Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

През XIX век художниците са грундирали платната си с бира

Отпадък от пивоварните е бил рециклиран в живописта

Кристофър Вилхелм Екерсберг, „Колизеумът отвътре“, 1815-1816 г. Снимка: Уикипедия - През XIX век художниците са грундирали платната си с бира

Кристофър Вилхелм Екерсберг, „Колизеумът отвътре“, 1815-1816 г. Снимка: Уикипедия

Датските художници от XIX век са търсили необичайни източници за набавянето на материали за картините си – пивоварните. Под произведенията на майстори от т. нар. период на Златния век на датската живопис са открити следи от мая и пивоварска каша – отпадни продукти от производството на бира са били използвани за грунд на платната, твърди ново изследване, публикувано в списание „Science Advances“.

Първоначалната цел на проучването е да установи дали в пласта под боите е използвано лепило от животни, казва Сесил Краруп Андерсен, един от учените в изследването, реставратор в Кралската датска академия. Групата работи с платната на двама от най-популярните стари датски майстори – Кристофър Вилхелм Екерсберг и Кристен Шилеруп Кьобке.

За да проучат основата на картините, експертите използват парчета от платното, които са били изрязани в минали процеси по реставрация и поддръжка. Тънки ивици са били изследвани за наличие на протеини, обяснява водещият учен Фабиана ди Джанвинченцо от Люблянския университет, Словения. Резултатите показват, че седем от десетте картини съдържат смеси от протеини от мая, пшеница, ръж и ечемик, някои от ключовите съставки за добра датска бира.

Остатъците от пивоварните са били разстилани по платната под формата на паста, за да изгладят повърхността и да предотвратят попиването на боята, обясняват авторите на изследването. Днес художниците също използват подобен метод, но за целта работят с грундираща паста, наречена гесо.

През XIX век бирата далеч не е била така разпространена и достъпна напитка, включително е била използвана за разплащане в натура, отбелязва Ди Джанвинченцо. Датската кралска академия вероятно е купувала пастата от местните пивоварни за своите художници, предполага изследователката. Рециклирането не е било необичайно за периода – творците често са прибягвали до употребата на корабни платна за рисуване и са преварявали кожа за лепило.

Точният състав на платната би помогнал за правилното им съхранение и реставрация, се казва в проучването.

„Какъв е символът на Дания? – пита Сесил Андерсен. – Бирата е първото нещо, за което всички се сещат. Но този исторически период и точно тези картини също са съществена част от историята ни.“

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС