Президентът: Тонове книги тежат по-малко от тефтерчето на Апостола

Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност, казваше Левски – уви, нито България, нито светът са близо до този идеал, заяви държавният глава

„Левски е онзи хоризонт, към който трябва да гледаме с надежда – всички ние, слабите и силните, обезверените и вярващите. Всички ние – българите. Той е нашето упование“, заяви президентът Румен Радев. Снимки: Eмил Георгиев

Площад СЛАВЕЙКОВ

19.02.2017

Истинската свобода е тази, която сами извоюваме и отстояваме. Това заяви в словото си пред паметника на Васил Левски президентът Румен Радев, в деня, в който почитаме паметта на Апостола на свободата.

„Преди 144 години на това място увисва на бесилото Васил Левски – заяви държавният глава. – Приживе той казваше: „Ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя губя, само себе си“. Дяконът загуби себе си, но народът му спечели. Приживе малцина го последваха, но мнозина се уповаваха на него и на другарите му. По пътя му неведнъж го предаваха, днес всички го почитат – това е горчивата участ на много български праведници. Тя е урок за всички нас – да разпознаваме праведниците си приживе, да ги чуваме, да ги пазим и следваме.“

Президентът призова да работим заедно, тъй като, по думите на Левски, „всички неразбории, зависти, укори, които произлизат, повечето от глупостта, са причината за разделянето на един народ“. Радев допълни, че в българските борби за свобода има много мъченици, но Дякона е повече от герой.

„В историята рядко в една личност се съчетават ум и деятелност, мъдрост и дързост. Затова томове книги тежат по-малко от тефтерчето на Апостола – тези няколко страници на безсребреника, пожертвал себе си, за да го бъде народът му. „Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност“ – казваше Левски, но така ли е днес? Уви, нито България, нито Европа, нито светът са близо до този идеал.

Апостолът проповядваше идеи, които далеч надхвърлят тесните рамки, в които разни политици от разни епохи се опитват да го вкарват за своя изгода. Но Левски е онзи хоризонт, към който трябва да гледаме с надежда – всички ние, слабите и силните, обезверените и вярващите. Всички ние – българите. Той е нашето упование. Всяко време има своите робства и страхове, но това са робства, които умът допуска, а безверието и храни и, които примирението превръща в ежедневие. Затова днес с особена сила тежи заветът на Апостола – че истинската свобода е тази, която сами извоюваме и отстояваме.“