Приказка, в която принцесата не е трофей

Приказката на Райнер Мария Рилке „Юнакът и драконът“ е нестандартна. Или поне така е звучала преди 120 години, когато излиза за пръв път. Тогава юнаците са се били с дракони и задължително получавали награда, царските дъщери са били очакваният трофей. Днес, въпреки че сме свикнали с този сценарий с мита за Язон, който убива хидрата и печели Медея, за Тезей, който убива Минотавъра и печели Ариадна, а дори и с българската народна приказка „Юнакът и ламята”, вече не сме склонни да приемаме, че девойките са просто награда и нямат право на избор. Сега момичетата се борят за равнопоставеност и сами си избират юнаците. А финалът на приказката на Рилке, в която убиецът на дракона забравя наградата си, напълно се вписва в това.

Затова и внучката на преводача на „Юнакът и драконът” Любомир Илиев – второкласничката Леа, като една от първите читателки, или по-скоро слушателки на приказката, смята, че юнакът не е алчен човек и затова накрая забравя за наградата си. В нейните очи той е идеалният благороден герой, непостижимият, който върши геройства не заради наградата. Момиченцето живее в Германия и още не може да чете на български, но татко ѝ чете на глас историята на Рилке пред нея и малката ѝ сестричка. После Леа разказва приказката на приятелките си, а след това и на учителката си. Учителката на Леа, фрау Финк, не знаела за тази приказка и решава да разгледат „Юнакът и драконът“ в час. Така българското издание ще бъде обсъдено за пръв път в германско училище.

Приказката е привидно класическа, героите – също – царят, в чието царство се заселва злосторникът дракон, кротката принцеса, която се вълнува дори от съдбата на чудовището, и юнакът, идващ отдалеч, за да освободи страната от беда. Но Рилке намира в нея различно развитие, различна мотивация на героите и съвсем неочакван финал. Австрийският поет вижда ролите на мъжете и жените далеч от традиционните, залага на история без предизвестен край и на свят, в който имаш право на избор, а очакванията ти невинаги се оправдават.

Неговата версия е много по-близо до реалността, в която живеем, и дори да не е в романтичния нюанс, в който Леа вижда приказката, тя може да е не по-малко вълнуваща, защото имаме право на избор и свобода на действията.

Книгата излиза под № 25 от поредицата „Детски шедьоври от велики писатели“ на издателство „Лист“.