POTO

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Прилики и разлики между секса и революцията

„Корабът на сирените“ на Александър Секулов е най-несериозният високоинтелектуален роман

В „Корабът на сирените“ срещаме всички архетипни модели, залегнали в основата на литературата още от Омир насам. Снимка: „Площад Славейков“ - Прилики и разлики между секса и революцията

В „Корабът на сирените“ срещаме всички архетипни модели, залегнали в основата на литературата още от Омир насам. Снимка: „Площад Славейков“

Случи се така, че прочетох роман, в който съпреживях открай докрай интелектуалното забавление на автора, докато го е писал. Новата книга на Александър Секулов има сложно заглавие – „Корабът на сирените. Контрареволюционен роман с френски сладкиш“. И ако си мислите, че заглавието подсказва каква вакханалия се случва между страниците, сте донякъде прави. Но нищо не може да подготви читателя за карнавалния изблик на отдавна забравено истинско остроумие, сгъстено до крайност.

На кораб, който не може да акостира в нито едно пристанище, някъде из светлото гръцко море, под бури и слънце, са събрани капитан и боцман, филмов екип от порноиндустрията и семейство от трима интелектуалци корабокрушенци. Сред пътешествениците има двойнички на Мерилин Монро, Брижит Бардо, София Лорен, Шарън Стоун. Има порноактьор, бивш учител по география, който се казва Адолф Грубер (без издайническото Шикъл отпред) и който пише гениални стихове. Има екзалтиран руски интелигент, правнук на Миклухо-Маклай. Пътешествениците на борда са точно 12, като апостолите, а по някое време невидим на режисьорския стол сяда и самият Бог.

От тази адова човешка смес може да произлезе всичко. И то наистина произлиза. На рибарската шхуна се разиграва драма, която черпи вдъхновение и символи от цялата световна литература, от цялата киноистория и от драматургията още от древноелински времена. Дори само фактът, че разказвачът е в множествено число, като хорът от древногръцките трагедии, е сериозна подсказка за опита на автора да събере всичко, цялото изкуство, в едно вечно врящо котле с магическа отвара.

Каквото и да се каже за романа след прочитането му, няма да е достатъчно, защото за него е нужно потъване. Читателят излиза от „Кораба на сирените“ като Одисей – едновременно омаян и привързан към мачтата, едновременно въодушевен и натъжен. На всяка страница си взимах дъх, защото смехът идваше спонтанно. Но не онзи лековат смях, обичайно предизвикан от вицова развръзка, а разсмиващият възторг от внезапното осъзнаване на тихи истини, от добре формулираните афоризми, които изглеждат едновременно парадоксални и аксиоматични. Всъщност почти всяко изречение, особено във втората част на романа, е афоризъм. Като тази извадка от неустоимо смешния „Трактат за инфантилното изкуство“ – „Инфантилното изкуство е комунизъм, а комунизмът е кич“. Или като откъсите от речта „За приликите и разликите между секса и революцията“: „Несполучливата бременност води до загуба на плода, революциите премахват самите родители“ или „В порното проникването е в тялото, при революцията – в ума“.

Секулов толкова се е забавлявал, докато е писал тази книга, че е успял да превърне дори засуканата постмодерна интертекстуалност във фарсово шоу. В „Корабът на сирените“ срещаме всички архетипни модели, залегнали в основата на литературата още от Омир насам. Нищо не е изпуснато, нито един сюжет не е останал пренебрегнат. Проблясват имена като Маркес, Шекспир и Достоевски, вплетени в контекста на една съвсем невинна, чиста като първобитно съзнание, порноиндустрия. Всъщност Александър Секулов е написал може би първия в историята порнороман, в който няма самоцелна еротика и в който не е използвана нито една неприлична дума. Всъщност и порно няма. Но пък има живи и завладяващи образи на хора, море и на огромната любов на писателя – Гърция, която винаги е била символ на абсолютната свобода за Секулов. Появява се и вечната негова Жена, мяркаща се във всичките му романи (с ненаписана, но видима главна буква), този път оставена зад кадър, зад маската на порядъчна съпруга, която изпитва незаситен копнеж.

Част от удоволствието да четеш този роман е да откриваш сам препратките, да пренареждаш пъзела, лукаво разбъркан от автора в пищен карнавален хаос. Всъщност Александър Секулов е дал и ключ към разгадаването:

„Революцията не е комедия, а пародия! А за да пародираш нещо, трябва да познаваш оригинала“.

В този смисъл „Корабът на сирените“ е един от най-несериозните високоинтелектуални романи в европейската литература. Може да се чете и повърхностно, да се следи историята, за която авторът твърди, че е смисълът на цялото изкуство, заместен от сурогатната „авторова стилистика“ в днешни дни. Но може и да се разплита възел по възел, да се ловят множество смисли като в рибарска мрежа и да се пускат обратно в морето.

Едно е гарантирано – след последната страница читателят изпитва въодушевление, макар и примесено с тъга, че цялото това изживяване е било затворено само в 270 страници – точно колкото побира един летен следобед.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС