Президент на 10 хил. години България

Председателката на Сдружение „Азбукари“ Цвета Кирилова обяви кандидатурата си за президент с пространно изявление да ръководи нацията, за която вярва, че е в основата на цялата човешка цивилизация. България в нейния програмен документ е държава с отминало величие, която е орисана да донесе обновяване на човечеството. Би било смешно, ако не беше твърде сериозно.

Можеше да се очаква, че до това ще доведе упоритата подмяна на историята с псевдонационалистически дитирамби, с великобългарски измислици, които изпращат корените на българите някъде в първия вторник след изчезването на динозаврите. Сдобихме се с кандидат-президентка, която още в първото си изявление повтори всички мантри на пишман историците. Понеже трибуната, към която Цвета Кирилова се стреми, е особено висока, съществува непосредствена опасност популистко-националистическите ѝ твърдения да се възприемат като истинни.

Причината да бъдат така необезпокоявано използвани от всякакви кандидати за високи постове е и във факта, че често подобни измишльотини са публикувани и от името на хора с академичен авторитет, професори, доценти, преподаватели в университети. Авторитетът им често е бил единственото основание смехотворните твърдения да получат широка публичност. И сега това е вече неудържим процес.

Призивът на Цвета Кирилова, масово мултиплициран от медиите, някак трагикомично ми напомня речите на Людмила Живкова. Патетиката, разчитаща на псевдодуховна риторика, е абсолютно същата. Бившата комунистическа принцеса обаче не си позволяваше да тика България в грешен контекст, а и говореше повече за бъдеще, отколкото за минало. Но риториката е същата, езотерично неясна, отвлечена. Но и опасно националистическа:

„За нас е отреден живот в мир, раждане на душата изново, реализация в доброта, обич и творчество. Божието е мъдрост, човешкото е действие! Ние сме силен народ, с уникален ген и заложби! Да се отърсим от старите погрешни догми и окови, и да поемем по пътя на българщината, така както са ни учили предците ни и така, както диктува сърцето ни!“.

Но нека видим едно по едно как Цвета Кирилова, която иска да бъде български държавен глава, представя недостоверна версия на българската история:

„Ние, българите, сме носители на познание, развивало най-старото земеделие в Европа“.

Вярно, доколкото всички хора и народи са носители на това познание. Все пак земеделието възниква за пръв път в Близкия Изток и Китай.

„Ние, българите, сме майсторите на най-ранната каменна архитектура на Стария континент; най-ранната металургия на медта и златото.“

Да, в Дуранкулак е открита най-ранната каменна архитектура в Европа. Но не българи са нейните майстори. Преди 7 хилядолетия не е съществувал български етнос.

„Ние, българите, сме занаятчиите, създали най-старото обработено злато в света.“

Така наречената „Култура Варна“, към която се отнасят артефактите от Варненското златно съкровище, може да носи името на български град, но в края на медно-каменната епоха 4000 години преди Христа българи все още няма.

„Ние, българите, сме в основата на първата писменост, предшестваща с около 2000 години другите системи за писане.“

Забележете – твърди се, че сме изпреварили всички системи за писане. Очевидно дори пиктографската, създадена преди повече от 8 хилядолетия в Китай. Това датира „българската цивилизация“ поне 8 хил. г. пр. н. е. Не, тогава не е имало българи. И писменост не е имало. Дунавската писменост, обявена щедро за „първата писменост в света“, открита преди няколко години, все още не е призната от учените по света за истинска писмена система. Не е разчетена, не е доказано дали не е просто украса. Но дори да се окаже, че е първата световна система за писмено общуване, тя не е създадена от българи. Тогава българи не е имало.

„Ние, българите, създаваме първите в света стандартни единици за измерване.“

Хората от Индската цивилизация, възникнала по долината на река Инд 23 века преди новата ера, не са българи. Точно те са създали първите стандартни единици за измерване. И тогава българи не е имало.

Има още много от същото в патетичното излияние на госпожа Кирилова. Нейното напомняне за Петър Богдан е опит да бъде извлечена популистка полза от едно наистина важно за България откритие на проф. Лилия Илиева, която намери преди няколко години пълния текст на трактата на Петър Богдан Бакшич. Твърде бързо националистично настроените политици го засмукват във въртопа си, дори преди да е изследван, дори преди да е поставен в контекст.

Тази горчива тенденция за подмяна на историята ни се подсилва ежедневно, а предизборните кампании, разчитащи на популизъм, я превръщат в трайна тенденция и я масовизират.

Там, където е възможно кандидат-президент да се обяви за пряк наследник на рода Дуло, да говори с пълна сериозност за писмен източник – законник, който препраща към Първото българско царство, и звучи като Десетте божи заповеди, ама „изконно български“, там смислена политическа и обществена дискусия скоро няма да бъде проведена.

Ще си останем с драматично-смехотворното „Ние всички сме Спартак!“. Е, робство няма, поне не и извън собствените ни съзнания, но не пречи да се изживяваме като герои от исторически екшън, за да забравим какво наистина ни липсва – самочувствие, породено от постиженията ни днес, не от фантасмагоричното минало. Нито един политик не ни обещава това.