Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Приказките на Пушкин отново на български

Излизат в нов превод на Любомир Николов

Поколения деца са обиквали четенето с приказките на Пушкин. - Приказките на Пушкин отново на български

Поколения деца са обиквали четенето с приказките на Пушкин.

Цар Салтан и Княгинята лебед се завръщат в българските домове чрез луксозно издание на прочутите приказки на Александър Сергеевич Пушкин.

Pushkin_228xРуският поет, чрез новия превод на Любомир Николов, отвежда в чудния свят на Златното петле, разказва за попа и ратая му Глупчо и, разбира се, за славния и силен княз Гвидон. Всичко това, придружено от илюстрациите на художничката Ралица Мануилова.

Омагьосани кралици, находчиви ратаи, потайни кралства и легендарни крале – вълшебният свят на Пушкин е познат добре в България от изданието на „Приказки“-те му от началото на 70-те години (пр. Младен Исаев).

Поколения деца са обиквали четенето с тях – а сега те идват в новия римуван превод, с твърди корици, цветни рисунки и потенциал да завладяват сърцата на още и още малки и пораснали деца.

Представяме ви откъс от „Приказка за цар Салтан“, в превод на Любомир Николов.

Приказка за цар Салтан

Край прозорче три моми

прели привечер сами.

„Ако стана аз царица –

рекла първата девица, –

ще зарадвам с пир богат

целия покръстен свят.”

„Аз пък ако съм царица –

рекла нейната сестрица, –

толкоз плат ще изтъка,

че света да облека.”

„Ако стана аз царица –

рекла третата сестрица, –

то на царя мил и драг

ще дарувам син-юнак.”

Не успяла да издума,

скръцнал вратник откъм друма,

влязъл в одаята цар,

на страната господар.

Той отвън подслушвал скрито

как говорят си момите

и харесал тая, дето

се зарекла за детето.

„Ти си мойта хубавица –

рекъл, – ти ще си царица

и наесен, радост моя,

искам да родиш героя.

За да не разделям трите,

нека дойдат и сестрите:

първата ще е тъкачка,

а пък другата готвачка.”

От дома им ги извел,

към двореца ги повел.

Там веднага цар Салтан

бил тържествено венчан

за момата, а подир

седнали на славен пир.

Тръгнали си гост след гост;

на креват от слонска кост

тихо се усамотили

двамата съпрузи мили.

В кухнята кълне готвачката,

плаче над платно тъкачката

и завиждат люто двете

на сестра си за късмета.

А царицата тогаз,

без да губи нито час,

в миг заченала детето.

Но дошла война и ето,

яхнал коня си за бран

доблестният цар Салтан.

На жена си пред разлъка

да се пази дал заръка.

Докато далеч от нея

той воювал със злодея,

Бог им дал чудесен син –

едър, снажен, цял аршин

и прекрасната царица

пази го като орлица;

праща вестоносец тя

до щастливия баща.

А сестрите тихо-тихо

с злата сватя Бабариха

срещу нея план скроили,

вестоносеца сменили.

И получил царят вест,

че царицата нощес

нито син му е родила,

нито дъщеричка мила,

нито мишка, ни гадинка

а незнайна животинка.

Щом за този срам узнал,

цар Салтан се разбеснял,

да обеси пожелал

вестоносеца без жал;

но накрая се смилил

и в писмото наредил:

„Щом се върна, чак тогава

ще реша какво да правя.”

С тази царска вест човекът

се завърнал отдалеко,

а пък сватя Бабариха

и сестрите тихо-тихо

рекли да го напоят

подир този дълъг път.

Неусетно го обрали,

указ друг в ръка му дали

и пияният тогава

се явил със вест такава:

„Царска заповед съм дал

до болярите: без жал

и жена ми, и детето

да се хвърлят във морето.”

А послушните боляри

потъгували за царя,

и нахлули без пощада

при царицата си млада.

Обявили: зла неволя

чака я по царска воля,

чели указа на глас

и преди да мине час

нея и детето двама

в бъчва пъхнали голяма.

Запечатали я здраво

и търкулнали я право

в пенестия океан –

тъй уж искал цар Салтан.

По небе звезди сияят,

по море вълни играят;

тъмен облак се задава,

бъчва по морето плава.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах