През нощта без пощада рушим

Това е цялата ни култура, като в стихотворение на Дебелянов, но само в едната му част — за безпощадното рушене. Защото през деня, вместо неуморно да изгражда, бай Ганьо седи, гледа, цъка с език и пита:

„А къде е държавата, а?“.

Държавата я няма. Няма го и обществото.

„Интелигенцията“ се е втреничила в себе си, вкопчила се е в клавиатурата на стария компютър и води дълбокомислени (някои биха казали „плиткоумни“) разговори за качествата на художника Любен Зидаров, вместо да предложи решения за дълбоката нравствена криза, в която е попаднало (или се е вкарало само) обществото. Провалът на интелигенцията се вижда всеки ден, навсякъде: в културата, в спорта, в поведението на политиците, да не говорим за действията им…

Откраднатият бастун от площад „Славейков“ е просто един от знаците за разпада на свързващите звена на обществената мрежа. Такива знаци има много, толкова много, че хората вече не им обръщат внимание.

Не всичко е загубено, надежда има, но тя започва не с натискане на „лайк“, а с разговор – в дома, на работата, с приятелите. Честен, откровен и обнадеждаващ разговор, в който да се изслушваме и да споделяме идеите си за излизане от нравствената криза. Без такъв разговор, изходът от нея ще е много по-труден, дълъг и несигурен.

Коментарът е от профила на автора във Фейсбук.