Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

През ХХ век Русия два пъти се разпада след мобилизация

Войните на Николай II, Сталин и Брежнев

Путин изпраща на фронта ново пушечно месо, защото остарялата техника, корупционните практики и ниската мотивация на руската армия доведоха до успешното контранастъпление на украинските въоръжени сили. Снимка: Сергей Долженко/ЕПА/БГНЕС - През ХХ век Русия два пъти се разпада след мобилизация

Путин изпраща на фронта ново пушечно месо, защото остарялата техника, корупционните практики и ниската мотивация на руската армия доведоха до успешното контранастъпление на украинските въоръжени сили. Снимка: Сергей Долженко/ЕПА/БГНЕС

Путин обяви първата за ХХІ век мобилизация в Русия и я обясни с нуждата от защита на целостта на Руската федерация и „освобождаване на територии“ в чужда държава. Руснаците от всички поколения от повече от век насам са преживявали мобилизации. През ХХ век те са три.

Първата световна война

Първата мобилизация за ХХ век се случва през 1914 г. Тогава Русия застава на страната на Сърбия. Първоначално е обсъждана частична мобилизация, но на 30 юли е взето решение за всеобща. Френският посланик Морис Палеолог пише за настроенията в Русия по това време:

„През шума, който ме приветства, с труд си пробивам път зад монарха и стигам до изхода. Накрая стигам до площада пред Зимния дворец, където се е събрала неизброима тълпа с флагове, знамена, икони, портрети на царя. Императорът се появява на балкона. Мигновено всички падат на колене и пеят руския химн. В тази минута за тези хиляди хора, които са събрани тук, царят наистина е самодържец, белязан от Бога, военен, политически и религиозен глава на народа си, неограничен владика на душите и телата“.

Макар че за Русия това е война за завладяване на територии, както всъщност и за останалите участници в конфликта, народът приема войната с Германия като кауза. Тогава превъзбудените народни маси нападат германското посолство, настояват Санкт Петербург да бъде преименуван на Петроград и дори защитават налагането на „сух закон“. Първоначално на тези територии на империята, където се провежда мобилизацията, въвеждат само временно ограничение за продажба на алкохол. По-късно Николай ІІ разпорежда сухият закон да действа чак до края на войната. Тогава руските журналисти пишат, че още в началото се усеща „чудесно преобразяване на народния живот и спадане на престъпността между 70 и 90%“.

Мобилизацията през 1914 продължава 45 дни. Призовани са почти 3,4 млн. военни и повече от 570 хиляди опълченци доброволци. Заради ентусиазма на масите се оказва, че на война тръгват с 15% повече от плануваните бойци. Но ентусиазмът бил повече в големите градове. За селяните мобилизацията била трагедия.

Тази вълна от изпратени на фронта войници след година започва да се връща обратно – много убити, ранени и просто недоволни заливат обратно руските земи и само 2 години по-късно изливат яростта си върху монархията, подкрепяйки революцията на болшевиките.

Втората световна война

На 22 юни 1941 г. Германия нахлува в Съветския съюз. Започва Великата отечествена война за руснаците, част от Втората световна война. Официално пълноценна мобилизация не е обявявана тогава, но тя е факт. През юни 1940 г. Сталин издава закон за две форми на мобилизация – скрита (без публикация и без разгласяване на истинската ѝ цел) и открита. Скритата се случва в края на май-средата на юни 1941 г. под формата на големи военни учения. Тогава в армията са призовани около 756 хил. редови и младши офицери, повече от 46 хил. старши офицери и политически ръководители. Към 22 юни 1941 г. армията вече е с численост 5,4 млн. души.

Откритата мобилизация започва на 23 юни. Призовани са всички, които попадат в категорията военнозадължени, в 14 от 17-те военни окръжия на страната. За първите 8 дни от Великата отечествена са призовани 5,3 млн. души – армията се удвоява само за седмица.

Но загубите на Червената армия се оказват катастрофални и държавата разширява категориите на задължените да се явят на служба. Ако преди това ограничението е било за родените от 1905-а до 1918-а включително, през октомври 1941 г. вече призовават родените между 1895-а и 1918-а. След това започват да привикват младите. В началото на 1942 г. на фронта отиват родените между 1923-та и 1925 г.

Тази война е била война за запазване на руската нация и справедлив отговор на вероломното нахлуване на нацистите. Затова мобилизацията не е саботирана, дори напротив – провежда се организирано, своевременно и с успеваемост 97,4%. Дори хора, които са били освободени от военни задължения, са се стремели да отидат на фронта. Връщат се дори руски емигранти, които искат да помогнат на родината си.

Последната война на съветската империя

Последната мобилизация в СССР и Русия през ХХ век е при  Брежнев през 1979 г., когато Съветският съюз нахлува в Афганистан. Целта на тази война е да се елиминира американското влияние върху азиатската страна, след като афганистанският лидер Амин се обръща към САЩ с предложение да се подобрят отношенията между двете страни.

Мобилизацията не е официална. Военните са събирани чрез военните окръжия по нареждане на Генералния щаб и на квотен принцип. За Афганистан тръгват едва 50 хил. души.

Проблемите при събирането на хората обаче са много. Военните окръжия не разполагали с информация за целите на мобилизацията и възприели всичко като обикновена проверка. Затова се съсредоточили върху документацията, а не върху същността. В бързането си бюрократите направили така, че 70% от призованите офицери никога не били служили в армията. В автобазите били изпратени не новите армейски возила, а старите с пробег повече от 500 хил. км, някои от тях без резервни гуми, инструменти и комплекти за ремонт.

Все пак мобилизацията е извършена навреме и съветските войски нахлуват в Афганистан. Бойните действия обаче са неуспешни и макар властите да мълчат, започват да се връщат ранени и убити руски войници.

Съветският съюз по това време е затворена страна. Официално война на муджахидините не е обявявана. Съветската преса мълчи за реалностите, за количеството загинали и ранени. Появяват се слухове, които често преувеличават зловещата картина. Дори в ЦРУ отбелязват, че „нелепите слухове за загуба на повече от 100 хил. руски войници помагат за растящата поляризация на обществото по въпросите на войната“. Все пак числото на пострадалите и мъртвите е огромно – 26 хил. души.

Против войната веднага се обявяват дисидентите. В отговор на техните публични реакции се ожесточават преследванията им, намалява се емиграцията на евреи към Израел. Академик Сахаров, публично заговорил против афганистанската война, е изселен в Нижни Новгород – град, в който чужденци не са допускани. Има малки демонстрации против войната в съветските републики – в Узбекистан, в Северна Осетия, в Туркменистан. Всички те са потушени от редовните войски. Войната оказва деморализиращо влияние на по-голямата част от населението и засилва ред социални проблеми, но отношението на обществото към нея, както отбелязват по-късни анализатори, е било „по-скоро смирено, отколкото протестно“. Истинското отношение се разбира чак след 1985 г., когато след въвеждането на „гласността“ от Горбачов, се чуват все повече гласове срещу войната.

През 1989 г. СССР извежда войските си от Афганистан, а през 1991 г. спира да съществува.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg