocyon dirus от два фосила – зъб на 13 хил. години, открит при разкопки в Охайо, и костица на вътрешно ухо на 72 хил. години от Айдахо. Извлеченият материал е бил използван, за да се модифицират клетките на съвременния сив вълк, най-близкия роднина на праисторическия вид, обясняват учените. Направени са 20 редакции на генома на сивия вълк, включително 15 редакции в 14 гени за външни белези – по-едри тела, по-гъста козина и т.н. Ембрионът след това е бил имплантиран в сурогатни майки – домашни кучета.

Бет Шапиро от Colossal твърди, че нейният екип е секвенирал успешно пълния геном на вълчището и в бъдеще ще направи информацията публична. Пред списание „New Scientist“ тя казва, че двата вида – вълчището и сивия вълк – споделят 99,5% ДНК. Геномът на сивия вълк обаче е дълъг около 2,4 милиарда базови двойки, това все още оставя място за милиони базови двойки разлики, изтъкват от научното списание.

Предвид твърдението, че на милиардите двойки са направени едва 20 редакции, се породи твърдението, че Ромул, Рем и Халееси не са истински вълчища, а по-скоро генномодифицирани вълци. В допълнение 5 от въпросните 20 редакции засягат мутации, които ще доведат до по-гъста козина на новите кутрета, потвърждава Шапиро. Само 15 са предназначени да променят размера, мускулатурата и формата на ушите. Ще мине около година, преди да стане ясно дали тези промени са произвели предвидените ефекти върху генетично модифицираните животни, допълва Шапиро пред „New Scientist“.

Кутретата имат външни белези на вълчище, но според някои учени генетичният материал на древното животно не е достатъчен, за да се твърди, че видът е върнат към живот. Снимка: Colossal Biosciences

Все пак не може да се стигне до еднозначен отговор дали палетата са истински вълчища.

„Всичко се свежда до това как дефинираме видовете – опонира Шапиро. – Концепцията за видовете е система за класификация при хората и може едновременно всеки да бъде несъгласен и всеки де бъде прав. Може да използваме концепцията за филогенеза (схемата на произхода и еволюцията на организмите – бел. ред.), за да установим кога едно животно може да се нарече нов вид. Ние използваме идеята за морфологията на видовете – ако приличат на дадено животно, то те са животното.“

Сивите вълци и вълчищата може и да имат визуална прилика, но според изследване от 2021 г. двата вида последно са споделяли общ предшественик преди около 6 млн. години. В сравнение с вълчищата, по-близки на вълците са всъщност чакалите, африканските и азиатските диви кучета.

В академичния спор влиза и Винсънт Линч, професор по биология в Университета в Бъфало. Пред NPR той коментира, че информацията от Colossal е много подвеждаща:

„Това не е вълчище, а сив вълк, клониран с някои мутации, за да прилича външно на вълчище“.

С това становище се съгласява и Мартен Лармусо, професор по генетична генеалогия в университет KU Leuven в Лювен, Белгия:

„Вълчищата са отделен вид, генетично далечен от сивите вълци. Не може да „възкресиш“ даден вид, само ако се погрижиш друго животно да прилича слабо на него. Това е интересно биотехнологично упражнение, но поведението, екологията и социалните характеристики имат също толкова голямо значение като ДНК, а те не могат да бъдат модифицирани“.

В отговор на критиките от компанията заявиха, че не се опитвали да създадат точно генетично копие на вълчището, а да създадат животно, което да запълни празнотата, оставена от вълчищата в природата.

„Перфектното геномно пресъздаване никога не е било цел за хората, които работят върху връщането на изчезнали видове, а по-скоро възстановяване на функционалните черти и екологичната роля на изчезналите видове“, казват в изявление от Colossal.

Компанията добави, че трите малки имат „действителни гени на вълчища, които не са присъствали на Земята, откакто са изчезнали“ и че технологията, разработена от Colossal, има „незабавно приложение за застрашени видове, изправени пред изчезване днес“.

Това не е единственият експеримент на Colossal, от компанията са заявили, че до 2028 г. ще представят публично малки на мамут. Междувременно се работи по проекти за възкресяването на още изчезнали видове, като птицата додо и тасманийския тигър.