По време на такива светли празници не е редно да се занимаваме с политика, затова нека поговорим за нещо друго. Нещо тематично и празнично, великденско. Защо не за това задължително боядисване на яйца, което ни се пробутва така настоятелно?
Опитват се да ни кажат, че вече на всеки Великден правото ни да боядисваме яйца ще стане задължение. Задължително право. Принудителен избор. Нямаш друг избор, освен да избереш (а кого? – пак тия). Как звучи?
Някои смятат, че това, горното, по този начин казано, било повърхностно мислене, а не достатъчно очевидна истина. Че задължителното боядисване на яйца носело практически ползи, а доводите против него били отвлечени, абстрактни, философски (ау, каква мръсна дума). Но всъщност дори за никаква философия не става въпрос. Нещата опират до простото значение на думите, до ясния български език.
Когато нещо не е наред, езикът пръв ни го подсказва. Просто трябва да се вслушваме малко по-внимателно в родната си реч. Имам чувството, че законотворците, които пишат тези текстове, всъщност не знаят български. Техният проблем е първо езиков и едва след това морален. Невежеството е преди подлостта. Ако не можеш да говориш и да пишеш правилно на български (понеже не четеш книги), как създаваш български закони? Ами така – с желание и размах. Ентусиазмът винаги компенсира некадърността.
Но да се върнем на яйцата. В свещения текст на държавата ни (имам предвид Конституцията, а не Библията, в която впрочем няма нищо за никакви боядисани яйца, нито за шоколадови зайци и т.н.) пише, че гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да… нека продължим в този дух – да боядисват яйца. И на държавния, и на местния Великден.
Не пише, че гражданите са длъжни. Но напоследък се появяват все повече витиевати аргументи, целящи да заобиколят тази проста формулировка. Те не се вглеждат в природата на самото действие да боядисваш яйца, а се чудят на какво задължително нещо да го оприличат, понеже така е по-лесно. Например казват, че то, правото да боядисваш яйца, било същото като това да плащаш данъци – задължение на всеки гражданин в едно общество. Ами хубаво, нека отново се вслушаме в българския език – казва се „право на глас“ (пардон – на боядисване на яйца). Не се казва „право на данък“, нали? Да си платиш данъка на голфа не е израз на свободната ти воля. Виж, да не го платиш, вече е израз на селския ти тарикатлък.
Тъй като това оприличаване с плащането на данъците е смехотворно, опитват и с друга аналогия – че било същото като с образованието. Ето, в Конституцията хем е посочено, че „всеки има право на образование“, хем, че „училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително“. Но отново – човек не ходи на училище, за да изрази гражданската си позиция. Отиваш да учиш, за да не си глупав. Това е всичко. И в този смисъл, предвид дереджето ни, не е лошо образованието да е задължително дори и до по-късно.
Толкова ли е трудно да се намери по-точната аналогия: че това право – да боядисваш яйца – е най-близо до свободата на словото? А тя включва и свободата да не говориш, когато не искаш. Защото актът е идентичен. Изразяваш мнение, заявяваш:
„Аз харесвам ето това яйце. То спечели доверието ми и то си струва усилията да отида и да го боядисам. Или пък не харесвам никое, което също е мое право – и е по вина на самите яйца, а не по моя.“
Всъщност хората, които не (повтарям – НЕ) боядисват яйца, са много важен барометър за състоянието на системата. Колкото повече са, толкова по-често представителите на системата трябва да си задават някои въпроси. Например: „Защо тези хора са разочаровани от нас?“; „Как ние да ги убедим да ни повярват?“; „Дали проблемът не е в нас?“. Ако суверенът (а това е народът, явно трябва да се напомня постоянно) в някаква съществена своя част не харесва нито едно яйце от кошницата, това не означава автоматично, че суверенът е безотговорен. Може би означава, че яйцата са вмирисани.
Цялата работа въобще мирише много – тук ще се задължават хората да боядисват, а в чужбина има всячески опити да им се пречи да правят същото. Уж заради номерата в Турция, ама не съвсем. Чужбина, освен Турция, е и целият останал свят. В него живеят много българи, които биха искали да са съпричастни със своите роднини тук и да им пратят някое писано яйце по Великден. Защо ли трябва да им се поставят препятствия? Защото не боядисват както трябва ли?
Все едни и същи замесват козунака за празниците, оставят го да втасва три пъти и после си го хапват, а ние нямаме нищо общо с цялата вкусотия. Задължителното боядисване на яйца просто ще увеличи броя на тези, които нямат нищо общо. Изборът ще е същият, номерата ще са същите. Но контролът ще се увеличи – чрез предвидени санкции за небоядисалите. Те ще бъдат заличавани от списъците при две поредни неучастия, все едно не съществуват. Добре, ами ако сте дама и така се случи, че два пъти подред на Великден раждате? Сигурно няма да ви е до боядисване на яйца в такъв ден, но заради това после ще ви заличат. Или пък ще трябва да давате писмени обяснения с плахата надежда да не го направят. И ще се извините, че раждате. А може и поводът да не е толкова хубав – ако просто сте болни, физически не ви е възможно да се явите на датата и да боядисвате?
Ако религията ви не го позволява? Гениалният Принс беше Свидетел на Йехова и отказваше да се занимава с тези неща. Бих казал, че това не е особено умно поведение, но на него му е простено, в правото си е. Представете си сега в нашия мижав шоубизнес да можехме да се похвалим с творец от ранга на Принс. И какво – като откаже да боядисва яйца и него ли ще го заличаваме?
Суверенът трябва да бъде добре информиран и старателно ухажван. Внимание – не подкупван! А именно ухажван, убеждаван. Това убеждаване става посредством полезни идеи и далновидни програми за общото благо, каквито нашите рохкави управленски яйца с жълтък в главите нямат и по традиция отказват да имат. Затова опитват да постигнат убеждаването през страх от последствия. Самото предупреждение – „Или участвай в демократичния процес по боядисването на яйцата, или иначе ще ти се случи еди какво си“ – вече противоречи на този процес. Убеждаването чрез страх, разбира се, е точно обратното на убеждаването чрез информиране. Връщаме се на въпроса за образованието – не искат ние да сме информирани и образовани, да познаваме системата, да знаем как действително стоят нещата. Това, че населението затъпява, е в тяхна полза. Те не вярват във Възкресението на българския гражданин. И не искат да има истински Великден. Такъв празник не им е изгоден и гледат да си го контролират. Задължителното боядисване на яйца ще вдигне активността изкуствено (чрез принуда), но няма да вдигне критичното мислене. Казано още по-просто – ще се вдигне количеството, не качеството.
Междувременно проблемът си остава и никога не е мърдал. Той се състои в това, че въпреки доброто желание, се оказва дяволски трудно да си избереш читаво яйце сред цяла кошница от запъртъци. На всичко отгоре те само наужким са в различни цветове. Добре знаем, че червените преобладават (такъв е обичаят тук), много са устойчиви и колкото и да се пребоядисват, пак си остават червени. Затова няма нужда да се дава примерът със задължителното боядисване в Австралия. Сигурен съм, че там долу нямат като нашия проблем с яйцата.
Всичко от Иван Ланджев в „Площад Славейков“
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение