През нощта без пощада рушим

Това е цялата ни култура, като в стихотворение на Дебелянов, но само в едната му част — за безпощадното рушене. Защото през деня, вместо неуморно да изгражда, бай Ганьо седи, гледа, цъка с език и пита: „А къде е държавата, а?“. Държавата я няма. Няма го и обществото. „Интелигенцията“ се е втреничил...