VivaPay

Прилепът приседна и в нашето гърло

Снимка: Гергана Димитрова/Площад Славейков - Прилепът приседна и в нашето гърло

Снимка: Гергана Димитрова/Площад Славейков

За първи път прочетох книгата на Хайнрих Бьол „Хлябът на предишните години“, докато бях студентка. Много ме впечатли, до такава степен, че няколко години по-късно я прочетох пак.

В Германия през 50-те, непосредствено след края на Втората световна война, немската индустриална машина се завърта с бързи темпове, този път в мирновременен режим. Големият глад обаче все още дебне зад всеки ъгъл. Главният герой помни този глад. Обсебен е от него. Въпреки че има сигурна работа и що-годе сносна заплата, той продължава да е омагьосан от хляба. Образът на хляба не му дава мира. Споменът за глада е негов постоянен спътник.

В съзнанието ми се е запечатала особено ярко една сцена, в която наблюдаваше витрината на квартална фурна. По рафтовете бяха наредени току-що изпечени, топли и уханни самуни хляб с хрупкава коричка и фина като паяжина пара, излизаща от изкусителните им тестени пори. Той не беше ял с дни, изтощен, недоспал, трескав от глад сомнамбул с една-едничка мисъл в изтръпналия мозък: хляб.

Бьол така майсторски описваше хляба, така въздействащо пресъздаваше глада на героя, че думите му успяха да го предадат и на мен. Помня, че затворих книгата и хукнах към най-близката фурна. Купих си хляб и започнах лакомо да чупя едри залци още по пътя към вкъщи. Това беше най-вкусният хляб, който някога съм яла.

Фантастико: Смелостта да бъдеш различен

Покрай пандемията и мрачните прогнози за предстоящ икономически апокалипсис, кой знае защо, се сетих за тази книга. „Хлябът на предишните години“.

Нашето поколение никога не е преживявало истински глад. Никога не е преживявало война. Нямаме и най-малка представа какво означава да се взираш с трескави очи в пълната витрина на някоя хлебарница, а мизерията да чегърта в корема ти мъчителното четирибуквие на глада: хляб, хляб, хляб.

Поколението на нашите баби и прабаби, дядовци и прадядовци помни какво е истинско нямане. Затова днес, като гледам виещите се опашки пред бюрата по труда, си спомням думите на маминка:

„Грехота е да се хвърля хляб“.

Като дете не го разбирах и скришом мятах в кофата за боклук недоядения сандвич или нахапаната мекица.

Спомних си и за кощунствено изхвърлените самуни от „Братя Хлебари“ преди няколко месеца. Героят на Хайнрих Бьол никога не би могъл да проумее подобна п(р)остъпка.

Злочестите китайци, които живеят в квадратура, не по-голяма от килер и блъскат от сутрин до вечер като добитък, за да изкарат няколко мизерни юана за купичка ориз и недопечен прилеп, също знаят какво е глад.

Само, че ние, охранените западни хора, с престъпно нехайство си затваряхме очите за това. С комерсиален блясък в очите купувахме евтините парцалки, обувки, играчки, компютри и телефони „Made in China“ и с престорено съчувствие цъкахме с език заради нечовешките условия на живот и безнаказаното нарушаване на елементарни човешки права и свободи.

Време беше прилепът да приседне и в нашето гърло. Дано си научим урока. Защото иначе ще има още много хляб, пардон – прилепи, да ядем.


Текстът е от профила на авторката във Фейсбук. Заглавието е на „Площад Славейков“.

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg