Приказки от XVII в.: Пепеляшка е убийца, а Спящата красавица жертва на изнасилване

Мнозина от нас са заспивали като деца с вълшебните приказки за Снежанка, Пепеляшка, Спящата красавица и Котаракът в чизми; после са гледали хилядите им версии в киното, където доброто винаги побеждава, а злото… е в доста опростена форма. Първообразите на тези сюжети, станали популярни след преразказите на Братя Грим и Шарл Перо, всъщност са вдъхновени от поета Джамбатиста Базиле, един от първите събирачи на приказки през Средновековието.

Сборникът „Пентамерон, или приказка на приказките“ (изд. „Милениум“) е издаден за пръв път през 1634 г. в Неапол от Базиле, подписал се в изданието с псевдонима Джан Алезио Абатутис. Структурата на „петоднева“ е подобна „Декамерон“ на Бокачо – приказките, поместени в тома, се разказват в рамките на пет дни на принципа „разказ в разказа“. Две години по-късно излиза втори том, а едва през 1822 г. Вилхелм Грим споменава Базиле като свое вдъхновение за прочулите се по-късно с натурализма си приказки:

„Може да гледаме на тази колекция от 50 приказки като оригинални версии и макар книгата да не е превеждана на френски или друг език, все още може да се счита за база, за произлизаща директно от народните традиции… Базиле не си е позволил да прави промени в съдържанието, дори в най-малките подробности, а това придава на работата му особена стойност“.

Но и разказите в „Пентамерон“ не отстъпват на детайлното въображение на братята Грим – версията на Базиле на „Спящата красавица“ („Спящата Талия“) е доста по-различна от тази на „Дисни“. Красивата принцеса Талия се убожда на сламка от лен и изпада в дълбок сън. Баща ѝ решава, че дъщеря му е починала, носи тялото ѝ в къща дълбоко в гората. По случайност тялото на хубавицата бива намерено от владетела на близкото кралство, който се влюбва в нея, консумира любовта им и на все още спящата принцеса ѝ се раждат две близначета. Едното от тях успява да изсмуче ленената сламка изпод нокътя на принцесата, тя се събужда и след известни перипетии отива да живее при мъжа си, където всички заживели щастливо.

Джамбатиста Базиле е роден в Джулиано, в небогато семейство. Като млад си опитва късмета във венецианската армия, а след това преминава на служба в двора на различни владетели и накрая дори е удостоен с благородническа титла. Трудът му е публикуван посмъртно от сестра му Адриана, на която той посвещава много от стиховете си, изпълнявани като песни по тогавашната мода.

Изданието на „Милениум“ е в превод на Владимир Молев, който е използвал английския адаптиран превод на Р. Бъртън от 1893 г. Поместени са няколко от оригиналните илюстрации от Франц фон Байрос.

Предлагаме ви историята за Пепеляшка, така както Джамбатиста Базиле я е видял в местния фолклор на XVII в.

Пепеляшка

Шеста забава от първия ден

Зла възпитателка подучва невинна девойка да убие мащехата си и да убеди баща си да се ожени за нея. Вместо подобаваща отплата девойката получава наказание, ала феите ѝ помагат да стане жена на краля.

Докато Кривооката Попа разказвала, и муха да бръмнела, щяло да се чуе. След това обаче всички заговорили едновременно и общата присъда гласяла, че кралят е проявил малоумно лекомислие и е изложил на опасност не само дъщеря си, а и съдбините на кралството. След като разборът на приказката приключил, Бъзливата Антонела подхванала следващата.

Завистта е черна бездна и поддаде ли ѝ се човек, тя го повлича със себе си; пожелае ли да види някого удавен в морето, самата тя се озовава на морското дъно. Подобни случаи има безчет и един от тях съм намислила да ви разкажа сега.

Живял някога един благородник, който рано останал вдовец и тъй като не можел сам да се грижи за дъщеря си, наел за нея възпитателка да я научи да шие, да плете и да върти домакинството. Не след дълго той се оженил отново, но новата му съпруга била зла като оса и не пропускала ден да жилне завареницата си. Горкото дете постоянно се жалвало на възпитателката:

– О, мащехата ми се държи отвратително с мен! Какво не бих дала ти, дето си толкова мила и добра, да беше на нейно място!

Бавно и полека думите на девойчето пуснали коренчета в ума на възпитателката и, подлъгана от дявола, тя казала:

– Ако искаш, ще ти стана майка и ще те гледам като писано яйце, с най-хубави дрехи ще те обличам и…

– Замълчи – прекъснало я момичето, – знам колко ме обичаш. Няма нужда да продължаваш, само ме научи какво да сторя, така че да се сбъдне нашето желание.

Възпитателката отговорила:

– Отвори си хубаво ушите и слушай. Когато баща ти отиде на лов, помоли мащехата ти да ти даде някоя стара дреха от голямата ракла в килера, че да не цапаш новите си. Тя ще се съгласи на драго сърце, ще отиде да отвори раклата и ще те накара да задържиш капака. И щом се наведе да бръкне вътре, ти го затръшни с все сила. Капакът е достатъчно тежък, че да ѝ строши главата. А после работата е лесна. Баща ти е готов на всичко за теб и като му кажеш, че се грижа за теб като родна майка и му предложиш да се ожени за мен, той няма да се дърпа. Така всичко ще се нареди и ще си доволна и щастлива.

Момичето нямало търпение да приведе в действие този план, всяка минута му се струвала като година. След няколко дни изскочила сгодна възможност и без да се колебае повече, девойката направила всичко, както я подучила възпитателката. И след като отминал периодът на траур, започнала да подхвърля намеци на баща си, че много ще се радва, ако той вземе за жена възпитателката.

Първоначално на благородника тази идея не му се понравила, ала дъщеря му продължила да го убеждава и накрая той отстъпил. Заповядал да бъде организирано голямо сватбено тържество. След наздравиците в тяхна чест младоженците се оттеглили в спалнята да продължат насаме празненството, а девойката останала самичка край прозореца на стаята си – гледала навън и се радвала на благополучния край на усилията си. Изневиделица долетял един гълъб, кацнал на перваза и рекъл с човешки глас:

– Ако имаш нужда от нещо, обърни се към феята на гълъбите на остров Сардиния. Тя ще помогне желанието ти да се сбъдне.

Като казал това, отлетял, а девойката почти забравила за случката.

През първите няколко дни новата мащеха глезела и угаждала на момичето, подбирала ѝ най-крехкото месце, давала ѝ хубави дрехи от коприна и дантела, ала не след дълго забравила какво е сторила за нея възпитаничката ѝ. Изведнъж се оказало, че тя има шест дъщери, които до този момент била крила. Довела ги в къщата и ги представила на новия си съпруг. При това толкова изкусно изиграла картите си, че нейните дъщери влезли под кожата на благородника и той напълно забравил родното си дете. То било прогонено от стаята си и изпратено да слугува в кухнята, копринените му рокли били заменени с дрехи от зебло, дори името му било забравено и всички започнали да го наричат Пепеляшка, тъй като спяло на пода край огнището.

Един ден благородникът се застягал да замине за Сардиния, където имал да урежда някакви дела, и попитал всяка от шестте си доведени дъщери какъв подарък да им донесе оттам. Една поискала хубава дреха, друга – шнола, третата – помада за лице, четвъртата – игри, с които да си запълва времето, петата – плодове, а шестата – цветя. Накрая, за да подиграе родната си дъщеря, той се обърнал към нея и рекъл:

– А ти, Пепеляшке? Ти какво искаш?

– От теб, татко, нищо не искам – отвърнала тя. – Но потърси там феята на гълъбите и виж дали тя няма да прати нещо за мен. И нека боговете направят така, че докато не изпълниш молбата ми, да не можеш да се върнеш у дома.

Баща ѝ се отправил към Сардиния, свършил си работата, накупил поръчаното от заварените му дъщери, но забравил за молбата на Пепеляшка. И когато се качил на кораба, който трябвало да го докара у дома, се възцарило пълно безветрие, платната увиснали по мачтите и каквото и да правели моряците, корабът не помръдвал. Мъчели се така цял ден и уморени от напразните усилия, вечерта легнали да спят. Призори, когато звездите вече започвали да гаснат, в съня на капитана се явила ядна фея и казала:

„Знаеш ли защо корабът не помръдва? Защото твоят пътник не е спазил обещанието си, изпълнил е всички поръчки на доведените си дъщери, а за родната си дъщеря е забравил”.

На сутринта капитанът разказал съня си на благородника, той си признал за сторената грешка и незабавно се отправил към пещерата на феите. Там го посрещнала красива млада жена, която го помолила да благодари на дъщеря си за това, че я помни, и му дала да ѝ занесе подарък в знак на любовта ѝ към нея – една палмова фиданка, златна мотичка, златна кофа и копринена кърпа. Странният подарък изненадал благородника, но той го взел, сбогувал се любезно с феята и се върнал с кораба в родината си.

Щом се прибрал у дома, раздал на заварените си дъщери поръчаните дрънкулки и накити и накрая дал на Пепеляшка подаръка от феята. Пепеляшка много се зарадвала, посадила палмата в голяма делва и всеки ден окопавала пръстта със златната мотичка, поливала я със златната кофа и бършела листата ѝ с копринената кърпа. За нула време палмата избуяла колкото човешки ръст и една сутрин от нея се появила феята.

– Пожелай си нещо и аз ще го изпълня – рекла тя.

– Искам да мога да излизам, без сестрите ми да разберат – отвърнала Пепеляшка.

– Когато решиш да излезеш да се забавляваш, ела при палмата и кажи:

Моя златна и висока палма,
със златна мотичка те окопавам,
със златна кофа те поливам,
с копринена кърпа те бърша,
себе си съблечи, мене облечи.

След това феята добавила, че за да върне предишния си вид, Пепеляшка трябва само да промени последните думи на „мене съблечи, ти се облечи”.

Не минал и месец и кралят организирал голям бал. Дъщерите на възпитателката се издокарали с най-хубавите си рокли, натруфили се с шноли, диадеми и панделки, обули си най-хубавите обувки и като се шегували, че тази вечер всяка от тях ще си намери годеник, рано-рано потеглили към двореца. Пепеляшка едва ги изчакала да излязат, изтичала при палмата, повторила думите на феята и изведнъж се пременила като кралица, а на улицата отпред се появила каляска, съпровождана от дванайсетима пажове в лъскави униформи.

Когато Пепеляшка влязла в балната зала, всички се заизвръщали да я огледат, тъй като по-красива девойка не били виждали. Сестрите ѝ не я познали и едва не умрели от завист, а кралят от пръв поглед се влюбил в нея и заповядал на най-верния си слуга да разбере коя е тази приказна красавица и къде живее. И щом Пепеляшка си тръгнала, слугата поел след нея. Тя го забелязала и хвърлила зад гърба си шепа жълтици. Докато той ги събирал, Пепеляшка успяла да се върне незабелязано в дома си. След малко се прибрали и злите ѝ сестри. За да я дразнят, дълго се хвалели пред нея колко хубаво си били прекарали, кого са видели и как са танцували.

В това време слугата с наведена глава се върнал при краля и му разказал как е изтървал красавицата. Кралят се ядосал и го нахокал, че за шепа злато го е лишил от жадуваната наслада, ала после му преминало и великодушно рекъл, че този път ще му прости, но следващия да не я изпуска от очите си. И тъй като нямал търпение да зърне отново девойката, пленила сърцето му, той веднага насрочил нов бал за след две седмици.

Вечерта преди бала се повторило същото – щом злите сестри заминали за двореца, Пепеляшка изтичала при палмата и изрекла заклинанието. На мига изскочили безчет прислужници, една държала огледало, друга – парфюми, трета – ролки за коса, четвърта – гребени и шноли, пета – прекрасна рокля, и така нататък. Отпред я чакала каляска, теглена от шест коня, с кочияш, пажове и слуги в ливреи.

Появата ѝ в двореца раздухала огъня на завистта в сърцата на злите ѝ сестри и разпалила още по-силна любов в сърцето на краля. На тръгване слугата пак я проследил и за да се отърве от него, тя хвърлила на земята шепа скъпоценни камъни и перли. Той не устоял на изкушението и се спрял да ги събере, а Пепеляшка успяла да се прибере незабелязано. Слугата пак се върнал при краля с празни ръце.

– Ах, ти – ядосал се кралят. – Ако не разбереш коя е тази красавица, ще заповядам да ти съдерат кожата от бой! Колкото косми имаш в брадата, толкова удара с камшик ще получиш!

Набързо бил организиран нов бал и след като в уречения ден злите сестри излезли, Пепеляшка отишла при палмата, изрекла заклинанието и пременена от главата до петите, пристигнала в двореца в златна каляска, следвана от пажове в ливреи. Цяла вечер танцувала само с краля, ала когато дошло време да си тръгва, видяла, че слугата вече се навърта отвън, за да я проследи. Вместо да изчака някой паж да отвори вратичката на каляската и да ѝ помогне да се качи, Пепеляшка бързо скочила вътре – без да забележи, че една от пантофките ѝ паднала на земята. Кочияшът пришпорил конете. Те препуснали като вятъра и слугата нямало как да ги настигне. Той обаче намерил пантофката и я занесъл на краля. Кралят я взел и въздъхнал:

– О, изящна тъкан, оплела в мрежата на любовта душата ми! В теб се е гушило най-красивото краче на света и затова държиш като в капан горкото ми сърце! На теб е стъпвала твоята господарка, която е господарка и на моя живот!

След това той повикал секретаря си и му заповядал глашатаят да разгласи след една седмица всички жени в кралството да се съберат в двореца.

В уречения ден дворецът се изпълнил с жени, млади и стари, бедни и богати, омъжени и девици, грозни и красиви. Кралят извадил пантофката и заповядал всяка от тях да я пробва, ала тя не станала на нито едно краче. Отчаян, той попитал дали случайно няма някое момиче, което да си е останало у дома.

Благородникът се обадил:

– Вкъщи има една повлекана, дето спи край огнището в кухнята, тя не заслужава да стъпи в двореца.

– Веднага ми я доведете – отвърнал кралят, – такава е волята ми.

Щом Пепеляшка пристигнала в двореца, на краля му станало ясно, че точно нея търси. И наистина, щом поднесъл пантофката към крачето ѝ, тя ѝ лепнала, все едно за нея била правена. Кралят прегърнал Пепеляшка, сложил ѝ корона на главата и оповестил, че от сега нататък всички трябва да се подчиняват на новата си кралица. Злите ѝ сестри едва не се пукнали от яд, ала нямало как да не приемат, че

Кой каквото и да прави, от съдбата си не може да избяга.